БЪЛГАРСКАТА СИСТЕМА ЗА БОРБА С ФИНАНСОВИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

И в момента, регулярно продължава изтичането на капитал от страната ни по всякакви пътища (както разбира се съществува и обратният процес – в зависимост от специфичните в случая интереси) – чрез трансфери, чрез куфарчета, в кеш, злато и бижута и т.н. към съседни нам страни, където финансовото законодателство е по „меко” от това в Западна Европа. Това изтичане с наближаването на изборите ще се засили. Редица от тези трансфери са известни на специализираните органи, но по политически причини, затварянето на очите от страна на различни „сегменти” от регулативните и специализирани органи, продължава. Ловят се само дребни риби за ефект. Приетото законодателство в тази област у нас – не е срещу организираната престъпност, нито срещу терористите, обратно, то е насочено срещу обикновените, мирни и честни граждани.

The Bulgarian system for anti-money laundering; combating financial crimes and terrorist financing vulnerabilities.

Върл противник съм на нарушаването на правата на човека под предлога на засилване на мерките за борба с тероризма и организираната престъпност. Темата и противоречията свързани с нея са добре известни на международната финансова и юридическа общност. Но, тук в този материал искам да засегна един аспект на тази тема, за който в България много малко се говори: става дума за „избирателно” насочената и водена борба с корупцията, тероризма и организираната престъпност и главно за финансовите средства и канали, свързани с тях.

В последният Доклад на ЕК (до Европейския Парламент и Съвета на Европа) от 18 юли т.г. относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка бяха налице редица критики към хода на съдебната реформа, борбата с корупцията и борбата с организираната престъпност. В българския Парламент станахме и свидетели на дебати по вод на недоверие на правителството на ГЕРБ по отношение на тяхната политика в горепосочените области.

България се оказа и център на втората най-голяма терористична атака в страна – членка на ЕС за последните пет години.

В същото време, както самият български премиер така и най-висши представители на изпълнителната власт ни убеждават непрекъснато, че в страната се води решителна, системна и ефективна борба срещу организираната престъпност, както и че са взети и продължават да се вземат всички видове мерки срещу международният тероризъм.

Както се знае, основните канали на организираната престъпност, а и на международния тероризъм, това са финансовите канали.

Въпреки редицата институции в България (нови и стари), въпреки формираните комисии и подкомисии на Народното Събрание и използвайки моята професионална осведоменост по тази тематика, мога да кажа с голяма доза сигурност, че нито съм чувал, нито съм виждал, което означава и че няма Правителствен Документ; Доклад инфомиращ и разясняващ (и респективно предлагащ мерки срещу това) – как „перачите” на пари, терористите, организираната престъпност, корумпирани чиновници и политически висши представители на властта, данъчни измамници и други подобни престъпници – са използвали българските финансови институции, държавни и частни, банки, фондове, застрахователни компании и пенсионни фондове, чейндж – бюра и други, за да скрият, покрият, трансферират, „изперат” и разходват подозрително акумулирани средства.

НАП – прави нещичко в неговата си сфера по отношение на данъците (и то само когато финансовият министър „надуе свирката”, ДАНС – нещо друго, Комисията по изземване на имущството – трето, прокуратурата – четвърто, но всичко това са разхвърляни, некоординирани дейности, които не могат да обхванат в интегритет и в симбиоза мозъкът и заложените сценарии на „режисьорите” на прането на пари и на нелегалното финансиране на организираната престъпност и на международния тероризъм. Финесът в тяхната работа е достигнал съвършенства, срещу които разпиляната, не координирана и неконтролируема българска система за превенция на този вид престъпност въобще не може да бъде ефективна.

Огромната част, ако ли не всичките финансови институции в България са „оставени на мира” както от изключителното слабото законодателство в тази област, така и от явната липса на нормативно изградена и организационно и йерархично-координирана система от органи и звена (тук не говоря за официалната регулативна функция на БНБ или за функциите на Комисията по Финансов Надзор).

