БЪЛГАРИЯ – СПАСИТЕЛ НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА

Паркетният лъв на Виена Йохан Щраус нямаше да мери валсиращия уровень реки Дуная е сантиметрах, а щеше да маха пръчката пред тумба квартални зурли. Гениалният глух луд Лудвиг ван Бетовен щеше да думка до припадък с тъпана радостната си ода край тепиха за мазни борби. Продавачът на шан-фъстък Бодлер, търговецът на коне Артюр Рембо, гаджето му Пол Верлен и прокълнатите им авери щяха да точат сумрачни оди за злачното пъпче на фаворитката в сул¬танския харем. Ван Гог нямаше да си реже ухото, а щеше да обрязва когото свари. Съсипиите на Бастилията щяха да легнат темели на световната Джкамия. Прочели досиетата си, Маркс, Жени и Енгелс щяха доверчиво да си спретнат първата нелегална шведска тройка. Ленин щеше да кара кънки по вечния замръз на родното Шушенское в Сибир. Където си му е мястото. Големият Хелмут Кол щеше да бъде писар в Диарбекирските зандани. Жак Ширак, Саркози, Берлускони и другите от бригадата щяха да мъкнат мрамор на пристанището в Мармара. Крал Хуан Карлос, принц Чарлз, лейди Ди, дето си замина мърцина, Мадлин Олбрайт и периферно сие щяха да бъдат хранени гости на кочбайрама при Великия везир. Хубавичката и по своему (разбирай — ориенталски) сексапилна Тансу Чилер щеше да примъква филджаните с татлъ кафето, да подухва с пухкави устнички каймака, яваш-яваш да шпионира сладкия им лаф-мухабет и да снася чутото точъ в точь по мобифона на куция червенокос вожд Бил Клинтън – или на Барак Обама, (ако Христофор Колумбоглу беше открил Америка, разбира се.) Оцелелите от кланетата арменци в КГБ (начело с Ахмед Доган) щяха да разследват случая.
Скука. Безпросветна, тъпоидална, провинциална, анадолска скука и безметежен кефлийски пашалък.
Ако България нямаше градените по непристъпните чукари крепости, ако зад дебелите им бойници не извираха за полет в безсмъртието островърхите маждраци на цар Иван Шишман, ако във ветровитата памет на народа не продължаваше да се дипли Паисиевата история и патрахилът на Патриарх Евтимий Търновски, днес масонския кръжец Шенген просто нямаше да го има. Срещу слънцето над световния Анадол щяха да се веят протяжни като телевизионната „Панорама” маанета.
В обединена Европа си баят една песен. Щото само нея знаят. Палят свещите и почват. Хепи бърт дей ту ю, хепи бърт дей ту ю. Фалшиво колкото щеш. Една песен – за рождество и за смърт. Други нямат. Ние, ако зинем откога се’й, мила моя майно льо, зора зазорила или питат ли ме де’й зората, Балканите се тресат.
Затова не ни питат.
И ние не ги питаме.
Тях зората още не ги е огряла първи път.
Ако над България не беше мръкнало за пет века, в обединена Европа никога нямаше да съмне.

Валери Станков