Бойко Борисов се страхува от ролята на „Горския”
Бойко Борисов търси нов „образ”. Опитва се да влиза в няколко роли. Но си търси нов печеливш образ. Миналата година почти си беше повярвал, че е намерил образа на „Горския” в сянка, а може би и на сянка…В ролята на „Горския” по делегация трябваше да бъде Цветан Цветанов.
И той почти се вживя в тази роличка. Първо качваше рейтинг. Логично е сега „да връща”. Натрупа свръхочаквания. Сега „публиката” пак се издува трепетно от свръхочаквания. Какво щяло било да стане, когато вицето на Борисов се върне от Щатите.
От понеделник преформулираният тандем „Борисов-Цветанов” ще се опита да убеди „публиката”, че отново може да атакува „серийно”. И да печели битки. И да внушава, че ще спечели „войната”. Но хората са изморени от обещания. Очакват резултати. И понеже не всичко зависи от Борисов, той започва да се корка, че може и да се провали.
Всички големи лидери се провалят в един момент – Т.Ж., Симеон, Желев, Луканов, Костов, Първанов. Времето им изтича. Всъщност те са изначално обречени на провал. „Публиката” ги дъни. Всеки личен провал на всеки участник в „публиката” им се пише на Сметката.
Обстановката сега е различна, разбира се. Борисов е първият лидер, който има шанс да изкара пълен мандат в условнята на рамката, задавана от ЕС. Но пък случи на криза. Направо късмет изкара, пардон.
Всъщност Бойко Борисов има всички шансове да се провали. Започва да му личи, че не си пада по точността, по прецизните формулировки. Няма лошо да търси обтекаеми тези, красноречиви примери като с „кръчмата на кръстопът”, но неточностите му ядат главата пред просветената „публика”. Тя е злопаметна и също като него може да мъсти. И още как може.
Само три примера. Борисов каза ли, че Първанов не бил атакувал всички депутати, които духнали от парламента, за да изгювечарят скъпарски телефон? А те били „от всички партии”. До вечерта лекинко се коригира Борисов – „и от други партии”. Разбира се, че от Синята коалиция нямаше нито един. Борисов отлично знаеШЕ това. Димо Гяуров вече беше отговорил на обвиненията, че сините били сготвили останалите. Но ако мине…
Е, не мина. Така ще е вече. Все повече неща няма да „минават”. Както при Костов след февруари-март 2000 г. вече нищо не минаваше, така сега започва да се случва и с Борисов.
За Николай Младенов нещата са още по-зле. Борисов продължава да го титулова като шеф на някакво „младежко СДС”. Борисов да попита аверката си Надка кога Младенов стана член на СДС. Дали беше редовен член на партията, когато тя го набута в ръководството? Но не и на „младежкото СДС”. Борисов ще направи добре, ако се занимава с Т.Ж., защото от СДС и хабер няма.
Но най-сериозната неточност е за „пълните арести” като знак за успешна битка с престъпността. Няма да споменаваме дори влезлите в сила присъди, затворите и прочие. Само ще кажем, че в „белите страни” широко се използват ресурсите на превенцията. Тук само се дрънка за нея.
Борисов изпада в тежки противоречия. От една страна говори, че „никой не трябва да бъде спиран”, защото това е демокрацията, която дава възможност и на Алексей Петров да се кандидатира, тъй като не е осъден. Но от друга – раздува за „пълните арести”. Нима Петров не беше осем месеца в ареста? Нима сега не е под домашен арест? И какво? Той емблема на преборената престъпност ли е?
От лятото на 1998 г. сме наясно с амбициите на Бойко Борисов. Лошо няма той да иска да е успешен премиер. Старае се. Говори почти свободно за различни сектори. Все още успява да лавира, защото журналистите в ефир само наужким го атакуват остро. И сам не забелязва как напоително лее словеса с помощта на „ЩЕ”. В началото на мандата си едни други неща приказваше за прословутото „ще”.
Всъщност Бойко Борисов никога не е искал да влиза в ролята на „Горския”. Кой популист иска да го сатанизират като Командира, привиждайки го като сатрап на сатрапите? Борисов само пунтираше изпълненията на Симеон в тази роля, приписана му със съответното прозвище от журналята-слагачи.
Борисов се опитва да напипа основното – да подчертава, че икономиката е Вездесъща. Другото е просто „фатална самонадеяност”. Ниски данъци. Не сме последни вече. Въпреки кризата. Или благодарение на нея. Но Борисов трябва да се пребори със себе си. И да съчетае творчески образа си на „силен лидер” с тезата за „малко правителство” и ниски данъци. Но това е автентична дясна политика – истинско лидерство в условията на „малко правителство”. Ако и Шепотът от отвъдното, прииждащ от селенията Първанови, го подмине, всичко може да е наред.
Любомир Живков