Бъбривци. Бандит и охранител

А преди време в един друг филм се чу, че героят “носи китка на гривната си”.

…

Вече дори елементарни по своята същност събития отключват невероятна телевизионна бъбривост. Колкото по-ясен е един случай, толкова по-разгорещен е шампионатът по празнословие.

Ако човек не беше видял и чул нищо от врявата около банковия бандит от Сливен, репортажите на Мира Бенатова (от петък и неделя) щяха да го задоволят напълно.

Канна Рачева обаче достави най-ценното свидетелство – запис от камерата на автомобила, в който бандитът бе скъсан на шофьорски изпит. Това бе големият репортерски удар – и най-ценното доказателство за манталитета на бандита.

Остана неизяснена една малка подробност.

Бандитът не е бил приет на работа в МВР заради една татуировка. Така поне твърдеше най-близкият му приятел. Всъщност той е кандидатствал за надзирател в Сливенския затвор.

Както научих, има изисквания на полицейски нормативен документ от 2005 година, според който “кожни изменения по откритите части на лицето и тялото, съставляващи значителни козметични дефекти”, правят негоден съответния кандидат.

Но каква е била въпросната татуировка

…

Много хора се усукаха около тази история, понеже решиха, че това е звездният им миг. И един несръчен бандит постепенно бе героизиран.

Търсеха в провинциалния негодник черти, каквито той изобщо не притежава. Нямал родители – сякаш родителите ни не си отиват винаги преди нас. Не можел да вземе шофьорска книжка – сякаш на истерик като него това се полага. Вече имало подписка във фейсбук, а 500 негови съселяни твърдели, че е добро момче – на тях той и сега им изглежда по-добро момче от охранителя, когото хладнокръвно застреля. Местният лумпен винаги има предимство.

И адвокатите ще го защитават безплатно, дори един от тях започна да се пазари за условна присъда. Предполагам, че скоро ще се намеси и добре известната ви адвокатска кантора, която може да измъкне от правосъдието и Осама бен Ладен. Но да приемем, че това са героите на суетата в тази история – нашенската суета, която е леко дърварска.

Доста от репортерите на моменти се държаха по-неовладяно дори от бандита. И цяло чудо е, че не станаха причина още някой да бъде застрелян в банката.

В крайна сметка, независимо от усилията на МВР, се получи едно нелошо медийно пособие как да се атакува български банков клон.

А истинското пособие започва и завършва с един куршум. Веднага след като бандитът освободи заложниците куршумът за него трябваше да излети.

Обаче наблюдавахме една оперета на милозливостта – въпреки че една учителка вече ограби банков клон, макар и с детски пистолет, а преди нея друг храбрец отвлече рейс, пълен с хора. А сега сливенският бандит директно застреля охранител.

Грег Айлс има следната великолепна фраза: “Ние сме само нашето намерение.” В тази фраза всеки може лесно да проникне. Няма защо да се търсят сложни оправдания и мотиви в черния разум на бандита. Този тип е толкова нищожно елементарен, толкова провинциално дребнав и капризен, че би бил неинтересен дори за Георги Мишев. Както би казал сатирикът Кейлър – искат да му направят петдесетдоларова подстрижка за петдесетцентовата му глава.

Несериозни са твърденията, че стореното от него е “акт на протестно поведение, отчаян опит да бъде забелязан, да изкрещи болката си, когато никой не иска да я чуе поради липса на комуникация и на канали, по които тя да бъде изразена”. Това са упражнения по приблизителност – макар и иначе красиви предизборни съчинения, намесване на политиката там, където куршумът най-добре върши работа. Извинявам се, но трябва да кажа последното, колкото и жестоко да е то.

Тези постни упражнения обаче са и много опасни.

Защото милозливата бъбривост може да поощри други инфантили да се качат на сцената. И защо не, след като дори премиерът на страната ще разговаря с тях. Това е все едно да занесеш на убиец плюшено мече.

Само патриарх Максим не успя да се вреди, за да разговаря с бандита.

Озадачаваща бе една реплика на Бойко: “Проявихме европейско поведение спрямо Стефан (това е въпросният бандит).” Европейско поведение? Ами полумъртвият охранител?

През 2004 година като главен секретар на МВР Бойко се държа по съвсем различен начин с един друг бандит, доста по-безобиден. Чакъра от Харманлийско бе изгорен с гранатомети, понеже се барикадира в къщата си и отказа да се предаде на полицията. Тогава това ми се стори като една саморазправа надържавната машина, дори написах, че понякога действието е несравнимо по-осъдително от бездействието. Днес вече не съм толкова сигурен в това, макар че онзи случай бе нещо наистина изключително. Сега обаче Бойко се държи странно несигурно, ако това е точната дума. А и поначало той няма място в тази история, тя не е от неговия калибър, едно отстранено поведение би му отивало много повече. Той не е някакъв репортер, обладан от стръвното желание да бъде запомнен.

