БОРИСОВ ЛЕГНА НА ЕРДОГАН, КАКТО ВТОРОСТЕПЕННА МУТРА ЛЯГА НА ПЪРВОСТЕПЕННА МУТРА. НА КОЛЕНЕ СМЕ.

Изчетох много неща около ситуацията с Бююк – предадения на Ердоган турски гражданин и негов политически опонент.

Неговата драма е драмата на всеки български гражданин – та кой не се е чувствал предаден от нашата държава?

Но като сме откровени, нека бъдем откровени докрай.

Първо, предаването на Бююк не можеше да стане тихомълком – очевидно това е първата грешка. Ако някой се е надявал да стане тихо и мирно, очевидно е сгрешил. Оставям настрани юридическите спорове, етичната страна е по-важна.

Второ, ако Борисов е бил изнудван от Ердоган и пряко е бил заплашен – лично аз не се съмнявам в това – начинът не е да му ляга така, както една второстепенна мутра ляга на една първостепенна мутра. Дори да си е мислил, че като предаде един турски гражданин ще предпази милиони български граждани. Защото днес ще те изнудват за Бююк, а утре ще те изнудват за бюлюк /турцизъм, синоним на „много“/.

Начинът е да отиде пред българският парламент и открито да заяви – Ердоган ме изнудва, заплашва ме с море от бежански вълни и затова идвам пред вас, нека загърбим различията и застанем рамо до рамо управляващи и опозиция. Заради достойнството на България. Заради сигурността на България.

Защото когато изгубиш достойнството, ти вече си изгубил сигурността.

Ето това трябваше да бъде направено. Не в сутрешните блокове на телевизиите – тая телевизионна демокрация ни доведе дотук, а водещите започнаха да се мислят за Господ.

Не, Борисов трябва да отиде пред парламента.

Защото едно е сигурно – поне от театралните постулати на Станиславски – когато една пушка бъде поставена на сцената в първо действие, тя трябва да гръмне до пето действие. Иначе защо е на сцената? Или си мислим, че Ердоган няма да стигне до пето действие? А, дано, ама надали.

Когато един диктатор-рекетьор, който се опитва да шантажира дори САЩ, заплашва с бежанска вълна той рано или късно ще изпълни заплахата си.

Точно заради всичко това Бююк беше важен не сам по себе си, а като един лакмус, като една проба доколко сме податливи на изнудване. Еми много сме податливи.

На колене сме.

И много бързо трябва да се изправим!

Александър Урумов