Българинът от Охрид Люпчо Куртелов: От Господ не чакаме помощ, но от матицата България – да…

Македония и денес остава свежа кръв на българщината

В края на ноември във Варна се проведе Третата сесия на Световния парламент на българите по света. В разискванията участваха 147 представители на български общности от Украйна, Молдова, Грузия, Румъния, Западните покрайнини, Вардарска Македония, Егейска Македония, Албания, Косово, Кипър, Унгария, Швеция, Германия, Финландия, Полша. Обсъди се необходимостта чрез средствата за масова информация да се засили поддръжката на българщината сред българската диаспора, да се даде „гласност” на взаимоотношенията им с държавната власт в страните с компактни български общности, да бъде обърнато внимание на българската държава да засили помощта си за образование и науката сред етическите българи по света, да окаже помощ на българите в чужбина, които заради са репресирани заради отстояването на националната си принадлежност. И още: българското общество да бъде редовно информирано за асимилационния натиск върху нашите сънародници зад граница.

Словото на Люпчо Куртелов, българин от Охрид, един от участниците в сесията, направи изключително впечатление на делегатите и бе изпратено със ставане на крака. Предлагаме ви го в оригиналния му вид. 

 
"Събрахме се пак във Варна да се видиме, да си кажеме какво сме направили и какво не, малко да се оплачеме и най-важно – да направиме план за действие в бъдещето.
Проблематиката на българските общности в разни държави е различна. Секоя си има своя специфика. Една е на българите в Западна Европа, кои са економически емигранти от последното поколение, друга на бесарабските и таврийските българи, кои са населени в тези земи от почти 200 години, трета на македонските българи. Аз се считам компетентен да кажам неколко думи за българите, кои денес живеят в Република Македония. Те, по-точно ние, имаме некои предимства и, разбира се, некои недостатоци по отношение на другите групи българи.
Едно предимство е, че сме мнозинско население в Македония. Второ, че сме автохтонни, коренно население. Третото е, че сме компактно населени. И четвърто – че географски сме прилепени към България или по-точно дели ни една изкуствена граница.
Нашият недостаток е, че огромен процент от това население под влияние на разни исторически обстоятелства е денационализирано. Първият македонски председател Киро Глигоров, в едно свое изявление преди 15 години каза: "Процесот на дебугаризация во Македония е завършен". Ако вярвах, че е прав, денес немаше да бъда с вас. Да бъдам по-ясен, считам че още не е късно ние, македонците, да се разбудиме и разбереме, че сме с български корени.
Има една поговорка коя вели: "Помогни си сам, да ти помогне и Господ". От Господ не чакаме помощ, но от матицата България – да. Която ще признам, не е достаточна и не е качествена. България не е изградила стратегия по однос на македонските българи. От кои причини – не ми е ясно! Всички активности кои тя превзема са ад-хок инициативи.
Добре е да се посещават български гробища в Македония от политици и генерали, но това не е достаточно. Подкрепата на репресираните българи като Спаска, Ризински е за поздравление, но не бива да се застане дотук.
Не е продуктивно да се маха с пърст към македонските управници, въпреки техните провокации и да ги плашат с опструкции в евроинтегративните процеси, защото с това им прават услуга. Политическата елита в Македония е най-сърбоманска досега и тя всушност не иска влизане в Европската уния.
Също така неприемчиво е българската дипломация да единодейства с Гърция и застава на нейна страна в конфликтът за името между Македония и Гърция, колку и Македония да не е права с форсирането на антиквизацията. Позволете ми да се послужам с една аналогия. Ако не сте в добри отношения с вашия син, означава ли това, че треба да застанете на страната на неговия душман, колкото и голем грешник да е синот към вас?

Кои са моите размислувания по отношение на активностите на България към Македония?

– стимулиране на културна размена и соработка;
– активности, кои ще резултират с по-голема застапеност на българските тв канали; в момента гледаме само "Планета" и "ФЕН-ТВ";
– помощ при издаване на нови весници и списания, в които България ще бъде третирана като приятелска земя;
– помощ за откриване на тв-къща, чиято програма да е с пробългарска ориентация. Тези дни сърбската "ТВ-Линк" купи македонската "Алфа-ТВ";
– отворане на неформални, но съществени културни центрове; те могат да бъдат под формата на библиотеки, читалища, клубове и т.н.;
– инвестиции на български капитал в македонската економика. Некой ще каже – капиталът е частен и сам избира. Но как гърците заляха Македония со стратегически инвестиции? Българщината треба да приемаме чрез разума, чрез сърцето, а за широките маси – чрез стомаха!
– и най-важно – да бъде довършен транспортен коридор № 8!
След всичко казано може би ще ме укорите, че ние не сме държавни глави и всичко това не е в нашите възможности. Ако нашето здружение иска да продължи да живее, треба да намери сили и като влиятелна лоби група да въздейства на държавата за по-активна политика към Македония. Щото Македония и денес, и утре остава свежа кърв на българщината.
В противен случай остава с горчина в душата да се съгласим с Киро Глигоров, че дебългаризацията в Македония е завършена прикаска."

Люпчо Куртелов е роден в Охрид през 1959 г. Родее се с Миладиновците – баба му Катерина от Струга е правнучка на Димитър Миладинов, а един от дядовците му – Стефан Куртелов – загива в Илинденското въстание. Люпчо Куртелов завършва Военновъздушна академия в Сараево, служи в Югославската армия. През 1991 г. напуска военната служба и оттогава живее в Охрид. Издържа се от малка книжарница, към която през 2006 г. създава читалище "Искра". Председател е на сдружение "Хоризонти", което организира гастроли на български фолклорни групи в Охрид, срещи на български читалища с Охридската библиотека и др. Мечтае за откриване на неформален Български културен център в Охрид, но засега усилията му са без резултат.

Д-р Радко ХАНДЖИЕВ
Bulgarian Press Pool-Budapest