Бойко Борисов на мушката на руснаците?!
Неприкритото втвърдяване на „линията Путин” по отношение на кабинета „Борисов” е очевидно. Текстът на Андрей Колесников след срещата на Путин и Борисов бе услужливо ироничен. Очевидно е получил категорични инструкции от боса на „постоянния журналистически пул” на Путин. Антуражът си е антураж.
Руснаците очевидно бързат. Борисов играе за време. Давид и Голиат се вкопчват в непримирима схватка? Или на финала ще излезе все същото – голямата руска мечка и малкото балканско лъвче ще се разберат? Известно е от историята в чия полза.
Путин изглежда е раздразнен от опитите за маневриране на Борисов. Сигналите, че нашето правителство е склонно като че ли да възприеме една по-отзивчива позиция по „Южен поток”, но за сметка на това ще играе желязно за „Белене” и „Бургас – Александруполис”, очевидно притесняват руснаците.
Сергей Шматко вече „акламира” Борисов за прегръдките му с Барозу – как така се поставяли под съмнение легитимните договори с предишното правителство на България, как можело да се работи така?!
Атаката на Първанов и по Трайчо Трайков очевидно кара руснаците да смятат, че той е слаба карта в колодата на Борисов.
В същото време дали не пропускат опитите на Първанов да се еманципира от образа на „руски джокер”. Независимо от текста му от 8 септември. Той се активира по темата „диверсификация” чрез връзките с Катар. Изкъсо следи „флирта” между Борисов и Барозу. Всъщност „ревността” едва ли е по линия на все още несъществуващите отношения между Путин и Борисов, колкото е по изгражданата от множество вътрешни и външни фактори ос „Борисов-Барозу” (Меглена Кунева вероятно ще бъде „инсталирана” в личния екип на Барозу и смяната на нашия еврокомисар от Борисов едва ли ще повлияе негативно на очертаващата се между тях доверителна връзка), която ще трябва да ускорява европейската идентификация на България чрез създаване на безотказно функциониращ механизъм за обсъждане и вземане на стратегически за Съюза решения.
Особено по линия на енергетиката и комклесните транспортни коридори. ЕС вече се активира по ТРАСЕКА и „НАБУКО”.
В същото време Путин настоява за категорични отговори по проектите, които Русия движи с България. Руският президент вече цака с турската карта, преди да започне да „загражда” Борисов. Още от времето на Високата порта руснаците би трябвало да знаят, че турците не са от най-бързите политици. Меко казано…
Междувременно нашите отговориха с „Горна Арда” и това боцна такива познавачи като Г.Първанов и П.Димитров.
Димитров заговори за неустойки.
Русофилът, пардон, Станишев – също се произнесе по темата.
И той настоява да се бърза – важно било заради конкуренцията на атомните проекти на Турция и Сърбия.
Заявката е дадена – рубежите се очертават.
В предстоящата тежка и дълга битка Борисов ще има нужда от точни и отговорни политически и корпоративни „приятели”, а не просто временни партньори.
А той преди дни потвърди предреченото от нас преди два месеца – и той като Иван Костов ще афишира разбирането, че един премиер не може да има приятели…
Но руснаците вече го поставят на политическата си мушка…
Техни емисари у нас сондират корпоративни босове, които доскоро не криеха, че биха работили с Борисов според еврорегламентите. Тези добре по(д)ставени фигури от години имат сериозен бизнес с Русия. Нещо повече – бизнесът им със западняците зависи от благоразположението на кабинета „Путин”.
Вече са налице сигнали, че някои български медии са получили инструкции да започнат да пишат „обективно” за кабинета „Борисов”. Особено по енергийните проекти с Русия…
Засега може би само знакова фигура като „високопоставения служител” на ЛУКОЙЛ Валентин Златев като че ли удържа фронта. Вероятно на неговите съвети се дължи демонстрираната през последните дни компетентност на Борисов във връзка с проекта „Бургас-Александруполис”, предположи пред нас източникът ни от руските дипломатически среди у нас. Но продължи –
целият въпрос е дали Златев може да откаже нещо на Алекперов, а той пък да не се съобрази с Путин.
Струва ни се, че руснаците вземат желаното за действително по тази писта.
Контактите и връзките на Борисов по пътя му към властта ще бъдат неглижирани от него, ако застрашат качването му на ново равнище – Барозу, Бузек, Меркел, Берлускони.
Така за Путин ще се очертае нова възможност за влияние – повече чрез Берлускони и много (!) по-малко през Меркел. Но тъй като Барозу очевидно даде рамо на Борисов с посланието, че разглежда „България като наша…”, лостовете на Путин вероятно ще си останат старите – икономическите и политическите ресурси за въздействие върху българския властови „елит”, които са наистина с вековни традиции у нас.
И като затрещят едни медийни канонади за „петата колона” на руснаците у нас – до следващите избори.
По тази тема Борисов направо усмъртява „околните” – вече свали прословутите (шеговити?!) 30 години властване на 20 с култовата фраза при Бойко Василев на 11 септемвври – „Следващият премиер след 20 години…”
Но ако руснаците наистина трайно поставят Борисов на своята политическа и икономическа мушка,
това упражнение едва ли ще е дори мислимо.
Ако Борисов не се разбере с Путин през ноември, Костов наистина може да се окаже прав за първата криза през януари.
Каква ли би била реакцията на Борисов, ако няколко депутати напуснат внезапно групата на ГЕРБ – между тях и поне двамца от Варна?!
Руснаците ще стартират комбинации за дразнещото ги почти всенародно (едва ли не като на Т.Ж. преди години) доверие в Борисов.
Икономиката ни е крехка. Лихвите не падат. Банките се взират в „кредитната история” на клиентите си под микроскоп. Междуфирмената задлъжнялост расте. Лошите вземания на банките нарастват. Инвестиции не идват. Банките майки все още дърпат ресурс от „дъщерите” си у нас. Няма свежи пари на пазара. С прословутите 300 милиона от Барозу докъде и докога?
Даже и всички парички от Европа да дойдат, това няма да изведе страната до европейско равнище, ако няма преки чужди инвестиции от големия бизнес, ако не е точно всичко с доставките на енергоресурси от Русия.
Съдбовно е позиционирането върху руската „мушка”, когато е ясно, че европейците няма да спрат да въртят бизнес с Русия заради нас – дори за ден. Тогава?!
Любомир Живков