Бойко Борисов, „олигарсите” и/ли завръщането на вълците
През декември и януари вълците свирепстват на глутници. Душат. Дебнат. Давят. После глутниците се разпадат – влизат вълците в „брачния период”. Подобен цикъл през следващите няколко месеца ще се наблюдава и в отношенията между „пазачите на стадото” и „олигарсите” по земите български.
Завръщането на вълците е побиваща тръпки тема, само когато става дума за тези истински бойци в животинския свят. Другите вълци, „олигарсите”, изобщо ВЛАСТНИЦИТЕ (не)официални, стрижещи стадото, винаги са били тук. Нещо повече – вълкът се е превърнал в опознавателна емблема за произхода на българите изобщо. Влели са се вълците в „историческата” им кръв. Давали са името си на царе и „боляри”. Така се стига до закономерното развитие – ВОДАЧИТЕ-вълци се сдобиват със странно Боже „стадо” – от вълци! И него е трябвало да „пасат”….
Завръщането на вълците възбужда ловния дух по земите наши. В понеделник „Старият мост” разказа впечатляваща история. Горският надзирател Николай Николов прострелял край с. Костур 65-килограмов водач. Но вълкът продължил да бяга още 150 метра. Първоначално разбягалите се встрани други вълци се върнали при него, щом като видели, че все още бяга. Върнали се към Следата, която оставят – Вълчата линия…
Вълчата линия в отношенията между „елитни” вълци и „стадо” от вълци, мешало се столетия с тях, раждало ги, погубвало ги, следвало ги, е проследима и сега в отношенията на „алфа-самец” като Б.Б. и Останалите. Емблематично е, че и двете имена отвеждат към „вълчата линия”. Привързаността му към „Българско овчарско куче”, пардон, към каракачанките, тези отколешни пазители на стадата на Балканите, е допълнителен знак.
Този сезон „вълците” са толкова изгледнели. Наточени са за плячка. Очите им безпощадно святкат. Хайките на Б.Б. и останалите властни авджии само леко са ги ранили – малко невинно боцкане. Колкото да ги накървят. Вълчата кръв винаги е вещаела мъст – двустранно мъстовъздаяние…В момента „вълците” се задоволяват предимно с мърша. Видимо не се отвращават. И през други години са го правили. Но сегашната Криза неминуемо ще ги върне към кървавия им лов – да налитат на живо месо…
След това е ясно – подборен отстрел. И нови водачи ще застанат начело на глутниците. И те отново ще станат „наши вълци”, както реди тънка приказка любимата ни Юлия Кръстева – „При вълците е важно да знаеш как да ги подхванеш, да не ги дразниш, да им сториш място, та да се почувстват удобно, като у дома си. С една дума, опитомени вълци. Наши вълци, какво пък!”.
Така се заформя Голямата Вълча Бърлога – „страна, завладяна от вълците.”.
Предстоящият „брачен период” в Глутницата ще предизвика обичайните битки. Но ще бъде и коварното време на поредните договорки сред „олигарсите”-вълци. И пласиране на нови „предложения”, които да изкушат „алфа-самеца” в разгара на Кризата. Някои „вълци” ще се вживяват в ролята на „партньори” – „Жаждата да се възползваш на всяка цена ражда единствено чудовища.” (Юлия)
Но ако това ужасява, истинската погнуса извира отдругаде – от жалките мишки във властта, които се напъват да изобразят готовност за хайки за вълци. Особено настойчива е една властническа мишка – „с лукавството на плъх, надул се да застигне вълк”. (Юлия)
Но мишоците си остават мишоци – гнусни треперливи гризачи в подмолите на Властта. Други са превращенията – от читави добротворни „овци на стадото” многоЛюдно във вълци, жаждащи власт и кръвчица. И сетне отново се вживяват в предишната „роля” – „вълците възобновяваха човешките си контури край един самоубит от вълците”. (Юлия).
Обичайно упражнение – разпределението на ролите в историческите властни глутници по нашите земи е тъй кърваво.
Легендите са се напластявали. Митовете са бродели в народната душа. Магесници като Баян са били виртуози на превращенията вълчи. Отново „конспиративно-иронична”, пардон, препратка към нашия сегашен „войн” – Бойко, Боян, Баян, Борис(ов). Войнските вълчи именувания са трайна историческа диря за тукашното властване. Питането е само едно – дали могат да се пазят едновременно две „стада” – вълчето на „олигарсите” и людското на „овците” добротворни!
Истинската битка е това Питане. Останалото е ясно – „Низостта достига крайната си точка, когато ужасът се гримира като нищожност.” (Юлия)
Любомир Живков