Борисов внася драматургия в политиката
Като в класически епичен филм в най-драматичния момент пристигна кавалерията и битката бе спечелена. Последваха промените в кабинета, които ни накараха да си помислим, че на резервната скамейка може би стои истинският “А” отбор.
В петък вечерта в тв новините гледахме истински екшън с главен герой нашия премиер. Борисов изненада всички, кацайки с хеликоптер на граничния пункт Кулата, блокиран от стачката на гръцките фермери.
Изглеждахме вече безсилни пред егоистичните интереси на съседите и в гнева си започнахме да се заяждаме как си прекарват времето, как си правели скара и пиели узо. Нещо повече – о, ужас, забавлявали се в казиното. На фона на собствената ни мизерия ни се струваше кощунствено тези хора да стачкуват и същевременно да се забавляват.
Започнахме да изобразяваме в комичните шоута гръцките фермери пияни от узо, както едно време американските моряци пияни от кока-кола…И в един миг ето го Бойко Борисов като някакъв Батман кацна от небето и се изправи авторитетно пред смаяните гърци.
“Ето, искали сте да се срещнете с премиера на България. Дошъл съм на крака. Казвайте.” Като знам колко си падат гърците по юначеството, мога да си представя с какво възхищение са гледали в този момент на българския премиер.
Граничният пункт бе отворен, по-късно – затворен, после отново отворен. Не знам какво ще бъде когато този вестник стигне до своите читатели. Но нека противниците на Борисов не бързат с жлъчните си забележки.
Дори и да не е успял да ги убеди докрай, важното е, че направи всичко, което зависи от него. И то не започва и не свършва с екшън акцията с хеликоптера. А с това, че още в началото на блокадата той остро постави въпроса пред гръцкото правителство и пред Брюксел за загубите, които понася България, и поиска компенсации.
Вероятно се питате защо гърците блокират само нашите граници? И защо, когато м.г. критските фермери дебаркираха с тракторите си в Пирея, те бяха разпръснати от полицията и натикани обратно във фериботите?
Много е просто – защото ни смятат за най-слабата страна, с която граничат. Смятат ни за безволеви и безхарактерни. И така си и беше. Спомнете си какво направи кабинетът на тройната коалиция, когато границата бе блокирана по същото време преди година. Нищо. Губещите фирми да се оправят сами, кабинетът няма да си разваля добросъседските отношения с Гърция.
Така че срещата с фермерите е само стъпка в поредицата от активни и твърди действия, които предприема българското правителство и които ще доведат до резултат по-различен от досега. Освен това Борисов направи всичко необходимо, за да не засегне гръцкия си колега Папандреу. И това не може да се отрече и от гръцките медии.
Скептиците, които ще кажат, че акцията има РR характер, защото бе шумно отразена медийно, трябва да си спомнят, че тя бе провокирана от една медия. Храбрата репортерка на Би Ти Ви Генка Шекерова съобщи в София, че гърците искат среща с българския премиер.
И ако срещата не бе плътно отразена, тя щеше да получи безброй тълкувания и да се изопачи същността й. Така че – браво, Генке! Браво и на Бойко! За пръв път, откакто Борисов е премиер, си позволявам да подкрепя изцяло действията му по един болезнен за обществото ни проблем.
Що се отнася до драмата с Желева, там без отговор си остава въпросът защо изобщо трябваше да издига една неподходяща кандидатура. Изясниха се обаче два други въпроса, възникнали в хода на драматичните събития.
Защо Борисов изчака до последния момент с оттеглянето на Желева? Само драматургия ли бе това? Той жалеше нейното достойнство, а и своето собствено и затова изчака да се случат няколко събития, които бяха в неин плюс.
Тя бе подкрепена от българското Министерство на правосъдието (друг въпрос дали правилно), после от групата на ЕНП и накрая от самия Барозу. Повече нищо добро не я чакаше и тя си казва в писмото-оставка.
А защо Борисов изчака с ден и с оставката й като министър на външните работи? Пак по същите причини.
Имаше и немалко недоволни от изненадващите драматични ходове на Борисов. Но и доволните, и недоволните признават – с такъв премиер няма да ни е скучно.
Иван Гарелов
www.trud.bg