Бойко и Алексей – огледален образ

През цялото си бродене из лабиринтите на журналистиката познавам само едно лице, което остана недокоснато от болестната суета на властта. Ако ви кажа името му – ще ви шокирам и веднага ще си помислите, че съм му любовница. А за съжаление – не е така.

Властта не е задължително да бъде само политическа за да накара носителите и да се взират в собствения си образ все по-ревниво и все по-комплексирано. Властта е навсякъде и има толкова измерения, че понякога е трудно да различиш някой, останал опазен от стрихнина и, носител.

Всеки, докопал се до известността и митологията на славата на властта започва толкова да се обича, че чак се ревнува от себе си.

Неусетно и изненадващо разбира, че знае всичко. Че може всичко. И че без него света ще се срути като къщичка от кибритени клечки. Не му растат ангелски крила, защото ангелите са „Аз съм си аз”, а не накокошинени доспехи от реквизита.

Странно е да видиш човек, когото си познавал, с когото си се смял до полуда, с когото си рискувал да лееш свобода, вкопчен във властта как променя първо лицето си, как стойката му става все по-удивително друга, а душата се измества в пространството единствено на себеизявата на АЗ-а.

Страховито е да видиш такъв човек, който бясно завива зад ъгъла и ти самотно, предвидил яростната му катастрофа, по никакъв начин не можеш да го спреш. Защото той вече обича другите само за пиар.

Всеки в България, който добие и елементарна власт се втренчва в себе си и първото, което прави е да се вземе абсолютно на сериозно.

Ако погледнем от страната на звездите в сблъсъка на „титаните” /колко смехотворна митология за тези двамата!/ Бойко Борисов и Алексей Петров, нещата са предвидими.

Борисов е Близнаци. Петров – Телец. Първият – въздушен знак, вторият – земен. Първият със звездно предназначение в начина да внушава общуване и да прави комуникация, вторият – материално забит с двата крака на земята. Борисов – с пословичното двуличие на Близнака, знакът, който се слави с това, че умее да лъже виртуозно. Петров – с емблематичното вкопчване на Телеца в собствените си идеи и философии.

Каква е приликата между опонентите Бойко Борисов и Алексей Петров?

Единият царува във видимия свят. Другият управлява невидимия. И за двамата – да се наложат в битката е въпрос и на инат, освен на чест и някакви али-бали принципи.

Единият, осветен от цялата сила на прожектора танцува във вихрен танц с властта на сцената. Другият – зад кулисите има претенциите да режисира спектакъла.

И двамата ужасно много се обичат. Не един друг. Обичат себе си, така че отдавна са преминали онази граница, в която да умеят да чуят „камбанките” на простичките неща, които да ги върнат при естествеността на нещата.

Борисов не започва изречение без АЗ и наистина си вярва, че без него светът е загубен. Петров – крещи с мълчанието си така, че всеки да знае, че той е онзи, без който играта никога няма да е същата.

Когато Борисов се погледне в огледалото отсреща наднича Алексей Петров.

Кралят на видимия свят. И царят на невидимия. Със сходни донякъде съдби, и двамата имат неистова жажда от одобрение. Борисов почти истерично я търси в ужасяващото си настояване да бъде обичан. Петров – овладяно по потайните пътеки прави същото, но с хватките на „тихата стъпка”.

Каква е разликата между двамата?

Борисов иска сляпо и тотално подчинение. На всяка цена и затова е готов да мине през всичко. Той не се свени да звъни директно на медии за да налага волята си. Арогатното му поведение има своя чар, защото очевидно всички някъде дълбоко в себе си искат някой все пак да ги напляска. Дали пък този народ много е бит, че търси подсъзнателно своя „мъчител”?

Петров също иска подчинение. Но умее да го прави така, че да не се разбира, че точно той стои зад камшика. Той не звъни по медиите, но ги овладява с „нирваната” на упойващата доза внушение. Той не търси ръкоплясканията на публиката, защото се е вживял в образа „под прикритие”. Въпреки че това от една година е абсолютно смешно. Докторът на науките вече е осветен и е крайно време да опита да живее без шлифера на Джеймс Бонд.

Противоборството на двамата очевидно носи личен отпечатък на неприключила лична битка.

И Бойко, и Алексей знаят всичко, което трябва за другия. И се дебнат кой първи ще се поддаде на страха. Кой от тях първи ще го надскочи не е въпрос на обучение от бойните изкуства, а манталитет и широта на духа.

Те всъщност се привличат точно защото са влюбени в себе си. И ако бяха в турски сериал, със сигурност щяха накрая да се вземат.

В българският обаче ще победи онзи, който успее да се върне там, откъдето е започнало всичко – талантът да се държиш естествено и където не егото определя ценностите.

Ще победи онзи, който първи намери пътечката да се откъсне от огледалото.

Веселина Томова