Бойко Борсов се триуми за кмет/а/ на Варна
Купуването на гласове този път ще се следи под лупа в морската столица – Бойко Борисов ще се погрижи за специален мониторинг, нашепват наши хора от самия връх на ГЕРБ-Варна.
Бойко Борисов все още не е решил категорично как да пласира своите гербери в местните избори догодина във Варна. Играта е тънка – той ще трябва да разбие максимално червените тук, защото президентските избори са същата есен – 2011 г. Никак не е маловажно в каква степен и чрез кои играчи Бойко Борисов ще занули червените тук.
Две електорални конфигурации разполагат с твърд вот – ТИМ (допълнителна интрига би било издигането на техен кандидат чрез „Нашия град” – Неделчо Михайлов, разбира се) и ДПС. Червените – също. Но те ще бъдат мишената. Главната цел на Бойко Борисов. И по двете писти Бойко Борисов може да използва Павел Димитров за чувствителни разговори. Не че специално за ДПС не би му се наложило да се съобрази с волята на Ахмед Доган. Но това са далечни опции. Засега първоначалните активности се въртят около предстоящите (не)официални ЗАЯВКИ.
И така.
Заваляха залозите за местните избори във Варна.
Политически вещери вече прокобяват кои ще са обичайните заподозрени и кои ще са новите жребци в кушията. Отново се завъртяха имената на Кирил Йорданов, Веселин Марешки, Борислав Гуцанов. Към тази първа тройка се залепи и името на Данчо Симеонов.
Играта на Веселин Марешки е ясна – максимална шумотевица, комбинации с влияещи фактори като ТИМ и използване на личния бизнес максимално. Междувременно Веселин Марешки нелепо се увлече – истеричните опити да бъде вкаран в махленски разправии чрез медиите Янко Станев са пълна глупост. Особено като се има пред вид, че отношенията между двамата не са от вчера.
Но такава е играта на Марешки – цели големите и търси пиар ефект от активностите си.
Слуховете, че Марешки твърдо е решил отново да се пробва за кмет, раздвижиха политическото блато.
Дори знакови фигури извън Съвета като Бранимир Балачев проявявали, научаваме, интерес към тази кандидатура. Балачев вероятно отново иска да е общински съветник, предположиха познавачи на политическите потайности във Варна.
Те допълниха – Балачев е един от адвокатите по делото на Иван Славков – той едва ли ще пропусне да се възползва максимално от тази позиция. Балачев ще мотивира Марешки да го припознае за партньор, уверявайки го, че може да поеме част от публичните атаки срещу сегашното статукво – нямало да се поколебае да тръгне срещу действията на „голямата тройка”: Йорданов, Станев, Гуцанов.
Борислав Гуцанов заяви специално за „НАБЛЮДАТЕЛ”, че той би се кандидатирал, ако Кирил Йорданов не се пусне в надпреварата.
Гуцанов ще потърси разширяване на подкрепата. Негови съратници споделиха, че формулата вероятно ще бъде – издигане чрез „инициативен комитет”. Тертипът е ясен – президентското кандидатиране през 2006 г. Но тогава Първанов си беше действащ президент, а в момента Гуцанов е партиен лидер на червените в града. Едва ли преекспонирането само на ролята му на председател на Общинския съвет ще бъде достатъчно, за да бъдат убедени избирателите в неговата „дистанцираност” от БСП-Варна.
Гуцанов ще заложи на приемственост в реализирането на проектите – за повечето от тях той не без основание може да претендира за „авторство”. В същото време Гуцанов ще акцентира на тезата за необходимост от ускоряване на темпото чрез вливане в процесите на нова енергия. Гуцанов държи на стендбай сериозен екип. Разполага с всякакъв ресурс. Несъмнено ще получи рамо от Даниел Славов – Дидо Дънката, който въпреки оттеглянето си от две години насам в Швейцария не е престанал да следи изкъсо развитието на събитията в морската столица. (Тандемът отдавна „иска да вземе града”, заявили пред Бойко Борисов видни гербери наскоро)
Той има почти неограничен легален финансов ресурс. Напълно е в час за актуалното разпределение на силите в града. И всъщност е една от „финансовите” алтернативи на икономическа група като ТИМ в сферата на „дългите политически пари”. Дънката би се ангажирал с играта при положение, че не му се налага да рискува позиции в една евентуална „война” с хората на Бойко Борисов във Варна. А това значително намалява шансовете на Борислав Гуцанов. На него дискретна подкрепа от Дидо Дънката няма да му стигне доникъде.
Но най-лошото за несъмнено качествения политик на Варна е обстоятелството, че БСП-Варна има изключително слаб електорален ресурс. А ние не сме убедени, че Борислав Гуцанов ще съумее да убеди варненци, че герберите вече започват „да падат надолу във Варна”. Случва се точно обратното – в национален мащаб се срива именно БСП, а герберите запазват позиции.
Във Варна червените стоят по-добре – но недостатъчно, за да имат силни изходни позиции преди местния вот.
