Бойко Борисов – „вечната мишена” №1
Как може такава безотговорност – вечно услужливите медии този път не се хващат май да раздуват на поразия за поредната заплаха за убийство на Бойко Борисов?! Защо?! И още – не особено пъргавата БНТ този път изпревари родените бързаци от сайтовете, които тичаха отзад някак вяло, в унил тръс. Защо?
Да не би медиите да чакат сигнал?
Или вече на всички им писна от „мероприятия за отвличане на вниманието”?!
(Защото на Борисов повече пиар очевидно не му е нужен в момента – 75% рейтинг означава, че като се изключат гласоподавателите на БСП и ДПС, останалата част от народа е просто влюбена в Генерала) Или тъпнята този път омерзи всички – първата патрулка залавя самоописалия се „атентатор”, който само дето не си ръкомаха за поздрав с премиера. Мизансценът е като за класическа сапунка, абсолютен водевил – фонтанчето е особено сладурско…
И форумците се развихрира, докато чакат медиите да получат инструкции. Б.Б. се правел на Джон Кенеди и прочие. Всъщност последната „заявка” е с друга стилистика – Джон Ленън е подходящата аналогия. И годишнината наближава…
Дали пък Б.Б. вече не трябва да се пази не само от такива като Сретен Йосич, а и от вманиачени фенове?!
Защото през март 2003 г. разбрахме за „босненеца”, задържан с два гранатомета на ГКПП Калотина – щял бил да пуца по лимузината на Б.Б., гръмнаха газетите на главните редакторки с подмокрени сънища. По поръчка на Йоца Амстердама, разбра се от „неофициалната информация”, която дружно „ре-цитираха”. После ни обясниха как е организирано „външно” на кмета през 2006 г., за да се изучават маршрутите и графиците му на придвижване, схемите на охрана и т.н. Комисията „Йосич” в средата на април т.г. бе интерпретирана от самия Борисов разстрелно – властта си играела с живота му. Всъщност това бе най-сериозният момент – и Борисов вероятно беше прав да реагира така…Дни след победата на 5 юли той приел съобщение от Петко Сертов – „Много важно!”. Цветанов и Борисов били застрашени с взривяване. Цветанов си получи охраната – Борисов си имаше.
Сега пък „топтерорист” се обажда на 112, за да го прибере първата патрулка. Апропо – дали Георги Първанов е гледал сеира…?
Смехорията този път изглежда е пълна. Но очертава Б.Б. като „вечната мишена” – във всички жанрове: от епичната „сага” със Сретен до комикса с вчерашния „топтерорист”. Ако събитията се развиваха в САЩ, тутакси чевръсти издатели щяха да натрупат състояния от многотиражни комикси.
А нашите нещо не захапват – защо ли? Да не би да чакат съобразително някоя „автентична” постановка?!
Всъщност ситуацията е рутинна – БНТ се опита да сътвори „сензация”. Защо ли? Иначе комплексната охрана на Б.Б. е достатъчно профи, че да умее да отсява нелепиците от що-годе сериозните сигнали. Да не говорим за „случките” – съспенс край фонтанчета, притискане на автомобили по маршрута на придвижване, засичане на „външно” и прочие.
Тодор Коджейков е сигурен бъдещ генерал и вероятно шеф на НСО, живот и здраве. Хората му се справят ненатрапчиво на терен. Не преиграват с нахъсаните репортерки. Колегите му от оперативните звена на НСО обработват в „реално време” информация от всички специализирани служби. Б.Б. си има и лични канали от многогодишния си опит на гард на „маркови клиенти”. И знае очевидно как да се пази от някой, който се подвизава като Марко Милосавлевич, да речем, щом като е оцелял досега.
И още – нима партньорските служби ще пропуснат да го осведомят, ако е застрашен от такива като „Марко”?!
Нима Борисов не свърши и тяхната работа на 20 юни 2002 г., след като месеци преди това поработи активно с Джеймс Пардю?!
Заплахите по „сръбска линия” винаги са били удобна илюстрация. На 12 март 2003 г. Звездан Йованович от „Единицата” застреля посред бял ден премиера Зоран Джинджич. (Тутакси се развихриха медиите у нас – нищиха „връзка” с убийството на Илия Павлов на 7 март 2003 г.) Организатор бил Милорад Улемек-Легия. Йоца Амстердама му бил смъртен враг. Щял бил да го тресне дори в затвора. Сериозни мъже…
(Всъщност дали трябва да се забравя, че Б.Б. е известен, поне, като професионалист – важно е да се следи „пазара на поръчките”. Иначе профита-снайперисти като Ервин Кьониг и Василий Зайцев винаги ще се намерят. А при такива като тях и охранителни спецове като Тодор Коджейков са безсилни.)
Как тогава в навечерието на съдебния процес в Белград срещу Сретен Йосич „консултантите на свободна практика”, обслужващи „Позитано” 20, ще устискат предконгресно да не се изкушат да съчинят някоя нова „комбинация” по вечната тема – Б.Б. и Йоца Амстердама?! И да обезсмислят аверските ретури между Борисов и Петков…
На фона на предстоящите събития в Белград, бекграунда на основните протагонисти в тях и изкушенията на „червените консултанти” ще се разбере дали Б.Б. ще прояви хладнокръвие пред възможностите за контраатака. И дали ще пропусне някои възможни контраходове, за да си отвори по-широко поле за маневри срещу агресивни кръгове в БСП, когато кризата затисне повечето българи през зимата?!
Иначе заплахите и постановките срещу Б.Б. едва ли ще секнат, преди да се пенсионира. Което очевидно няма да е скоро, тъй като Симеон Дянков работи съвестно по въпроса.
Апропо – през 1997 г. ли беше оповестена заплаха срещу Т.Ж. Кой ли пък беше главен охранител? Коя ли медия пое жертвоготовно заплахата?
В същото време дали не трябва да се влезе в положението на Бойко Борисов – вероятно не е лесно да си в ролята на „вечна мишена”? Даже и да е само медийна засега. Борисов удържа „фронта” до момента – не си е организирал кортеж като на Путин от десетки и десетки автомобили. Медиите също се въздържат – все още не са стартирали комиксите за заплахите срещу него.
Но може би някой някога ще го попита – а какво се случва с авторите на заплахи, когато ги „забравят” услужливо медиите?! Какво ще се случи по закон с вчерашния „терорист”?
Любомир Живков