Бонев и ген. Радев, омерзени от Костов: Да се ебем у ченгетата….

Благодарение на създадената „пощенска кутия 300” за да се легализират официално доносите, изгърмяха тогавашните шефове на БОП и РСС – Олег Атанасов и Иван Иванов. Много по-късно ще стане ясно, шефът на службите е разкаран, защото навлиза в дълбоките води на приватизацията на хотел „Черно море”, където не трябва да се пипа. „Софийската бригада” работи по план и реже главите на неудобните за властта на Добрин Митев, но истинската и задача е да опъне непромокаем чадър над ограбването и приватизацията на „Златни пясъци”.

Добрин Митев толкова се хареса в ролята на Командира, че дори го задмина и една прекрасна късна сутрин събра главните редактори на местните медии на „капачка уиски” за да им съобщи фундаментална новина, че се оженил за актрисата Илияна Даскалова в Ню Йорк, а кумове му били Веселин Динков и съпругата му. На журналистите бяха раздадени снимки от американското събитие и им бе разказано упоително как младоженците слушали Рей Чарлз в клуб на живо. Удоволствието по-късно се установи в разследване на Валери Станков, е било платено от унгарската фирма RAT, а сделката е оформена с посредническото на „Агрополихим” АД. Унгарската фирма има изключително съмнителни отношения с държавната фирма, които ощетяват „Агрополихим”. Официалната сума, която бе посочена за сватбата бе 22 000 долара.

През това време „Агрополихим” АД се източва като за световно, за да бъде приватизирано пак от властта на Командира.

Парвенющината на Добрин Митев и съпругата му отвратиха варненци, но никой не смееше да отвори уста. В града цареше злокобна тишина. С приближаването на изборите Добрин Митев изсипа грандиозни пари – ликът му светеше от купища билбордове, сутрин, обед и вечер телевизиите отчитаха колко е велик, добър и успешен политик.

Журналистика нямаше, тя се отлагаше за по-добри времена.

Добрин Митев и кръгът му наистина нанесе сатрапен удар върху свободата на словото и печата във Варна. Всички журналисти го понесоха по различен начин. А някои пък изобщо не разбраха, че е имало и такова земетресение. За тях по-важното бе хонораропотокът да тече.

Точно когато Варненската корабостроителница бе срината, същите тези медии мълчаха, а там се хранеха 5 000 гърла.

На първия тур на местните избори през 1999 година Добрин Митев взе съкрушителен аванс пред Кирил Йорданов. Парите, страхът, омерзението, превърнало се в примирение, си бяха казали думата, но варненци след като видяха, че Добрин наистина е на път да им стане кмет, се ужасиха. И направиха нещо, което Костов сигурно ще помни и в следващия си живот – шибнаха шамар на „Истината е нашата сила” и пратиха Митев в забвение.

А от Варна стартира и краха на управлението на Командира.

Никога не съм приемала така лично избори. Затворена вкъщи от година, следях резултатите по телевизията и когато обявиха, че Добрин Митев губи, някакви камъни затрополиха надолу в душата ми. Със страховита сила се носеха навътре, докато не извадиха сълзите. Плачех сама. На глас. Като изгубено дете в морето, съзряло миража на брега.

Змията обаче продължаваше да съска.

Добрин заведе 11 прокурорски преписки срещу мои публикации и 5 на колегата ми, големият поет Валери Станков. През ден ходехме в Икономическа полицията на разпити и ровеха нас, а не проверяваха изнесените афери, безбразия и далавери. Икономическа полиция се оглавяваше от едно от недоразумения на „софийската бригада” Данчо Кочов.

Полицията работеше все още за Командира, който пък продължаваше да държи властта в юмрук.

Едва когато Добрин Митев попадна по ударите на закона за незаконна замяна на имот и далавери в качеството му на областен управител на Варна, внезапно същата тази Икономическа полиция забрави всички преписки срещу мен и Валери.

Добрин не успя да чуе ефективната си присъда от съда, защото междувременно успя да избяга от България в Нова Зеландия. След него с децата, страната напусна и съпругата му Илияна Даскалова, отпътувайки при него. Далеч преди това

спецслужбите знаеха вече за сметка в чужбина, с която е можел да оперира Добрин Митев.

Как така го изпусна прокуратурата и до днес официално не стана ясно, но прокуратурата умее да служи на този, на който трябва в определени моменти.

Години по-късно исках да разбера от сподвижниците на Добрин къде

точно е емигрирал за да опитам да установя връзка с него. Исках да проведа един човешки разговор, отдалечен от онова страшно време. Никога не успях да открия координатите му. За сметка на това обаче

съдбата ме срещна очи в очи с тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев и шефа на НСБОП – Кирил Радев.

Бонев бе създал вече своята Гражданска партия и се целеше в президентския стол. Обади ми се негов приятел от Варна – Ивайло Рачев, който искаше да помогна в кампанията им, силно притеснен от това как ще бъде приет Бонев на варненска територия след всички зулуми, извършени в града от изпратената от него „софийска бригада”. Казах му:

– Ивайло, преди да ти помогна, искам среща с Бонев и Радев на четири очи. Знам какво да им кажа.

Дни по-късно Ивайло ме закара в Добрич, където се срещнах с двамата

генерали на Костов. На масата пред чаша фреш, седяхме аз, Богомил Бонев, Кирил Радев и Ивайло Рачев. Дори и късно – бяха ми паднали на гюме. И излях цялото си омерзение от това, което преживяхме във Варна от ботуша на „софийската им бригада” и управлението на протежето на Костов – Добрин Митев.

Бях безпощадна. И за миг не ми дожаля за Бонев, който ме слушаше внимателно и с всяко мое изречение пламваше, и се изчервяваше като ученик.

Когато обаче ми каза, че дори не е знаел, че в телевизия МСАТ са влезли барети с автомати, побеснях:

– Какъв министър на вътрешните работи сте бил тогава? И как ще

застанете пред варненци за да ги убедите, че ще бъдете най-добрия президент на света?

Кирил Радев седеше, хванал се за главата и дори не ме поглеждаше в

очите. Тогава Бонев ми призна, че не той, а лично Иван Костов му е наредил по телефона, докато е пътувал за Бургас, моментално да уволни предишното ръководство на РДВР – Варна и да въдвори „софийската бригада”. Те твърдяха, че не са знаели какво се случва във Варна. Ега ти властта, като вътрешния министър на едно правителство и шефът на БОП не знаят какви безобразия стават в един от най-знаковите градове на България. Не им вярвах.

По-късно Бонев и Радев наистина станаха едни от най-големите критици на Костов. Но това се бе случило ужасно късно. Едва, когато Костов се освободи от тях.

След като буквално ги смазах с историята си, Бонев погледна Кирил

Радев и отрони:

– Да се ебем у ченгетата…

Веселина Томова

Из книгата и „Бандитска Варна”