Бойко Борисов редува играчи от американския и руския „портфейл”
Бойко Борисов трупа все повече самочувствие по линия на външната политика. Срещите с лидерите го ентусиазират. И той си позволява да удря „висшите чиновници” – френският посланик Етиен дьо Понсен е само последния пример.
Премиерът, разбира се, само се прави, че не разбира чия политика провеждат тези чиновници, чии нареждания изпълняват. Борисов прави класически изказвания за вътрешна употреба. Впечатлява родната „публика”. Няма лошо.
Но „висшите чиновници” и техните началници изобщо не се трогват. А точно те правят реалната политика. Нима не е очевидно, че Бойко Борисов се изживява за „реален политик”?!
Той редува играчи от американския и руския „портфейл” – с цялата условност на разделението. Дори предишните „оси” не бяха напълно „изчистени”. Какво да говорим за сегашните „портфейлни” преплетки.
Ярък пример е миксирането на мюсюлманската и християнската линия. Турция и Грузия минават за ясни поддръжници на американската политика в региона. В същото време Турция държи на икономическите си връзки с Русия. А Грузия на Саакашвили е в тежък конфликт с Кремъл и топла връзка с Вашингтон.
Борисов не забравя Сърбия и се опитва да балансира чрез „топлата си връзка” с президента Борис Тадич. Отдавна Сърбия не е само в руската схема. Босовете в Сърбия се опитват да бъдат прагматици. Всъщност точно контактът с Тадич показва, че Борисов изобщо не изключва президентската опция за себе си. И, о, чудо – Георги Първанов не се нацупи публично от срещата на Борисов и Тадич в „Евксиноград” през август.
Да не би дружките на знакова фигура като Валентин Златев да се готвят за „приемане-предаване”. Или Борисов ще се опита да задържи ресурсите на сегашната си позиция?! Даже и да рискува част от рейтинга си…
Видимо Бойко Борисов все повече навлиза в сферите на голямата външна политика. Не само за да се снима с топлидерите. Край него Николай Младенов е просто един „висш чиновник”, отговарящ за (пред)последната редакция на Борисовите „тежки послания” – като с шамаросването на Етиен дьо Понсен и подсещането на останалите свръхактивни посланици в София.
Ако Бойко Борисов си мисли, че ще му позволят да извърти толкова лесно подобна плесница и на Джеймс Уорлик – лъже се. Ако иска да попита Алекс Караянис, който все още наблюдава България. Хилари Клинтън е известна като изключително мнителна и ще вгорчи живота на Борисов не заради Уорлик, а дори само за да се покаже като много по-твърда от пощеливия си съпруг.
Но това са рейтингови „заготовки” – Борисов никога не пропуска да се изяви като силен лидер и голям патриот. Останалите сериозни играчи внимателно наблюдават активностите му по линия на външната политика и вживяването му в ролята на „неформален” президент. Борисов винаги така започва – „неформално”. Кръжи. Лавира. Прониква. Овладява. Обсебва. А накрая удря по масата – „Аз спечелих изборите!”. Дали няма да се изкуши да спечели отново изборите за ГЕРБ – едновременно президентските и местните този път?! Или пък ще даде заден ход, ако се окаже, че след тежката зима може да загуби „двойния вот”.
Докато лавира между американския и руския „портфейл” в голямата външна политика, Бойко Борисов ще трябва да реши дали ще влезе „в схема” за вота догодина, или ще играе ролята на най-големия патриот в държавата. Да не би пък да се опита да върти „двойни игрички”?!