Борисов скръцна със зъби на „Гоце” – „най-приятелски”…
Бойко Борисов реши публично да скръцне със зъби на „Гоце”. Направи го в свой стил – „най-приятелски”. Но най-после даде знаци, че не приема слугите на „Гоце” да удрят негови министри. Подкрепата от Барозу и наградата, връчена в Женева, няма как да не са напомпали самочувствието на премиера. И Цветан Цветанов отнесе няколко публични потупвания по рамото.
Върти и суче Борисов – все до Путин опира. Но и в тази посока наду мускули. Блъфира, естествено, надява се приятелчето му Вова да прояви разбиране – фасони пред „публиката”, какво друго. Но босът на герберите продължава да мълчи за модераторите на проекта „Гоце”, мълчи за „олигарсите”, които са обещали подкрепа, мълчи за неявния ресурс на „тайния” си партньор – Георги Първанов. Влияещ задкулисен фактор като Валентин Златев ли няма да вземе мерки – нали ще осигури срещичка чрез Вагит Алекперов между Бойко Борисов и наследника на Юрий Лужков – Сергей Собянин. И Бойко ще се усмихва триумфално – от Брюксел до Москва мен подкрепят, не „Гоце”.
Междувременно премиерът ще разцъква на нашия терен. Ще обгрижва бъдещите пенсионери със „светлото бъдеще”. Ще чака следващите ходове на „Гоце”, докато му дава и публични знаци кой е истинският инфобос на републиката – тенекиените дрънкулки на „Гоце” са най-малката грижа на Борисов… Ще понесе хероически една-две стачки. Ще даде няколко урока на репортерки-труженички как се задават „правилни” въпроси. Ще даде вече и оперативно рамо на Цветанов чрез свои „партньорски” връзки, за да може декември отново да стане звезден месец за вицепремиера и министър на вътрешните работи. Ще бори икономическата криза. (По тази писта поне е по-скромен от „Гоце” – Оня щял бил да променя „икономическия модел” със същите „олигарси”. Каква безпримерна наглост!) Ще подрежда пасианса на президентските и местните избори. Ще чака своя нов щастлив час, когато ще даде официална заявка за втори управленски мандат на ГЕРБ и „подкрепящи”. Няма лошо. Засега внушава на „публиката”, че работи яко, за да остави на следващите добро наследство И НЕ СЕ НАТРАПВА КАТО „ГОЦЕ”. Очевидно стратезите на Бойко добре са поработили…
Обаче. Чакал Борисов „Гоце” да му поднесе на тепсия резцепената БСП. Дано скъпоценната му премиерска главица не се търкулне на този поднос. Георги Първанов да не би да снове из страната, за да обезкостява политически Сергей Станишев – отдавна го е сторил. „Гоце” тества нагласите на терен. Прави първа обиколка като „партиен лидер под прикритие”.
Мълчанието на Борисов за истинските скрити пружини на проекта „Гоце” ще отреже главиците на много герберни агнета. Лидерът на ГЕРБ очевидно избира пренебрежителната поза. Фокусира се уж върху дрънкулките – като ордените „Стара планина”. Можеше и върху соевите следи в саламения стандарт „Стара планина” да се вторачи. Премиерът явно не иска да си открива фронтове, както редовно лафосват на „Позитано” 20 червените стратези.
Бойко Борисов провокира Иван Костов да бъдел по-конкретен, когато говорел за кръговете в задкулисието, които блокирали реформаторските усилия на кабинета „Борисов”. Сякаш двамата не са си говорили многократно за тях. Ясно е, че Борисов иска публична подкрепа – Костов да влезе в ролята на „лошото момче”. Главиците на герберни кадрови агънца ще се търкулнат, защото Сидеров, Костов и Димитров ще поискат „ресто” срещу подкрепата си. Борисов няма да може дълго да ги залъгва с публични раздувки за позиционирането на играчите по отношение на проекта „Гоце”.
Твърде рано на Борисов му се наложи да изиграе публично хода с ДПС – хората на Доган според Борисов щели били да бъдат в проекта „Гоце”. Остър ход – поклон към Костов, нишан към Доган, направен, докато герберни депутати шетат из Истанбул, а министерски чиновници готвят „оферта” за избиратели на ДПС.
Разпределението на ролите в стана на управляващите и „подкрепящите” си е тяхна работа, но „Гоце” наистина стяга познатите стари фаланги – кадесари, синдикалисти, спортисти, артисти. Опитва се да привлича и нови лидери на общественото мнение, недоволни от резачката на кризата и туткането на Борисовите министри. Върти си неговата игра. Съвършено прав е за себе си. Българите лелеят водачи отколе – разпознаваеми лидери. Георги Първанов е рейтингов „играч”, разполагащ с непренебрежим публичен и задкулисен ресурс. И е далеч по-мотивиран и обигран, за да вярва, че няма да слезе разгромен от политическата сцена като Желев и Стоянов.
В това време Борисов дава знаци, че си избира друга роля – на дебнещия. Когато приключи сагата с преговорите с Путин, той ще втвърди тона към Първанов. Ще му скочи – пак наужким, разбира се. И тутакси пак ще се потопи. Защото е зависим от стари обвързаности – все още, за съжаление. Дори на „битово” ниво – като неясните отношения с такива като Митьо Гестапото, да речем, който е стара дружка на „Гоце” и Борисов. И постоянно се напъва да ги „сдобрява”. Обаче ключовите зависимости са заради онези приятелчета – „олигарсите”.
Но на Бойко Борисов вече му припарва. Волен Сидеров, Иван Костов и Мартин Димитров не могат да понасят Георги Първанов. Но по-важното е, че десните избиратели не могат да го траят. Разбираемо е, че Борисов не иска да губи розовеещите гербери. Но това е положението. Избрал си е формат – ЕНП. И не може да си позволи лукса да се заиграва с партийни строители като „Гоце”. Но го прави. Докога, Бойко, докога. Не може и мъжката ти гордост да е в онази работа, и душата ти да е в рая. Или ти си загорял и закоравял любител на политическите „тройки”?!