Борисов отскача до Лондон да навести колегата Браун
Какво толкова са се вторачили във визитата на премиера Бойко Борисов в Лондон – просто наминава да се види с колегата си Гордън Браун. И толкова. Гордият Албион не е опасан с гръцки блокади – Великата Армада отдавна е сразена. Нейните злочестини може да обсъдят с колегата Сапатеро на мача „Реал” срещу „Лион”, нали…
Ама щял бил да ходи на мач – „Челси” и „Арсенал” щял бил да гледа от ложата нашият премиер като слънце. Има ли лошо? Даже с Роман Абрамович щял бил да се мерне. И какво – няма лошо. Да не би Путин да не му е колега?! (Не е ли жесток Генерала – да не покани Гоце на туй мачле историческо?)
Ама в програмата му липсвало посещение на прочутата библиотека на архиепископ Матю Паркър в Корпус Кристи в Кеймбридж – има ли лошо?! (Кутията с думичките още не прелива…) Тоз Паркър либерал ли беше, или май беше консерва?! А може да е бил нещо като прототип на ГМО за лейбъристите, често разсмивани от колегата Браун.
Едно не е ясно – как ще се оправи в Лондон без интелектуални титани като опосумите, тез „чуруликащи”, пардон, гърчави създания. Те като нищо могат да са му полезни в рандевуто с Дейвид Камерън – тутакси ще му разяснят разликата в позиционирането на Лиън Бритън и Найджъл Лоусън в поредния консервативен кабинет на Маги (Бойко е пропуснал съдбоносно да се запознае с колежката навремето) Тачър, а даже и на кого са му викали „мистър 10%”. За благодарност генералният премиер можеше да ги повози на втория етаж на Рамката си – да си се изреждат на воля за поредното „кръгче”. А подир таз радост за душата и тялото колегите им медийни слугинчовци да преразказват в захлас Бойковите хрумки при избирането на позите.
Иначе във високите политически беседи с „консерва” като Дейвид Камерън как ли ще пропуснат да обсъдят консервиран „колос” на партийното строителство като Янето (сега попаднал „на тъжен пир сред весела жалейка”), туй крехко месце за наточените зъбки на Генерала. Как беше – туй се казва да ловиш на стръв лъжлива истински шаран, както редеше тънка приказка колегата Полоний. А принцът на Дания си записваше чинно хитросплетенията му – „Къде е плочката ми, да запиша, че някой може да ти се усмихва и пак да е злодей!”. И да не забравя Борисов покрай кълвящите шарани за прочутите мрежи за гугутки…, ах, тези, гълъби в Синевата нежна…Някой като Дейвид Милибанд-Мозъка (с еврейски корени от култовата за католиците Ченстохова на нашата Данута-Геновева Корн) дали не може да разкаже за тях повече от Дейвид Камерън? Апропо…
Дреме му на Борисов за Янето, Консервата ритната, и поизгладените му Тракторни набраздявания – той с колеги като лейбъриста Гордън Браун се „сношава” в рамките на европейския политическия процес, пардон за гавраджийския тон. Но на фона на пълния крах на евромеханизмите шлякани за урегулиране на двустранни „казуси” – какво да речем. А уж всичко започна в Аахен на Карл Велики – пък сега такава европорнография.
Най-готиното е, че гордите англичани не са никакви „добри европейци”. Колко години се дърпаха само…
В същото време Борисов едва ли трябва да забравя, че колегата Браун не е стигнал много по-далеч от юношеския си буквар – „Бъдещето на социализма” на Антъни Клосланд?! И междувременно да помни, че колегата Камерън е напълно безхаберен за ортодоксалните догми на консерваторите, клели се в текстовете на Едмънд Бърк. А в прословутите „приписки” на сър Робърт Армстронг (резервният ум на Маги) по Едмънд Бърк дали не се четеше – „Ласкателството развращава едновременно и този, който го получава, и онзи, който го отправя;”. Но така е в колегиума на опосумите – при тях всяко кратко съобщение, пратено от Генерала, е почивка за преглъщане между две дълги навеждания.
За Борисов има един изход от протоколните пируети и Рамковите атитюди в медийната съблекалня – на мача между „Челси” и „Арсенал” да вика за „Манюнайтед”. Колегиално ще бъде за наше смирение, мил пардон.
Любомир Живков