БОРИСОВ, ВЛАДИКАТА И МАСТИЯТА. А НА МЕН МИ СЕ ОБАДИ АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ… ОТ ОТВЪДНОТО МИ СЕ ОБАДИ

„Стояхме в църквата – аз, Кирил Петков и Асен, попът ни чете Евангелието, все едно се сгодявахме преди сглобката. Ръси ни с вода, целувахме му ръка, това е положението… Осветена беше сглобката и него го ръсиха по главата.

Ама липсва ми, много ми липсва.  Вчера ми се обади близък приятел, владика, и ми казва: „Толкова църкви и манастири си построил, тоя те вампиряса!“, разказа Борисов, спомняйки си как се е формирало правителството на т.нар. сглобка, в което участваха заедно с ПП-ДБ.“

. . .

– А на мен ми се обади Алексей Петров…

От отвъдното ми се обади.

Да бе, и на други колеги, работили в ДАНС (НСС-МВР), споделих.

От онзи номер на телефона си, който бил във ФБР да го „пробият“.

Обади се и вика: – Направи си профил в „Телеграм“, да може да си кажем приказката по-спокойно. Има какво да ти кажа…

Ама той по нормалната линия се обади.

Да му се чуди човек…

И аха да тръгна да си правя профил като един първосигнален полицай – послушник, и усещам един влажен език по лицето си.

И бързо се озовах в озверялото ни настояще, а рунтавият ми, бял ангел, неспирно ме ближе с език…

Топлият му кучешки поглед пълен със загрижено повеление:

„Спокойно, спокойно… при Бог всичко се случва навреме, нито по-рано, нито по-късно…

И не вампирясвай, ей… Остани си човек, като дойде времето, като човек да се явиш пред Господ…“

Рунтав, бял благородник, който в мълчанието си вместо куче бе ангел, за разлика от едни други „могъщи“(слепи за човешкото немощие), които се напъват да изглеждат ангели, а душите им черни мастии, хич и не мислещи за това как ще се явят пред Бога.

Мастията живеела с мисълта, че е вечна.

Всъщност, мастията намирала винаги начин да превземе човешкото и така се възпроизвеждала, от човек на човек, и никога не умирала…

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС