България – 16 република на СССР – втори опит

За първия опит за присъединяването на България към Съветския съюз знаем достатъчно.Както за пленума на Политбюро на ЦК на БКП от 31 юли 1963 г., на който се взема „историческото решение”, така и за писмото на Живков до Хрушчов от 4 декември с.г., в което е изявено желанието за „ по – нататъшното сближение и по – тясното свързване на икономиката на НР България с икономиката на Съветския съюз”.

Понятни са и причините за лупингите на първия ни партиен и държавен ръководител – фалиралата държава, отчаяно нуждаеща се от евтини суровини и кредити.

Любопитното е, че номерът на Тодор Живков, който дава ефект при Хрушчов, е повтторен 10 години по – късно при посещението на наследника му Леонид Брежнев в България.

За срещата им в резиденция „Воден”, Разградско на 20 септември 1973 г. се знае много малко, затова е добре да припомним какво се обсъжда при това посещение на съветския вожд в нашата страна.

Тодор Живков държи на конструктивния диалог и получаване на важни икономически изгоди , а не на протоколни речи и целувки, без съществени дивиденти.

Разчита и на личния контакт със съветския лидер, подход, любим и отработен от него като специална запазена марка.

На срещата във Воден домакинът Живков създава топла, непринудена и приятелска атмосфера.

Отново разиграва старата карта на сближаването, оказала се с магически ефект и върху Брежнев.

Разнеженият съветски ръководител се чувства като у дома си , рецитира любимите си руски поети, а предполагаемото сливане на България със СССР, коментира разчувствено – „този акт е исторически, за него ще говорят поколенията след нас”.

Покерът на Живков  успява – на базата на голото обещание, че в бъдеще страната ни ще стане част от Съветския съюз, България получава допълнителни доставки на електроенергия, нефт и финансиране за земеделието ни за милиарди.

Договорките са устни, но се изпълняват коректно от съветската страна до идването на Горбачов на власт 12 години по – късно.

Днес само можем да гадаем дали Тодор Живков е щял да присъедини страната ни към бившия СССР.

Възможно е да е блъфирал, но също така не бива да се забравя, че благодарение на специалните му връзки с Леонид Брежнев и особената му неизменна просъветска позиция, той е можел от една страна, ако е имал за цел, безпроблемно да се превърне в поредния съветски ръководител, а от друга – да запази  привелигированата  си позиция в Източния блок при разпределяане на съветските субсидии, енергоизточници и суровини.

В добавка Живков  не се е колебаел да реекспортира получения нефт и оръжие от СССР срещу валута за страни от Третия свят.

Тези своеобразни „триъгълни схеми” са осигурявали финансиране на гиганстките му индустриални обекти.

А за Брежнев се изказва доброжелателно в своите мемоари – „беше душевно открит и сантиментален човек, сериозен, стойностен политик, който имаше международно влияние, умееше да уважава и равнопоставя партньорите си.”

Идилията с облагите приключва с идването на Горбачов на власт на 11 март 1985 г.

Той е ужасен от феодалната зависимост на СССР към България на базата на някакви устни договорки между комунистическите им лидери, а  при посещението си в София на 29  октомври 1985 г. за заседанието на Политическия консултативен съвет на държавите от Варшавския договор провежда неофициален разговор с върхушката на БКП, на който изрича крилатата фраза –„ приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари”.

Слага се край на почти безплатните доставки на стратегически суровини за съветските съюзници, а само за година – 1985 – 1986 г.  доставеното за България намалява с 49, 04%.

Нанесен е страхотен удар върху българската икономика, който се усеща веднага с режима на тока, въведен по същото време.

Борислав Гърдев