Всъщност в момента изглежда, че печелившият вариант за Борислав Гуцанов е запазване на статуквото чрез еволюиране на сегашната формула. Нещо повече – може да се окаже, че Янко Станев е далеч по-голям реалист от боса на Общинския съвет. И залага на несъмнения и доказан през годините факт, че Кирил Йорданов е готов да работи с ВСИЧКИ.
Има и рискове в сегашните подготвителни пренареждания – „заграждането” и флиртуването с ТИМ. Всички основни играчи раздуват колко добре били с ТИМ. (Марешки си трае по темата ТИМ, но дали сам не си знае…?) Ако Данчо Симеонов стане кмет, позицията на Борислав Гуцанов ще бъде силно дестабилизирана.
Така стигаме до Данчо Симеонов. Неговото кандидатиране би лишило Бойко Борисов от възможността да маневрира още на първия тур. Това, разбира се, при положение, че някои от партньорите на Кирил Йорданов успеят да го убедят да се кандидатира на всяка цена, за да предложи печеливша алтернатива срещу кандидата на ГЕРБ и да вкара Бойко Борисов в умишление.
Какво ще реши Бойко Борисов – да потърси реванш за фиаското със Свилен Крайчев, или да мине по тънката лайсна и да заложи на „най-добрия кон в яхъра”, спомняйки си барбекюто с Кирил Йорданов и Елена Валеева-Йорданова на 14 юни 2005 г. в дома на варненския кмет за „ЧРД”.
Линията му на политическо поведение по казуса „Меглена Кунева – Румяна Желева” показа, че той много държи на ясните партийни кандидатури, за да налага внушението за мощния кадрови капацитет на ГЕРБ. Упоритостта му в защитаването на кандидатурата на Румяна Желева за еврокомисар докрай и с всички средства говори, че той трудно би се решил на пряка подкрепа още на първи тур за Кирил Йорданов. Независимо от приятелството си с него.
Териториалното разпределение на изпълнителната комисия на ГЕРБ показва, че той ще търси успех на местните избори в ключови градове. Вън от съмнение е, че ще иска да има решаващата дума и лостове за бързи намеси в градове-пристанища със силно руско влияние като Варна, Бургас и Русе. Целта е очевидна – да овладее и чрез ГЕРБ икономическите активности в големите престанища, за да се окопае за следващите парламентарни избори.
Бойко Борисов е много по-прагматичен от Иван Костов във Варна. А и не му се налага да преговаря с руснаците заради рафинерията в Бургас, както това беше съдбоносно за бившия премиер през октомври 1999 г.
На това място в играта влиза и евентуалният общ десен кандидат на „Синята коалиция”.
В понеделник Иван Костов прави знакова визита в града. Това е безпрецедентен нишан –
този път сините ще се опитат да капитализират участието си в изборите. И да завоюват поне 5-6 места в местния парламент. Независимо че ще раздуват за по-големи амбиции – кмет и прочие. Техните възможности в момента изглеждат по-скромни. Но могат да объркат нечии сметки при генериране на паритетни опции в изходната обстановка.
Едно е ясно – те ще играят срещу Кирил Йорданов, ако той се кандидатира. Ще го превърнат в основна мишена още преди първия тур. Ако се стигне до втори тур, ще подпрат вероятно кандидата на ГЕРБ. Напъните на герберите да убедят сините да играят с общ кандидат във Варна засега удрят на камък. Сините обвързват това с уговорки за бъдещото мнозинство в Съвета.
Но пред вид мощната кампания, която ще заформи Бойко Борисов в София и в безперспективността на синия кандидат там, във Варна десните може в един момент да решат да се подсигурят, влизайки в игра за обезпечаване на мнозинство. Голяма част от тяхната клиентела вече е в ГЕРБ. Официално. Другите гризкат подхвърлени кокалчета. Трети подсмърчат край всяка трапеза на „статуквото”. Останалите са объркани – те ще гласуват за по-силния.
Опитите на Иван Костов да събуди старата синя вълна са обречени на неуспех. Способността му да мотивира електоралната периферия на сините тук е проблематична. Не на последно място и защото изобщо не контролира процесите в СДС-Варна. И още – (тъмно)сините във Варна нямат парички…Кого да „нахрани” по-напред такъв като Славчо Христов тук – а и да не би той пък да не е „гъст” с Бойко Борисов?!
Опциите все още са отворени – ТИМ и Кирил Йорданов са главните фактори извън конфигурацията на Бойко Борисов.
Подреждането в линия на тези три фактора е проблематично, защото ако се случи, просто няма да има интрига. Все пак Данчо Симеонов да не бърза да се радва – кандидатирането едва ли ще му се размине. И по тази причина вероятно ще стори добре, изпълнявайки политиката на правителството за областта, да държи сметка за добрия тон с „паритетните” играчи.
Като д-р Янко Станев, да речем, независимо че има и други – политически, медийни, информационни. Нито една схема не е „желязна” – въпреки предполагаемите племенни политически лоялности, пардон.
Остават личните лоялности – но това вече е друга тема: битките на лоялностите в една и съща СХЕМА.
Любомир Живков