Борисов защо ли се умълча за Доган?!

Бойко Борисов в сряда имаше нелека среща с Кристалина Георгиева. Хладнокръвната и рафинирана еврокомисарка очевидно го бе обработвала да смекчи тона към бившите управници, защото Б.Б. изглеждаше доста свит след театрото, което врътна в тв студиото на БНТ за „бруталните правомощия” (впечатляващо словосъчетание). Изведнъж премиерът поиска да се обединим като нация, национален консенсус му се прииска – т.е. лидерите да се обединят, пак с „фигурите” иска да играйка Борисов. Дали ще обещае Б.Б. на лидерите на опозицията, че няма да се гаври с тях през юли, ако изведнъж оценките за „устрем, реформаторска нагласа, политическа воля” се върнат в докладите на ЕК? Или отново ще се тупне в гърди юнашки като миналия юли?

Посланието на ЕК е ясно – не се справяте, няма резултати. Шамар, оценка или червен код, от това на Б.Б. едва ли му става по-топло. Посланията на опозицията не закъсняха – Борисов незабавно да махне Цветанов. Особено категорични за това бяха от ДПС. Е, Лютви Местан не преигра чак толкова с познатия си читалищен патос, но депешата от Ахмед Доган бе получена. Сокола, разбира се, не се надява, че Б.Б. ще се реши да разкара Цветанов. Доган интригантства. Той ли не знае, че Бойко Борисов не си пада по партийно строителство – той предпочита да се среща с ФИГУРИ – Валентин Златев, шефовете на ТИМ (етюдчето преди няколко дни не заблуждава западните наблюдатели), Сашо Сталийски-младши и т.н., а оставя черната партийна работа за своя „принадлежен” Цецо. Доган ли не знае, че „Бойко” много ще я закъса по партийна линия, ако се реши на хода на Иван Костов с Богомил Бонев и Евгений Бакърджиев. Цветанов контролира дори по-значим ресурс от тях. Тогава?

Ами тогава Бойко Борисов ще мълчи за Ахмед Доган. А как пискаше само, как ревеше гороломно – „Цанков камък”, далавери на депесари по язовирите, Цар Калоян, схеми с прочистването на дерета и прочие. Бойко Борисов закри ресора на Емел Етем. Премиерът без съмнение разполага с много информация за комбините. Нещо да е направил? О, да – закани се на 5 юли 2009 г. вечерта. Грандиозната изборна победа над БСП не му замъгли чак толкова очичките, за да не види рекордния резултат на ДПС. Партията на Доган дишаше във врата на БСП. Всъщност с изказването си в Кочан за „порционите” Сокола качи „Бойко” на белия кон на едноличната власт. Коварството на Доган прозира, естествено – „Търпението е горчиво, но плодовете му са сладки.”. Търпилото на Ахмед Доган наистина не е за пренебрегване. Но повече от това Борисов трябва да внимава кога Сокола му подава захарче и кога му показва „сопа”. И Борисов внимава – мълчи ли, мълчи за Доган. Нали беше много отворен – къде останаха гръмогласните му обвинения за „Цанков камък”?

Преди няколко месеца писахме за проблемите с няколко от националните обекти на критичната инфраструктура. Но докато Б.Б. се беше фиксирал пропагандно в онзи скандално разточителен път до „Цанков камък”, ние алармирахме за опасност от пробиви – водата си пробива път през скалите, а уж всичко бе бетонирано. Защо Б.Б. не използва тези аргументи срещу Доган, защо не громи „тройната коалиция” конкретно – с факти и имена, а реди анонимни гневни тиради? Защо? Да не би да е заради някакви тежки зависимости от Ахмед Доган – генералски пагони, „Кочан”, респект от игривостта на Сокола. Нима е тайна главното в тази игра – „Аз пазя етническия мир, а вие ще пазите мен.”.

Люто се канеше Б.Б. на депесарските босове на 5 юли 2009 г., ожали се от едни газети, когато репортерка му зададе въпрос. И после нищо – гробовно мълчание. Не писка Генерала, че ползва медийните ресурси на влияещ фактор като Сокола. Къпе се в медиен комфорт, осигурен от знаков играч като Доган. И мълчи. И след обработката на Кристалина Георгиева ще продължава да мълчи за Ахмед Доган. Нещо повече – ще се наложи да му изпрати хаир хабер в Задкулисието, за да изработят „националния консенсус”, който да Го спаси от гнева на ЕК. Посредникът се знае. Цената за първоначалния контакт още повече – Цветанов да отслаби натиска по казуса „Бесоолу”, за да може Сокола да ползва на воля „говорителя” си. Мълчанието на Борисов за Доган всъщност тепърва започва. След едногодишно все по-силно умълчаване току преди изборите той ще се присети за гавраджийските думи на Ахмед Доган от 5 юли 2009 г. – „Да ги оставим да управляват, да видим…”.

С подобни заигравания Бойко Борисов може и да си осигури коварен комфорт от опозицията за определен период. Но как ще запази стотиците хиляди гласоподаватели, които пуснаха бюлетинки за него заради предизборното му бърборене срещу Ахмед Доган? Ако не справи с този казус, Бойко Борисов ще опровергае нашите екстраполации и смели прогнози от 4 февруари и вотът може да се обърне срещу него. Дали ще мълчи, дали ще лее словесни водопади, си е негова работа – Първанов и Доган вече му кроят капата… с две предложения. Ще бъде ли склонен да приеме офертата им и да стане вече публична марионетка? Второто предложение е още по-връткаво.

www.bgsniper.com

Бележка на АФЕРА: Публикуваме дословно коментар от форума на сайта: “Надявам се журналистката Томова да подхване г -на Бойко Борисов за хилядите нелепи думи, които изрече по адрес на Водното огледало на гр. Кърджали! Всички се спотурват тези дни и никой не смее да напише във вестниците или да каже в предаване по ТВ каналите, че Водното огледало спаси кърджали от потоп тези дни! Само с това спасение, и следващите само през тази година ще си струва, че е направено! Но, то е нахрачено от Бойко Борисов и никой не смее да се изкаже за това преди него! Едва ли той ще има доблестта да си признае, че си позволява "да говори на кесим" – както казва народа”.