Борисов и играта на гърците – „отворено/затворено”
Въпреки баналността на злото – политиката била изкуството на възможното. Борисов направи(л) всичко възможно за вдигането на блокадата – значи е реален политик, пардон, ако не и изкусен даже. Конспиративните каламбури със скрити цитати са лежерно неделно упражнение, но реалностите напомнят за здравословния скептицизъм на знакова фигура като проф. Андрей Пантев, който иронизираше върху лафосването на едро като какъв „стратегически кръстопът” сме били. Вижда се какъв…
Прословутият Остров на англичаните не е никакъв „кръстопът”, разбира се, но те са създали Британската общност. Значи пинизът е не в „кръстопътя”, а в кръстосването из глобалната икономика – от Принстън до Сингапур, да речем.
Иначе е ясно – блокадата си е повече от банално зло. Тактиката на селяците от Северна Гърция е далеч от стародавното коварство на византийците. Но все пак има наслагвания от коварството на гръцките острови – „критянин на критянин не вярва” (Еко, Никос). Докато се надлъгват фермерите със своето правителство, си патим ние. Нали е ясно, че не само Борисов се пържи в този гръцки тиган.
Проблемът на Борисов не бяха фермерите. Капаните щракаха край него заради „династичните” традиции в съвременната гръцка политика – фамилните стратегии на гръцките политически динозаври винаги са имали пред вид необходимостта от съобразяване с церемониала в дипломацията, завещан от времената на Византия. Караманлис (Самарас няма друга игра) и Папаандреу са фамилни протагонисти в съвременната гръцка политическа сапунка, която претендира за пъпна връзка с византийските маниери, докато тъне в злокобен провинциализъм – няма да ви пуснем гювеч пък, няма и толкоз. Никакъв фъндък за зимния ви туризъм. Европа може да е (не)законна щерка на Елада, но днешните гърци дали са добри европейци, мил пардон за византийската риторичност. Въпреки многогодишното яко цицане от еврофондовете. Или пък точно по тази причина.
В същото време Борисов едва ли трябва да се увлича прекалено в играта на гърците по аналогия – вчера бях „лошо момче”, но днес съм „дъбър момък”. Слугинажът в нашенски медии го разглезва, разбира се, но след пороя от хули в гръцки издания вероятно е разбрал, че не бива да взема желаното за действително, докато лавира между всяко действително е възможно и възможното предшества действителното.
Иначе добре се справя с техниките на Изтока – пласира яко маваши, а после влиза в режим ала дзен-будизъм. В крайна сметка може да се окаже прозорлив – кохорти евробюрократи здраво са набрали на гърците за многогодишното лапане и в миг прекрасен може и да ги понашляпат. Не само в Съда в Люксембург. Да видим.
Любомир Живков