Бойко Борисов се гласи за два поредни мандата
„Социологията” за герберите била твърде обнадеждаваща, уверяват дори заклети опоненти на ГЕРБ. Липсата на алтернатива бетонирала Борисов засега. Първанов му дишал праха. Станишев го нямало на терена. И Борисов разцъквал на воля с президента.
Пинизът е, че само година след началото на сегашния мандат на Борисов като премиер се раздува за негов следващ. Не че Станишев в края на своя мандат не бърбореше за още четири години управление на „тройната коалиция”. Така си приказват политиците – „занаятът” им го предполага.
Това е несериозно. И за Костов говореха и пишеха едри лафове през лятото на 1998 г., че се е запътил към втори мандат. И какво – той сам определи финалните месеци на мандата си като много по-тежки, отколкото е очаквал. Вярно, е че след Симеон и проекта „НДСВ” партиите у нас не са същите. И като следствие – и „алтернативите”.
Може ли едно и също котило „олигарси” да произведе автентична алтернатива?! Партиите се превърнаха в лични фирмени „проекти”. (Не)формалните им лидери станаха „началство”. При ГЕРБ този процес е доведен до пределни нива – Борисов е ГЕРБ, а ГЕРБ е Борисов. Както БКП беше Т.Ж. и Т.Ж. беше БКП. Докато от Москва не повя леден полъх.
А сега не е ли така? Големи радетели за ЕС като Първанов и Борисов притичват да се снимат до първия пристигнал „бос” от страната на Путин. Може дори да е само бос в „Газпром”. И двамата се съобразяват с волята на Путин. Ослушват се кой е актуален – Валентин Златев, или Сашо Дончев.
Мандатите на „двамата големи” зависят най-вече от Москва. Независимо дали се харесва на „публиката”. Енергийната зависимост от Русия е като „природна даденост” в момента. Никаква национална сигурност не може да има, ако няма енергийна обезпеченост. Една кошмарна зима и сегашният „космически” рейтинг на ГЕРБ и Борисов ще потече в канализацията. Тогава „твърдата ръка” ще бъде заменена от други политически символи – замръзнали изключени радиатори заради ударили тавана цени. Не че сегашните шашмалогии, че газът щял бил да поевтинее не са достатъчно цинични.
Но тези мрачни прогнози се разбиват в професионалния оптимизъм на управляващите. Те вече дадоха заявка за следващ мандат.
Ентусиазмът им се поддържа от „универсално ренде” в политиката като Бойко Борисов. Колко фенове на Първанов в Борован щяха да отговорят, ако някой от сътрудниците му бе ги попитал кой сега е главен секретар на МВР? Но Борисов като главен секретар го знаеше и последното ромче. Така разбира сегашният премиер демократичните процедури – „човекът прави длъжността”, изстреля своята Формула Борисов пред винаги готова репортерка на премиерското балконче. Герберите повтарят като в транс – нашият лидер става за всичко. А за премиер – най-вече. За президент – още повече. Това е.
Така Борисов достигна до вълнуващ момент в кариерата си – да тества с шегички и закачки край Лужков дали „публиката” ще преглътне поредния недовършен мандат. За да се изстреля Борисов в нова мандатна орбита – два поредни президентски мандата сигурно му изглеждат доста примамливо. А най-гот ще му е да влезе в ролята на Вездесъщ Оценител на свои и чужди. Дали Борисов не завижда всъщност за тази удобна позиция на Първанов, докато се прави, че го критикува от принципни позиции за липсата на критика по кабинета „Станишев” и за публичното линчуване на неговите министри?
Но даже и да се пусне в изборите за президент, дори и да ги спечели, Борисов едва ли ще бъде доволен от статуквото с правомощията, колкото и да ги надскача в свой (не)формален стил. Влизането му в „надпартийна” роля ще постави ГЕРБ в сложна ситуация. „Твърдата ръка” вече няма да се олицетворява с лидера на ГЕРБ, а с президента. Той няма как да прелива рейтинг директно. Герберите нямат готов „наследник”. Експертен премиер ще се сблъска с партийните „назначенци” в кабинет, който ще бъде под патронажа на Борисов като президент. Ще настане истинско МАЗАЛО И ВОЙ до небесата за нарушаване на Конституцията с превишаването на президентските правомощия.
Който и да е премиер, едва ли ще се навие да си заложи главата, влизайки в схема с „олигарсите” и „босовете”, подкрепящи сега и „двамата големи” – Първанов и Борисов. На практика те са едни и същи – писали сме имената им многократно. От Черепа до Пашата всеки ще си иска „своето”. Кой ще бъде гарантът?! Силният президент (Борисов) или слабият премиер (някой си)?! Риторичността е дори неприлична.
Да приемем, че Борисов сложи начело на кабинета под своя команда някой гербер за премиер. И какво – ако си затваря очите пред кусурите на правителството, ще губи подкрепа. Ако го юрка, ще бастиса ядрото на подкрепата си. Провал на ГЕРБ ще направи проблематичен втория мандат на Борисов като президент.
Тогава какво остава на Борисов – да се бори за втори премиерски мандат, пропускайки шанса да се скатае на завет като президент. Да не би Борисов да си вярва, когато говори, че при нови избори ще спечели повече мандати. Балоните на „социологията” са едно. Реалността е съвсем друго. Вече се заформя електорален ресурс за бъдеща „алтернатива” – проблемът е, че недоволните от ГЕРБ не могат да припознаят своя лидер.
Тогава защо е сегашната истерия за бъдещите мандати на Бойко Борисов – независимо като какъв. Той да не би да е деветото чудо на света? Или прероден брат на Путин?! Ако си представим дори за миг, че той стане президент и повтори мандата си, ще се окаже, че Бойко Борисов ще доближи патрона си Т.Ж. като властови играч, белязал цели исторически периоди с присъствието си.