Борисов сигурен ли е във „взаимното доверие” с Путин?!
След „измислените скандали” (Първанов) подир трагедията в Охридското езеро Бойко Борисов и Георги Първанов предложиха на медиите нова жвачка. И те мляскащо ще я разтягат, мелодраматизирайки с официозно-жълтурски патос.
Какво стана с мачлетата? Къде се дянаха потупванията и заговорническите усмивчици, пълни с (не)формална лидерска нега?!
Какви са тези „любезности” сега – „видимо неподготвен”, „човешка завист”?! Потича ли наистина поредната президентско-премиерска сапунка? Или на земята като една човешка длан двоица лидери пак ще й дойдат в повече, когато е ясно, че не само край Охрид „третият в четата” се брои за предател.
Вчерашният текст на Георги Първанов е напоително разточителен и трогателно безпомощен. Липсва му фокус и искреност. Сетил се в един момент, видите ли, Г.П. да отстоява интересите на България пред Русия. От няколко седмици Русия се опитвала да възобнови решени вече въпроси. На това място познатият не само на Красимир Премянов и Кирил Йорданов Виктор Христенко обикновено казваше – текат си безкрайно „чичовите уговорки”…
Не е ли блестящ Г.П. – след подписването през януари 2008 г. на „Южен поток” лееше словеса за „диверсификация на енергийните потоци”, за да даде възможност на Путиновия довереник (вече осем години е с него) Андрей Колесников да се развихри саркастично – „Всъщност е очевидно, че на ЧЕСТЕН ЧОВЕК (А.К.) едва ли ще му се обърне езика да говори в такава ситуация за диверсификация, за която говорят много чиновници в ЕС, т.е. за избавяне на Европа от газовата зависимост от Русия.”
А дали помни как Андрей Колесников от „постоянния журналистически пул” на Путин, пардон, го иронизираше за „големия член” и „големия шлем”, който „тази страна” правела, когато някой от лидерите й заговори внезапно с повечко вълнение на руски?! (Апропо – бриджът бил сложна игра…) А когато Путин предложи кредит за „Белене”, А.К. продължи с безмилостните откоси – чудел се един вид дали руската делегация не била дошла „да изкупи до шушка тази страна”.
След 21 януари 2008 г. Европа затръшна вратите пред Първанов. И той преоткри Катар.
Както любимият на Бойко Борисов непрежалим Тодор Живков откриваше преди години Кувейт. И? Триумфаторът на „руската линия” се е запътил към тъжен залез на политическата си кариера. Освен ако Б.Б. не го „реанимира” политически с някой пирует, (не)предизвикана стратегическа грешка, или издънка на безбройните му кадрови „находки”.
Но засега няма драма – сапунката си тече: дали Валентин Златев или Тошо Тошев ще успеят да си поделят палмата на първенството при предстоящите напъни за „сдобряване” на лидерите?!
Сега ще се разбере колко е мнителен Б.Б. – зер Г.П. наистина му подложи кофти номер ден преди дебюта му в Брюксел.
„Човешката завист” очевидно не може да преглътне Б.Б. да шета с успех между Брюксел и Москва.
Г.П. май е неучтив – и той след Иван Костов се вживя в ролята на Наставник на Б.Б. Но Командира пласира внушения в област, в която е най-добър сред политическия „елит” в България – макроикономиката, фиска и т.н. Президентът наистина ли смята, че разполага с адекватна експертиза по голямата тема „енергетика”?! И дали преди това не би трябвало да се опита сам (защото екипът му е потресаващо посредствен) да се справи с актуалната „геополитическа експертиза” на Русия в региона и нейните исторически корени – нали уж това е учил. Както ген. Ростислав Фадеев ре-цитираше Клаузевиц – победата (и в Кавказ, и на Шипка) иска или много сили, или много време. По тази писта такъв като Кирчо Киров може да му свърши малко работа…
В същото време Б.Б. дали няма да направи добре, ако изчака малко с внушенията, че и Владимир Путин му давал „оценка” като Брюксел?
Защото коварните препратки на Г.П. с „влизането в материята” тръгнаха от Путин – „откритата информация” и прочие. И да не бърза да се хвали след разговорите „на черен колан”, ех, че „сме спечелили време”, когато е безпощадно ясно, че на Путин не му се чака и до ноември. Очевидно руският премиер иска да фокусира факторите „сили и време” в една точка, дори и да се колебае вече дали да не смени в движение направлението на „главния удар”.
Но най-вече Б.Б. дали бива толкова да бърза с „взаимното доверие” между него и Путин? Дали не е добре да е сигурен само в себе си, ако иска да не го вземат след време за прекалено „взаимен” и отстъпчив като Г.П.?!
Путин бил кисел, че Борисов малко закъснял за срещата в Сопот. Вечно закъсняващият Путин, когото всички чакали…Който не „изкупи” ли за пребиваването си най-скъпия хотел в Полша, за да може снайперистите му да се позиционират удобно на покрива. И който според вечно отворения му „микрофон” А.К. бил поставил в Сопот „ултиматум” на Б.Б. с такъв тон, сякаш се готвел да връща Шипка на турците. Няма данни след този текст А.К. да е натирен от „постоянния журналистически пул” на Путин.
Споко. Русия никога нищо не е връщала без бой.
А Путин е наследник на вековни имперски традиции. Които сега небрежно експонира като вписване на Русия в ускорено глобализиращия се свят. А и няма на кого – сега иска да „присъедини” и Турция към „южните си потоци”, както увещаваше България.
Както Государят „присъедини” на 18 януари 1801 г. Грузия като „царство” към империята, за да я превърне скоро-скоро в губерния. Или както пише княз Зураб Давидович Авалов (Авалишвили) „присъвокупляване” – излязлата му през 1901 г. книга „Присоединение Грузии к России” това лято беше преиздадена в Русия, стана бестселър там, и не само според А.К. е била предпочитано четиво за Путин.
А междувременно президентско-премиерската сапунка у нас си тече. Дали пък Путин няма да реши и на двамата да им рече „Свободно!”, както се шегувкаше с кинаджийска емблема като Никита Михалков?! Настина „жесток романс” се заформя…
Любомир Жвков