БОСИЯТ: САМ СЪМ! ЗАГРАДЕН ОТ ТЪЛПА! МАСА, КОЯТО НЯМА СОБСТВЕНО ЛИЦЕ. ЛИЦА, КОИТО СА НЕДЪГАВИ ИЗВЪН МАСАТА

Босият: „Помни: Сам съм! Заграден от тълпа! Маса, която няма собствено лице. Лица, които са недъгави извън масата. Превръщането на тълпата в общество е съмнителен процес. Сложен. Всеки се съмнява във всеки – повечето се пречупват пред укритите си лични страхове, другите се огъват и остават единици: Семето! Те са следващата цел на тълпата, която ще направи и невъзможното да ги прегази. Но те знаят пътищата, защото са преминали със светлинна скорост през бариерата на масовото съзнание.“

Това е малка част от ежедневните разговори с Босия, докато тялото му изтлява и докато ми разказва поредния смешен виц. Очите му светят като на дете. Обича да се смее и очаква усмивка. Намигва с пълно разбиране към един уплашен, неразбиращ и дълбоко суетен свят…

Николай Марков