Банки, чейндж бюра, фондове, пенсионни компании и други – в немалка степен може и несъзнателно, може и без да знаят, но се използват като трансмисия за нелегално трансфериране на пари асоциирани с организираната престъпност, наркотрафика и финансово-данъчните престъпления. И то става по различни начини, включително и чрез кореспонденстките услуги (трансфер на капитали, обмен на различни валути, на кешови парични инструменти или други финансови транзакции) за чужди финансови институции, които те извършват.

– Тук става дума за откриване на кореспондентски услуги спрямо рискови чужди финансови организации без необходимата сериозна проверка; за улесняването на финансови транзакции независимо от съществуващите знаци за съмнителна дейност и т.н.

– Става дума също така за редица бизнеси и фирми, които служат само като „фронт – компании”, като „лице” с цел съвършено други операции, свързани с „изпирането” на мръсни пари.

И в момента, регулярно продължава изтичането на капитал от страната ни по всякакви пътища (както разбира се съществува и обратният процес – в зависимост от специфичните в случая интереси) – чрез трансфери, чрез куфарчета, в кеш, злато и бижута и т.н. към съседни нам страни, където финансовото законодателство е по „меко” от това в Западна Европа. Това изтичане с наближаването на изборите ще се засили.

Редица от тези трансфери са известни на специализираните органи, но по политически причини, затварянето на очите от страна на различни „сегменти” от регулативните и специализирани органи, продължава. Ловят се само дребни риби за ефект.

Това е, защото ясно законодателство; реална и координирана мрежа от органи, които да следят и препятстват този процес, липсва. Даже и Агенцията по финансово разузнаване бе закрита и трансформирана в обикновена дирекция в ДАНС.

Подчертавам всичко това с очевидната претенция да знам за какво говоря, без да е необходимо да се аргументирам, особено тук, сред обществения форум на ФБ.

В отговор на справедливата обществена тревога след терористия акт на летище Бургас, както и в отговор на видимите пропуски в проследяването и в борбата срещу мръсните пари, според мене експозирани и от терористия акт в Бургас, лично аз смятам, че върховната законодателна власт у нас следва да създаде още по-силни законови провизии по отношение на борбата с финансовата престъпност.

Приетото законодателство в тази област у нас – не е срещу организираната престъпност, нито срещу терористите, обратно, то е насочено срещу обикновените, мирни и честни граждани. Насочено е, пак повтарям срещу случайните, наивни дребни риби.

Вместо да контролира нелегалният трансфер на милиони в едната или другата посока, законодателството, съществуващо в момента е направено така, че най-много да хване трансфера на изпратените пари от някой студент или работник в чужбина към неговите родители в България, за да си купят някаква кола на старо.

Всичко това, което казвам, а даже и много повече това лесно може да се докаже от всеки един честен и образован, с професионална отговорност финансов експерт.

– Къде беше цялата силова и волева риторика на вътрешния ни министър, заедно с цялото законодателство в тази област, когато един никому неизвестен младеж реши да си закупи ей просто така – Металургичният Комбинат Кремиковци. Направи ли се разследване, което във всяка друга страна на ЕС е нормативно изискване, на произхода на парите на този човек, на финансиращата го организация, на мотивите да го финансира? Поиска ли се транспарентност на договора между съответната банка и този млад бизнесмен? По какви правила, съответната банка, претендираща да е сред най-стабилните решава да отпусне такъв огромен кредит на един г-н Никой? Отпуска ли тя такива кредити на всекиго? И множество други въпроси.

А, ставаше дума за най-големия металургичен комбинат не само в България, но и на Балканите!

– Как така, висши представители на изпълнителната власт, министри и зам. Министри, дори и членове на кабинета на самото МВР се оказаха със скъпи вили в не по-малко скъпи чужди територии? От заплати – тези вили не могат да бъдат придобити! Както например този Х зам. министър на вътрешните работи който си е купил огромен апартамент в Барселона, а в същото време той прилагайки новото българско законодателство се занимава да лови риби в десетки пъти по-малки от самия себе си!

– Как така банки – си купуват яхти и самолети (включително и междуконтинентални лайнери)? Банкови клонове ли ще изграждат там?

– Ами случаят със собственостите в Кан на Х? