Борис Велчев: Не мога да отнемам правото на вътрешно убеждение на наблюдаващия делото прокурор!

В последно време някои политически сили издигнаха тезата, че конституцията трябва да бъде променена и прокуратурата да премине към изпълнителната власт. В една правова държава такъв диспут трябва да се води отговорно. Проведените избори бяха за Обикновено народно събрание, което според Решение № 3 на Конституционния съд (КС) от 2003 г. не би могло да извърши подобна структурна промяна във формата на държавно устройство. В този смисъл това предложение трябва да се разбира по-скоро като политическа позиция, отколкото като реално намерение.

Не мога да допусна, че сериозни политически лидери биха подписали законопроект, за който предварително се знае, че нарушава конституцията.

Не мога да си представя и че отговорни политици, които наскоро се позоваха пред КС на същото решение и поискаха да обяви за противоконституционно интегрирането на следствието в прокуратурата, сега се готвят да застъпят коренно различна теза. И то скоро след като в първия си парламентарен ден положиха клетва да спазват същата тази конституция.

Решенията на КС все пак са общовалидни и уважението към тях не бива да е в зависимост от политическата конюнктура.

Друг е въпросът, че самата дискусия за мястото на прокуратурата е легитимна. Но е необходимо да се очертаят не само аргументите в подкрепа на нейното преместване в изпълнителната власт. А и рисковете от това обвинението да стане част от правителството.

Най-често прокуратурата е упреквана, че е некомпетентна, бавна, корумпирана, политически мотивирана да не работи по престъпления, извършени от управляващите.

Питам, кой от тези “пороци” на прокуратурата ще се поправи, ако тя стане част от изпълнителната власт?

У нас на структурните промени често се придават магически свойства, но ако прокуратурата стане част от правителството, с това тя няма автоматично нито да стане по-компетентна, нито по-ефективна, нито некорумпирана. А как точно прокуратурата като част от правителството ще има по-голяма свобода да разследва същото това правителство, за мен остава загадка.

Да кажеш на прокурорите, че те ще загубят статута си на магистрати, че ще могат да бъдатуволнявани по решение на един министър, че ще трябва да изпълняват определена партийна програма и ще подлежат на парламентарен контрол с политическа насоченост, означава да ги демотивираш и голяма част от тях дори да напуснат.

Прокуратурата е изключително важна част от държавната система. Всякакви експерименти с нея, продиктувани от партийни мотиви или от търсенето на удобен “виновник” за всичко лошо у нас, са опасни и могат да подкопаят основите на правовата държава.

Не помня случай в досегашната ми практика някоя парламентарна сила да е поискала да разследваме неин министър, депутат, кмет или друг активист. Престъпността и корупцията се виждат единствено в политическия опонент. Това не може да не притеснява.

С други думи, като познаваме политическите нрави у нас, можем да си представим едно министерство на държавното обвинение.

Прокуратурата трябвало да подлежи на парламентарен контрол, защото иначе стояла над закона. На пръв поглед – логично. Но това всъщност е опит прокуратурата да се подложи на политически или направо на партиен контрол.

Нужен бил парламентарен контрол по важните дела в Народното събрание. Мога отсега да си представя тези дела – те ще бъдат основно с политически оттенък. Мога да си представя и какво ще стане със следствената тайна по тях. И което е най-важното – мога да си представя какво ще си мислят наблюдаващите прокурори по тези дела, когато знаят, че ще дават обяснение в НС пред съпартийците на съответните разследвани лица или ще бъдат използвани от техните политически опоненти.

Аз съм привърженик на засилен контрол върху дейността на прокуратурата. Но обективен, професионален и справедлив. Той може да се извършва само от съд, а не от политически орган. Очевидно е, че когато прокуратурата внесе своя акт в съда, този контрол е неизбежен. Съдът в крайна сметка решава въпроса за вината.

Онова, което поражда подозрения, са прокурорските актове, които не стигат до съда. Там са подозренията, че има нещо скрито, че по-горните прокурорски инстанции могат да попречат за разкриването на истината, водени от някакви користни съображения.

Да, съгласен съм, че върху постановленията за отказ да се образува досъдебно производство и постановленията за прекратяването му трябва да има силен съдебен контрол. За да се успокои обществото. А и само професионалният и независим от прокуратурата контрол, лишен от политическа мотивация и основан единствено на закона, ще даде гаранция за нейната законосъобразна дейност.

Давам си сметка, че това предложение ще предизвика възражения заради наложителното назначаване на нови съдии, че разходите на съдебната власт ще нараснат. И т. н.

Истината е обаче, че тази реформа може да се извърши изцяло в рамките на съществуващия щат на съдебната власт. Без никакви разходи. Ако функцията на инстанционния прокурорски надзор бъде редуцирана и бъдат извършени някои вътрешни промени в прокуратурата, това ще освободи доста прокурори, които могат да бъдат преназначени за съдии.

И тогава като съдии, независими от ръководството на прокуратурата, те ще могат да упражнят обективен и безпристрастен контрол върху актовете за отказ за прекратяване на досъдебните производства.

Няма нужда от толкова власт

От друга страна, разбирам някои политици и експерти, които виждат в структурната промяна гаранции срещу злоупотреби с огромната власт на прокуратурата и главния прокурор. Създава се впечатлението, че главният прокурор може лично да наблюдава и да се произнася по стотиците хиляди дела и преписки, които се образуват в прокуратурата.

Прокуратурата трябва да бъде лишена от излишните и пораждащи обществено недоверие елементи на тази власт. Прокурорските актове трябва да се контролират от съда, за да се осигурят безпристрастност и обективност. И прокурорите, чиито актове систематично се отменят от съда, трябва да носят дисциплинарна отговорност за липсата на професионализъм.

В чл. 126, ал. 2от конституцията казва, че главният прокурор упражнява надзор за законност върху дейността на всички прокурори. Това трябва да бъде надзор за спазване на методическите указания на Върховна касационна прокуратура (ВКП) и върху спазването на процесуалните срокове. Когато в чл. 136, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) се казва, че всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор, е логичен и въпросът в какво се изразява тази подчиненост. Главният прокурор има съвсем ограничени дисциплинарни права – прокурорите са магистрати и тяхната дисциплинарна отговорност се осъществява от ВСС.

На практика тази подчиненост може да се осъществи чрез правомощието на главния прокурор да отменя или изменя актовете на всички прокурори (чл. 139, ал. 2 от ЗСВ). Не допускам обаче, че някой главен прокурор ще си създаде практика да се произнася по конкретни дела. И така да отнема правото на вътрешно убеждение на наблюдаващия делото прокурор. Това е едно напълно ненужно правомощие на главния прокурор. Но то създава мита за огромната му власт без той да може реално да я упражнява. Главният прокурор и ВКП трябва преди всичко да упражняват методически контрол върху прокурорите, да дават указания за правилното прилагане на закона.

Не е нужно системата на прокуратурата да бъде централизирана в степента, в която тя е сега. Известна децентрализация, която ще повиши отговорността на регионалните структури, е напълно приемлива и необходима.

Трябва да се откажем от противоречивата идея прокурорите да се третират като военизирани чиновници и същевременно да настояваме те да останат магистрати. Трябва да изчистим и законодателството и прокурорската практика от възможностите, при които по-горестоящият прокурор отнема правото на вътрешно убеждение на по-нискостоящия.

Няма никаква пречка някои управленски и контролни правомощия в прокуратурата да бъдат поети от колегиум на Върховната касационна и Върховната административна прокуратура.

Трудно може да се възрази и срещу идеите за намаляване на мандата на главния прокурор. Необходимо е най-висшето ръководство на прокуратурата по-често да бъде обновявано и да не да свиква с консервативни практики, които обективно пречат на дейността на институцията.

В заключение бих искал да посоча, че в Европа има всякакви примери за положението на прокуратурата – има държави, в които тя е в изпълнителната власт, такива, в които е в съдебната, и такива, в които е независим орган. Въпросът не е в конституционното положение на прокуратурата, а във вътрешното й устройство, контролът върху нея и качеството на законите, които тя прилага.

Да не забравяме, че един от критериите, по които се провежда механизмът за сътрудничество и проверка на ЕК, е идеята да се отстранят всички двусмислия за независимостта и отчетността на съдебната власт.

Борис Велчев, главен прокурор

В. „Труд”