Бушоните няма да спасят Б.Б.

Борисов и Цветанов вече вземат мерки. Дали не започват да ухажват Меглена Кунева и да раздават инструкции за новата медийна линия към нея? Всъщност така я правят по-значим фактор, отколкото изглежда, че може да се превърне след изборите догодина.

Шефовете на ГЕРБ поглеждат и към ДПС. Но при Ахмед Доган никога не се знае кога ще реши да каже окончателната си тежка дума. Казаното от Йордан Цонев за „партизирането” на правителството на ГЕРБ и приобщаването на парламентарната група е само част от фактическата обстановка. Всъщност Борисов изпрати силен сигнал към непартийните лобита, които бяха подозирани, че са се намесвали активно при „реденето на кабинета” през 2009 г. Б.Б. си има „партия в партията”, но колкото и да изглежда парадоксално на пръв поглед, тя на практика е по-голяма от ГЕРБ. Така е в момента. Но Борисов би сгрешил съдбовно, надявайки се, че няма да изгуби мрежите на „олигарсите”, ако партията му се срине на вота. Нима хората на Костов нямаха контакти със „схемаджиите”? Нима корпоративни босове не работеха с неговите вицепремиери? Сега тези фигури са плътно зад Борисов. Но те „пазеха” и Симеон чрез медийните си ресурси.

Корпоративните конфигурации толкова мощно са навлезли в ГЕРБ, че Бойко Борисов много трудно ще може да се „еманципира”. Напрежението е по две линии. Първата е ориентирана към финализирането на мандата. Някои корпоративни лидери имат сочен лаф за тези схеми – „Най-добре се подписва накрая и на коляно…”. Втората е насочена към заемането на капии чрез вкарването отново на свои хора в листите. Някъде стремежът за запазване на досегашните позиции прераства в желание за овладяване на цялата схема. Ярък пример е Варна. В морската столица Бойко Борисов изобщо не можа да придобие контролни позиции. На път е да изпусне и паритетните комбинации. Новината, че през май ще води премиера на Турция Реджеп Тайип Ердоган и приятелите си от Катар във Варна, отвежда към интересни препратки. Но нека се случат събитията дотогава, за да видим кой ще грейне край Бойко Борисов. Да се обзаложим ли, че преговарящите с китайците от Нинбо ще се строят и за разговори с турците и катарците. Дано само резултатите не са същите.

Активностите на Бойко Борисов понякога внушават, че е способен за действия с приказен мащаб. Преекспонирането уж го превръща във „вездесъщ фактор”. А не е – икономиката е по-силна от всеки. Бойко Борисов разчиства местни „обори”, сменя „бушони”, кърпи преплетките на връзките си с корпоративните мрежи, бушонира специалните служби, „бори” картелите на дружките си. Юнак. Даже боцка медийния си персонал, съобщавайки почти отвъд „тайминга”, пардон, за оставката на Иван Драшков пред тъй младата, ах, Жени Марчева. Тя вероятно трябваше да му вкара мавашита в серия, за да изкопчи още нещо. Но това са дребни ведомствени закачки, целящи да дисциплинират пиарния му пул. Същественото е зад кадър и яростната реакция на Джеймс Уорлик разкрива само част от зловещата битка на енергийните лобита и техните покровители от САЩ и Русия.

Борисов може да помоли „приятеля” си Уорлик да му даде малко книжки от библиотеката на Флетчър скуул, наблягайки на „Реторика и реалност”, редната от един култов автор. Икономиката не се поддава на заклинания и раздувки. Жреческите практики на приказния юнак не вършат работа. Икономиката е инерционна система и не се интересува кой на какъв се прави в даден момент – на икономист, на „приятел” с картелни босове, на „борец” срещу монополите, или на неустоим прелъстител на зомбирани части от електоралните кохорти. О, да – „това е политиката”: Б.Б. винаги може да врътка „колоси” като Янето в сапунката „Прелъстени и изоставени”. С такива „помагачи” на Бойко Борисов врази не му трябват. На финала винаги идва редът и на „последния бушон”.   

www.bgsniper.com

Колаж: Владимир Дойчинов