Бойко Борисов ще катастрофира, ако не се вземе в ръце
Борисов обича да се хвали, че в даскалото е бил отличник. Супер бил по всички предмети. Това означава, че е върхът и по математика. Но ако прояви здравословен скептицизъм към своята математическа подкованост, може да попита отличния математик Иван Костов за един „моден” възглед, според който в математиката не се правят открития, а се доказват твърдения. Е, на Борисов му се налага да прави и двете. Но нали се е готвил за МИО, значи трябва да успее.
„Бойко да каже” е позоваване на нечие твърдение. Борисов трябва да докаже, че когато каже нещо, то се прави на часа и води до положителни последствия, а не е пример за поредното неоптимално решение.
„Бойко да каже” е ехо на една „царска тъпня”, полазила народните низини през лятото на 2001 г. – „Царят” ще завърти нещата”! Завъртя ги – към личния си икономически интерес. И изчезна от политическата сцена, разплащайки се за придобивките с вложеното в него ДОВЕРИЕ.
Доверието в Бойко Борисов е основният му управленски потенциал и инструмент. Неусетно то ерозира, стапя се. Ако в началото на пролетта Борисов се раздели с още 10% от рейтинга си, застрашени са всички негови схеми и планове за изборите наесен. Така икономическата криза може да се допълни от политическа. Тогава и Кристалина Георгиева ще се затрудни да се справи с Бедствието.
Бойко Борисов отдавна е изгубил автентичните десни избиратели. Десните не приемат лафове като „Бойко да каже”. И са пренебрежително снизходителни, когато се раздува, че „комунистите” били спрели някого за следване по специалността „Международни икономически отношения”, а това се представя като репресия.
Общо място е, че всяко измерване на полезността трябва да зависи от възможността за сравнение. Избирателите ще оценяват управлението на Бойко Борисов и по резултатите, сравнени с предходни Схеми – Костов, Симеон, Станишев. Ще се сравняват и показатели – излишък, безработица, инфлация, реални доходи, ръст на икономиката, инвестиции. Не чрез анализи ще сравняват избирателите, разбира се, не след облъчването им от „опонентите” на Бойко Борисов, а по джоба си.
На фона на сравнението с минали обещания, взети решения и (не)полезни последствия ще се „сравняват” и алтернативи. На това място идва Онзи, който няма да промълви „Бойко да каже”, защото вече се обозначи с помощта на премиера за алтернативаТА. Когато някой избере една от алтернативите, той показва, че приема последствията от решението си. Борисов дори не се сеща да репликира Първанов, че в теория на управлението не се говори за алтернатива, а за АЛТЕРНАТИВИ, за да може да се направи избор.
Питането е – Борисов и Първанов алтернатив(н)и ли са. Колкото Валентин Златев е „алтернатива” на Васил Божков-Черепа, пардон и прочие, ако направим преглед по реда на надзора на отношенията и популисткия потенциал на премиера и президента през годините.
На това място пинизът на Канеман и Тверски за „грешката на Бернули” притежава безкраен саркастичен потенциал – полезността на алтернативите е свързана не със сумарното имотно състояние, а с неговата промяна – печалба или загуба. Когато теглят чертата, българите ще си направят преценката какво са спечелили и загубили по времето на управлението на Бойко Борисов. Като не забравят и размера на залозите в Играта. Такива като Иван Костов и сие ще си измият ръчичките – „участват, но не влизат”.
Иначе Бойко Борисов все още се справя с излагането на „доверието” на Сергията. Но споделянето на една ложа с Хилари Клинтън на инаугурацията на Дилма Русеф, едва ли го прави по-различим за фигури и фактори като Бен Бернанке. Което няма да му попречи да обяснява стопирането на реформите със „световната криза”. Но злоупотребяването с пласирането на такива оправдания чрез контролираните медийни канали закономерно води до съпротива у възприемащите. И харизмата помръква. Останалото е още по-печално.
Затова Бойко Борисов трябва да се вземе в ръце. Той явно измества календара на спецоперациите с месец-два в сравнение с миналата година, за да минимизира рейтинговите загуби в края на зимата. Но отсреща вече са готови с рестото – „хлябът и зрелищата” ще етикетират и това управление.
Тайната не е в „Бойко да каже”, а в постоянните въпроси на Борисов към министрите му – „Какви са резултатите?!” – всеки ден по разписание и график трябва да ги пита. Както за магистралите! И да си взема управленските решения, да си носи отговорността.
Времето на шекерените интервюта изтече. Времето на лентичките за откриване на магистралите и спортните зали само се мержелее на хоризонта. Способен ли е Бойко Борисов на чудо, ако се вземе в ръце – да вдигне рейтинга си, след като е спаднал, и колко ще струва това на Цветелина Бориславова, да речем?!