Както и друг път е ставало дума, никога не съм се съмнявал, че чуждата съдба има някакво значение за немалко от днешните репортери. Заради някаква “новина”, която по-късно ще бъде опровергана, те са в състояние да поругаят всеки. Обладани са от перверзно любопитство, на което трудно могат да устоят. МВР имаше по-трудна задача с тях, отколкото с бандита – да удържи натиска им в някакви приемливи граници, да тушира, доколкото това е възможно, фантазиите им, да балансира неовладяното им на моменти дърдорене. Тези хора пет пари не дават за нищо, следващия път, при следващото похищение, екзалтациите им неизбежно ще предизвикат кръвопролитие. С малки изключения репортерите останаха в блатото на празното любопитство. Някои от тях дори да са наясно, че от поредния им въпрос ще зависи дали слънцето завинаги ще залезе, пак ще попитат нещо банално или неуместно. Като въпроса към близка на бандита, която току-що е споделила тревогите си: “Трудно ли преживяхте нощта?”

Трудно се преживява телевизия, в която гривната носи ръка.

В МВР трябва да са безжалостни, не трябва да падат в капана на присъщата на медиите логорея. Но там изглежда се страхуват, че ако запазят мълчание, за пореден път ще бъдат упреквани във всевъзможни грехове от разни политически лапацала.

Обаче всички заедно трябва да се научат да мълчат. В подобни случаи никога досега бъбривостта не е донесла успех на никого. Ако има на разположение телевизионен приемник, следващият кретен ще бъде безжалостен към заложниците си, той ще истеризира от репортерските приумици далеч по-бързо от стандартния телевизионен зрител. На този и 10 опаковки валидол нямаше да му помогнат да издържи някои от въпросите от пресконференцията на Калин Георгиев. А пък въпросът защо е още жив веднага щеше да го накара да изпразни пълнителя на пистолета си.

Не мога да си представя някой като сър Джон Стивънс, бившия шеф на Скотланд ярд, когото Бойко осигури навремето за “Всяка неделя”, да е готов да отговаря по време на криза на всякакви репортерски въпроси, това е нещо немислимо. Нашите полицейски началници с прекалената си доверчивост и фриволна достъпност не позволяват на репортерите поне от време на време да осъзнаят глупостта си. А вече е съвсем рисковано високопоставени служители да участват в “координирана манипулация” на похитителя.

В Сливен допуснаха само една грешка – че не оградиха възможно най-голям периметър около банката, в който да стрелят без предупреждение с гумени патрони по всеки репортер, наврял там любопитната си глава. Репортерите бяха готови на всичко, дори им личеше, че ще бъдат още по-щастливи, ако стрелбата продължаваше.

Комисар Никола Геджев, регионалният шеф на МВР, който има излъчването на френски префект, лесно успя да укроти една репортерка, която се интересуваше дали бандитът се е държал адекватно по време на преговорите. “Какво означава адекватно?” – рече Геджев и й затвори устата.

А бандитът се е държал “адекватно”, наистина. Настоявал полицаите да говорят с приятелите му, за да се убедят, че не е лош и зъл човек. Сигурно по същото време адекватно е гледал локвата с кръвта на охранителя.

МВР, което е разчеквано и насилвано по всевъзможни начини от 20 години, се справи удивително добре. А Геджев вметна и една прелюбопитна подробност: успели бързо да идентифицират маскирания бандит, понеже го разпознал по някои съвсем приблизителни данни неговият работодател, също бивш служител на полицията.

Банковият обир с удивителна бързина бе вкаран в политическата центрофуга.

От една телевизия, която държи да бъде схващана като опозиционна, дори изразиха съчувствието си към бандита. Започнаха да лъскат образа му като самотник, мечтаещ да се самоутвърди, и пр. дивотии. Някои се сетиха и за порочната медийна среда, която угощава черния разум на подобни типове с всевъзможни лакомства. Само дето не започнаха да говорят за пороците на западната масова култура. Оставаше да призоват следващия бандит да вземе за заложници членовете на СЕМ.

В “Сеизмограф” към историята на банковия бандит не толкова елегантно бе пришита и тази на г-жа Стоилка, която била безработна от 1994 година. Слава Богу, че не беше посъветвана да превземе кметството на село Железница, за да бъде забелязана и оценена. Тя по-скоро трябваше да послужи като плесница по бузата на горкия Бойко, който пък пропусна възможността лично да й се обади и да поговори с нея.

Макар че Стоилка би трябвало преди това да отиде при Виденов, Костов, любимия на “Сеизмограф” цар и Станишев.

Всъщност Светла Петрова може да направи крайно любопитно предаване – ще бъде малко по-дълго по времетраене, особено като имаме предвид темпото, с което говори царят, но ще има голям успех. Ето каква е идеята: да покани въпросните господа да си поговорят със Стоилка. Ще бъде манифик.

И М. Кунева беше много трогателна в загрижеността си към бандита и Стоилка. Сякаш е била на Марс през последните 8 години – няма начин човек да не остане с подобно впечатление от думите й. Говорене, напълно подходящо за един кандидат-президент.

Нашите политици дори състраданието, което поначало притежават в минимални количества, не знаят накъде да го насочат. Те могат да стоят в локва кръв на невинно прострелян човек и пак да играят фалшивия си театър на милозливост.

Кеворк Кеворкян

В. Труд