Бомба на националната безотговорност
Сензационната новина от 20 август дойде от БНБ. Управителят на Националната банка Иван Искров подаде оставка, въпреки че новото политическо мнозинство от ГЕРБ след много колебания се бе отказало да му я иска. Предсрочното избиране на Искров за втори мандат като шеф на БНБ отнесе много упреци за незаконност и практически до голяма степен делегитимира позицията му. Няколко дни преди новината за оставката на Искров ГЕРБ отмени изборът на един от ключовите му заместници – Николай Неновски. По този начин беше нарушено основно условие на екипния принцип – управител и подуправител на банката да работят заедно по формулата, по която са избрани. Отстраняването на подуправителя на БНБ изглеждаше необичайно, защото не атакуваше сърцевината на философията за ръководене на банката, а един от нейните елементи. Това приличаше на гърмене на детско стрелбище, когато трябва да уцелиш по-долната фигурка, за да падне върхът. И върхът падна. Остават хипотезите какво наистина се е случило.
Един от вариантите за обяснение е, че новото мнозинство не е искало да се дискредитира пред международните финансови институции, като пряко поиска оставката на една уважавана в тези среди личност, каквато е Иван Искров. Неслучайно на думи ГЕРБ обяви, че запазва Искров, а с действията си се прицели в неговото достойноство и професионален морал като отстрани заместника му. Естестсвено е, че когато двама души са избрани с една и съща концепция, но единият бъде отстранен, а другият – привидно запазен, „съхраненият” ще се окаже пред собствен избор. Или да се направи, че нищо не се е случило и да остане, което обаче не носи гаранции за нормални условия за работа, или да си тръгне заедно с партньора си. Искров си тръгна. Оттук може да бъде направен извод, че смяната на подуправителя Николай Неновски може да е била реализирана тъкмо с цел да бъде принуден Искров сам да си тръгне. Това обаче би означавало ГЕРБ предварително да са имали идея кого да поставят на поста управител на БНБ.
Ако приемем, че новата власт е имала свое виждане за човек, който да оглави националната финансова институция, тогава действията им вероятно би следвало да бъдат малко по-различни. Името на потенциалния шеф на БНБ досега отнякъде трябваше да се подскаже. Подобно подсказване щеше да има смисъл да се успокоят финансовите партньори на страната, че има предпоставки за приемственост и професионализъм в една от най-важните сфери на работа, както и достатъчни гаранции за запазване на финансовата стабилност. През дните, докато вървеше полемиката около Искров, не се чу никакво алтернативно име. Това по-скоро отвежда към разсъждение, че ГЕРБ са искали да постигнат два резултата.
Единият – да продължат кампанията си на прочистване на кадри от предишното управление, уцелвайки обаче подуправителя на БНБ. В същото време с обявеното намерение да бъде запазен Искров е възможно новата власт да е искала да използва като емблема неговото име, да стъпи върху традициите и връзките от досегашната му работа и или да го използва докрай, или дотогава, докато се намери подходящ кандидат за наследник. При тази втора хипотеза изводът е, че ГЕРБ не е имал предварително виждане около нов шеф на БНБ и оставката на Искров ги изненадва. Избиране на нов управител на национална банка в подобна ситуация е по-скоро хазартно и рисковано, отколкото премислено и консолидирано като политическа подкрепа действие. Както и да се погледне на случващото се, кадрвите промени в БНБ са една от най-големите бомби на национална безотговорност, които избухват още в началото на новата власт.
Георги Коритаров
www.koritarovonline.hostzi.com