Бойко Борисов го играе „цар”
Бойко Борисов зомбира периферните фигури от „мнозинството” – Волен Сидеров не му ли принадлежи изцяло, Яне Янев не е ли „фиксиран” в него, Мартин Димитров не се ли „еманципира” от Командира по инструкция, Иван Костов не се ли кротна в политическото кьоше, в което бе наврян от Генерала?! Как се оформи сегашната конструкция – за вота и за „глупостта” на „Гоце” за мажоритрната комбина се изписа предостатъчно. Но в момента се върти и задкулисна политика, чиито публични измерения са двусмислени, хлъзгави и коварни.
Бойко Борисов го играе „цар” – дава и взема, ръкополага и низвергва, възвисява и обезличава. Автократичната поза му идва отвътре – като „цар” сред свита (партийните лидери), като корпоративен бос пред събранието на акционерите (избирателите).
Бойко Борисов иска недвусмислена подкрепа – без извиване на ръце, но с кръшна чупка в кръста.
Волен Сидеров дава подкрепа – иска легитимиране пред Брюксел на „антикорупционна” основа.
Яне Янев е желателен да се снима в същия филм, но с друг монтаж – и той дава ли дава…
Иван Костов се опита да се направи на интересен – с пет депутата се напъваше да определя политическата макрорамка, но другите скочиха и Бойко Борисов трябваше да се „еманципира” от човека на Славчо Христов, с когото не се ли познава много преди периода „Гаргамел” и „Батман”. Инкяр – какво друго: няма да затъва заедно с Командира с публични гушкания. Но Командира си взе своето, без да го питат, ах – Евдокия Манева и Марин Райков (ДС-ченгетата ще пискат известно време за шпионската афера „Ерню”).
И остана едничък точно такъв като Мартин Димитров без внимание – необгрижен, неприласкан. И подскочи той за Божидар Димитров. И тутакси го възрадваха с публично внимание – един вид неговото историческо решение в Бургас спасява България от кризата, защото бързо се гласува новото правителство. Първо – славата. После – още слава: ще му дадат възможност на Мартин Димитров да се изживее като съавтор на антикризисните мерки, отразени в актуализацията на бюджета и в новия бюджет.
Как да не прави тогава исторически компромиси, как да не се измята от думите си?
Така Бойко Борисов засега доста по-успешно го играе „цар” – Симеон поемаше съвети да дрънка за „оправяне” за 800 дни (руснаците имаха План „Шаталин” – 500 дни) и после се измяташе, отмяташе, не си държеше на думата. Сега Борисов с царска милост принуждава „сестринската” свита да се отмята от словцата си. Какво излиза – ученикът надмина учителите си: миксът между Т.Ж. и Симеон се оказва устойчив политически продукт, а не ефимерен „проект”. Засега…
Да видим – времето ще покаже дали и той няма да си намери майстора: „Невидимата ръка” на конкурентните глобални пазари.
Защото българите постоянно искат да ги оправят – и който не ги задоволява вече, си отива.
Защото тежка е „царската” роля – колкото и да е успешна пиесата, все някога Завесата пада.