Бойко, не мрази враговете си, това замъглява преценката ти за тях!

Освен библейските, и мафиотски герои са мъдри. И имат особено отношение към противниците си. Новият български премиер тръгва по своята Голгота. До него ще има и апостоли, и Юди – много по-безбройни и още по-неочаквани.

На новия премиер ще му се наложи да познае смирението, защото всяка самонадеяност, граничеща с неистова самовлюбеност, задължително срутва всеки. Дори и той да се казва Бойко Борисов. А да си смирен не означава да си примирен и послушен. Смирението е висша форма на духа, позната единствено на онези, които са отрекли егото си.

Когато Борисов се кълнеше в парламента кънтеше силно единствено неговия глас. Останалите почти не се чуваха. Това, разбира се, бе заради ефекта на микрофона, пред който фронтално бе застанал новият министър – председател, но метафората си заслужаваше.

Всички около него, въпреки качествата си, засега са просто миманс. Каквато роля играеха, впрочем и досега в предизборните битки.

Бойко Борисов изтегли като таран една цяла партия на върха. В цялата команда попаднаха и куп лица, с които тепърва ще трябва да внимава. И това, че всички са подписали предварително на култов лист оставките си, няма да го спаси от нефелността на някои откровени случайни лимонки попаднали във властта.

Обвинявят Бойко, че е популист. На него популизма му служеше вярно дори и като кмет. Сега обаче номерът ще мине още мъничко, защото популизма върви в политиката докато се плюнчиш по телевизиите и пред репортерките с омекнали колена.

На волана на изпълнителната власт популизма ще се хареса на лумпените в началото, но те първи ще ревнат „Долу!”.

Българският народ е странно животно – хем чака някой да го оправи, докато си чопли в носа и си пие евтината бира, хем псува държавата, че не му налива пачки с пари, хем завистта го кара да вижда във всеки успял дерибей и злодей. Този същия избирател тепърва ще крещи: „Искаме трупове, искаме зандани, искаме камионетки!”.

Като казах камионетки, тази работа я обещаваше Яне, но и той обещаваше избирателно онези, които щеше да напъхва в тях.

Ако Бойко се хлъзне по пистата да запушва анорексичния глад на озлобения българин с шумни и показни акции, рискува да влезе в капана,от който се измъкна на косъм като главен секретар на МВР. Тогава беше любимеца на медиите, които впрочем го създадоха, но същите тези медии услужливо пропускаха, че зад големия процент от „ювелирните удари” се криеше пълна незаконова безпомощност и липса на доказателства.

Прокуратурата ще играе по тази гайда също до време. Докато си окопае кочинката окончателно и се спаси от опасността да попадне под опеката на изпълнителната власт. И това, че Борис Велчев седя като попикан пред Борисов още в първия ден след изборите, не означава, че президентът няма да му дръпне синджирчето в друга посока.

Защото със сигурност нито един от тримата – Велчев, Борисов и Първанов няма да дръпне килимчето из под краката на Валентин Златев, например. Просто казус – нищо лично.

А енергийната мафия е захранвала и захранва с куфарчета с пари не един политик и не една партия.

Тепърва на Бойко му предстои да види овълчените личица по места на местните си гаулайтери, които от сега ходят като че ли са превзели Еверест на подскоци. И чакат как да се набутат с оголени зъби пред местната властова баница.

Яне е ясен – той от безрезервна мина на безусловна подкрепа. Шест месеца. Пак се хващам на бас, че още преди шестия месец, същият безрезервен Яне съвсем безскрупулно ще обърне паничката, която официално изобщо не го интересува, обаче задкулисно му е фикс- идея.

Волен – същият фасон, но в сменена роля – като пастор, който е излязъл от сбирка за лицемерие.

Костов пък изобщо не прощава, защото колкото и да чете молитви пред теменужките си, никога няма, поне в този живот, до достигне просветлението, което ще го отдалечи окончателно от свирепия егоизъм и консумация на властта.

Бойко има поне едно преимущество пред Командира – това, че е простосърдечен. Което обаче изобщо не означава, че е чистосърдечен.

Бойко вече върви по отредения му път. И откакто светува светът, първи ще викнат „Разпни го!”, тези, които сега квичат „Осанна!”. Ако Борисов ги усети овреме и успее да се отърве от маникалната си суета и себелюбие, ще открие онова скъпоценно камъче, което се нарича успех.

Иначе блюдолизците, местните селски велможи и замаскираните вълчи апетити под маската на загрижени за доброто на България юпита и експерти, ще го сринат там, където са свършвали онези, помислили се за недосегаеми.

Бойко трябва да се научи да се вслушва в критиците си, а не в шутовете, развяващи фусти и гащи около него.

Защото Константин Иречек е казал нещо знаково:

„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много от толкова малко, за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.”

Веселина Томова