Болгария – Мила Мати!

КОЛКОТО ДА БЕ МРЪСНО ТОТАЛИТАРНОТО МИНАЛО, то все пак не си позволи да направи книжарниците и книгите в тях недостъпни за редовия гражданин. Това се отнасяше както за "класиците" на марксизмо-ленинизма, така и за световните нови и стари класици.

Преводаческата дейност бе под пара, и това което наистина липсваше, бе литература по астрология – а cтролябия. Неофициална цензура, разбира се, имаше. Съсредоточена в ръцете на съответните главни и помощник-редактори. Та си позволяваха, да си се гаврят с хорския труд.

ЕДНА ПОДОБНА КНИГА, бе излязлата в средата на седемдесеттях години на миналият веk, под перото на знаменития български журналист Христо Г. БЪРЦИЗОВ, "НЯКОГА В СОФИЯ".(БП-1970.!) .Днес тази книга струва на бит-пазар стотинки, но патриотизмът който тя излъчва, би могъл да се сравни единствено с органичният патриотизъм на Георги Стойков РАКОВСКИ. Книгата е пълна с многоточия, и читателят би могъл да си представи, какви златни страници са ни спестени. Питам се – защо!?!

СТАРА СОФИЯ, по подобие на СТАРА ВАРНА, е била и остава и понастоящем подчинена на МЕЖДУПАРТИЙНИ БОРБИ. Тези борби именно – диктуват ЦЕНЗУРА. В един или друг вид. С повод и без повод. Каквото да си мислим, независимо от шумно провъзгласената забрана на цензура по време на знаменития фашистолог Желю ЖЕЛЕВ, такава понастоящем съществува. За да тежи и дотяга със своите си честно казано – прекалено общински механизми. Където една самозвана "КОМИСИЯ ЗА КУЛТУРА", десетилетия под ред

оглавявана от бивш тоталитарен кадър, си позволява да игнорира местни майстори, за сметка на столичната литературна канава. И това се прави, не единствено поради икономически съображения. Прави се, поради ИДЕОЛОГИЧЕСКА ЗАКОСТЕНЯЛОСТ, ТОТАЛИТАРНА ИНЕРЦИАЛНОСТ И ЛИЧНОСТНИ ПРЕДУБЕЖДЕНИЯ. Зер, преди тридесетина години време – този

или онзи – не се поклониха на когото требе. Сега, Той – все си е на власт – и ето на – ще си отидете безименни литератори в необезсмъртената история на СТАРА ВАРНА – този град на пребиваване на всеки изритан от столицата цървулан.

АНАЛИЗИРАЙКИ СИСТЕМАТА НА ЦЕНЗУРА, Христо Г. БЪРЗИЦОВ не пропуска да подхвърлi – през онези тежки тоталитарни времена, че цензурата бива основно:

А) САМОЦЕНЗУРА – от страх да не те сурвакат;

Б) РЕДАКЦИОННА ЦЕНЗУРА – осъществявана от самопобъркани от мунщровка и страх да не им изстине стола, вътрешни редактори.

В) ДЪРЖАВНА ЦЕНЗУРА – за която – поради специфика – рядко се говори.

Какво бихме могли да добавим? Малко бихме могли да добавим, щото проблемът е толкова сериозен, че различни журналистически формации по света не престават да тръбят – И ДА СИ ПОМАГАТ.

КОМПАРАТИВНО бихме могли да сравним поредицата книги "СТАРА ВАРНА" на един местен списовател, който проблеми с цензурата няма. Неговите критики са толкова аморални, че са насочени единствено към същността на НЯКОГАШНИЯ АНТИЧЕН КАПИТАЛИЗЪМ В СТАРА ВАРНА – ако той би могъл да се нарече така.

СПОМЕНАВАЙКИ В ЗАГЛАВИЕТО жалните слова на Геория Стойкова РАКОВЛИ, няма как да не докосна някой особени моменти от историята на ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯТ ЕЛИТ НА ПРЕДДЕВЕТОСЕПТЕМВРИЙСКА СОФИЯ. Когато не се е работило по проекти. Но, когато се е творяло на лична отговорност.

ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, проблемата БЪЛГАРИЯ-ЕВРОПА е особено актуална.

Авторът на знаменитата някога народностна драма "БОЯН МАГЕСНИК", днес напълно забравена, за да не кажа възпретена, Иван ГРОЗЕВ, публикува прекалено авангардната за онези времена "БЪЛГАРИЯ – ДУХОВНО ОГНИЩЕ НА ЕВРОПА ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ".

Невероятно, но темата ни тревожи и понастоящем. Без да си вземем особената бележка, че ЕВРОПА СИ ПОЗВОЛЯВА ДА НИ ИЗОБРАЗЯВА КАТО ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН КЕНЕФ. И, ако е права, то навярно ще е поради това, че НАЛИЧИЕТО НА ОБЩИНСКИ КОМИСИИ ЗА КУЛТУРА не решават

нито регионални нито национални проблеми, а решават ежедневието на своите членове.

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