« Върни се назад Публикувано на 12.05.2018 / 8:30

БОЖЕ, КАК ГИ ОБИЧАМ ТИЯ ПРОЛЕТНИ РАБОТИ!

ПРОЛЕТБе я да ги манем тия политики…

Днес, като заваля тоя пролетен дъжд е се присетих за баба ми в Казанлък и пролетите при нея. Пращаха ме всяка ваканция там. Всички ги помня, ма пролетните ми харесваха най-много. Аз предвкусвах пътешествието – от напрежение и удоволствие не спях, повръщах и дрисках цяла нощ преди пътуването. Качвахме се във влака с мама, след известно време отивахме във вагон-ресторанта и там – кеф.

Ама какъв вагон-ресторант, лелеее – кристално бели покривки, истински келнери… Поръчвахме си винаги едно и също – телешки карета с гъби. С един кафяв сос, много вкусен, като топиш хляба в него. Имаше и пюре и ориз като топчица в чинията. Божеее, как ми харесваше! А накрая ядяхме крем-какао. Бе вълшебно ви казвам. После се връщахме в купето, аз се провесвах през прозореца и зяпах…

Мама никога не ми се караше. Ама на сутринта бях съвсем гурелясала, със затворени очи, щото влаковете бяха дизелови и пускаха един великолепен пушек. Баба и мама се смееха на гурелите и ми и паниката и ми промиваха очите с борова вода. Най накрая стигахме до Казанлък, аз предвкусвах още от поне две-три градчета преди това, в коридора, удоволствието. И най накрая, най на края, стигахме до къщата на баба, тичах по пътеката и оглеждах новите цветя, които е засадила и новите котки и накрая с трясък отварях вратата и се хвърлях в най-топлите прегръдки на света. Баба си беше изчакала чакалото, както казваше….

Колко ми харесваше това – изчакала чакалото. Начи ме обича. После мама си тръгваше и си оставахме аз, баба братовчед ми и братовчедка ми и безброй фантастични игри. Ама понякога валеше дъжда като днешния. Нежен, шумолящ като детски приказка, пък ту слънце, ту облаци. Да се чудиш – дали вкъщи да стоиш, докато баба мете с влажна метла чергите и ухае вълшебно на чистото или пък прави вълшибни виенски кифлички или пък да си почетеш книжка с приказки, легнал по корем на кревата …или пък да излезеш да търсиш червеи, които да напъхаш в кутийка …

Боже, как ги обичам тия пролетни работи!

Виктория Тинтерова

«