Бойко, що ти трябваше да си десен?

Нещо невероятно се случва в България. Бойко Борисов си има проблеми не само с яйцето на баба Дафина, но и в обясненията кой е той и за какво се бори. Странно наистина – бат’ Бойко, човекът сутрешен блок, десният Амур, в чиято стрела левите сърца сами се нижат, трудно артикулира позициите си. А доскоро той бе хем поразяващата ръка, хем и уста.
Проблемите му в София, която расте и старее, бяха очаквани. Управлението изхабява. Ама Бойко взе и в опозиция да се изхабява. Ето сега покрай текущата евродрама този най-виден десен политик и опозиционер е принуден да прибягва до всякакви гимнастики на езика само и само да не остане някой с впечатление, че е голям приятел на Георги Първанов. А защо хората си мислят така? Ами защото, преди да се нареди зад искането за оставка на президента, Борисов не пропусна подробно да разясни как начинанието няма смисъл. А това просто бе поредното "дълбоко засвидетелствано уважение" между двамата.

Борисов бранеше Първанов

след гафа в Симитли, подари му втория мандат, след като не се кандидатира, винаги в конфликтите между президента и премиера не се стърпява, за да притича и разясни, че вторият е лошият… Първанов пък, след като навремето с гърди го бранеше от ударите на американската преса, вече еволюира до перспективата да заиграе в неговия отбор.
За един баща на нацията тази връзка е понятна. Но за един десен Робин Худ, тръгнал да гони от гората левите душмани, не е. Публиката така и не я проумява – все едно синът ти да ти каже, че излиза с друго момче, и ти да проявиш "разбиране". То е ясно, че трябва да сме модерни и толерантни, ама чак пък… Но Борисов среща огромни трудности с президента не само в качеството си на десен опозиционер, но и на най-виден гражданин за европейско развитие. Европа сочи президентски спонсор за мафиот и вижда проблем в това, но не и столичният кмет. Да върне Първанов парите и казусът приключва, каза генералът. Що ли няма аплодисменти? За всеки що-годе честен човек казусът почва, а не свършва с 75-те хиляди лева, дарени от Стойков.
Големи проблеми се задават около Борисов и

покрай поредния сюжет в сапунката

"обединената опозиция скача срещу тройната коалиция". По-големи от предната серия, когато митингът пред парламента бе организиран главно от "Атака", а кметът мина за малко, колкото да им пожелае бързо да се прибират, защото е студено. Този път резила е галактически, а и започва ключовата година, в която ГЕРБ като най-голяма опозиционна сила трябва да докаже, че практически е алтернатива на тройната коалиция. Че може да събере пръснатите опозиционни парчета. Няма да стане – опозицията отново ще се изпокара в "тактиката", ще разиграва безплодни циркове, колкото да помогне на тройната коалиция да довърши мандата и бюджетния излишък… Борисов трудно ще обясни как с тези хора ще направи правителство, а все още не е информирал може ли да го направи и без тях.
Още от самото начало на политическата си кариера генералът е трудно разбиран, някъде се "губи в превода". Къде-къде по-разбираем беше като полицай – "ние ги хващаме, те ги пускат". Влизайки в политиката и особено в местната власт обаче, нямаше как да не прекрачи браздата между "ние" и "те". Вечните оправдания, че все "те" са виновни, престанаха да вървят. И въпреки всичките си недостатъци и резонната загуба на доверие заради кметския мандат той все още можеше да е човекът с галопиращ рейтинг, ако не бе допуснал три стратегически грешки.
Първата е

превръщането му в десен политик

Проблемът е не толкова във внезапното му събуждане като такъв, а в тесните рамки, в които сам се вкара. Титлата "десен" е не само марка, с която може да се кичиш, но носи и граници, които не бива да прекрачваш. Вини ли някой например Красимир Каракачанов, че харесва Първанов? Не, защото "воеводата", преди да е десен, винаги е подчертавал, че е патриот и македонист, а очевидно смята и президента за такъв. На Борисов му се управлява, пътят до властта очевидно минава през благословията на Първанов и не пести сили да я заслужи. Всеки може да прави така, но не и десните. Десният не може да е еднакво и патриот, и либерал, и гражданин, и селянин, въобще политикът слънце.
Позиционирането в дясно повлече и други неприятности. Така "естествените" съюзници станаха маргинализиращите се СДС, ДСБ и производните им, които нищо не могат да сторят, освен

да повлекат ГЕРБ в блатото

на междуособиците. Ако избирателите имаха значение, първият съюзник на Борисов трябваше да е "Атака". Генералът и Сидеров може да са много различни, да не се понасят, но поне оглавяват единствените партии, които не носят отговорност за криминалния преход в държавата. Съюз между двете щеше да е естествен и вкупом да им донесе толкова много симпатизанти, че сега нямаше да треперят дали Костов ще се съгласи някога на коалиция, какъв точно е бизнесът на Юруков… СДС и ДСБ просто нямаше да имат значение.
Третата грешка е, че Борисов наследи трудно разбираемия, но упорит стремеж на българските политици непрекъснато да обединяват, съединяват, окрупняват… Защо им е дори когато не е нужно? Защо им е сега заедно и едновременно да атакуват правителството, като се знае, че просто няма как да го съборят. Ами нормално е да имат различни позиции, нека всеки сам ги отстоява, силата им е в многообразието… Борисов непременно държи да води дружината и въпросът не опира само до личното му его, а и до наследените практики в политиката. Искаше цялата опозиция да го подкрепи срещу Първанов и не се кандидатира, защото не стана. И защо му беше подкрепата? Нали избирателите му я даваха.
Спокойно можеше да си остане човекът, който разбира от всичко и раздава любов или възмездие на всеки според заслугите. Много такива политици виреят в Европа, още повече на границата й с Азия. Борисов напира да е такъв, ама не може, отдавна е десен.

Диян Божидаров

В.”Сега”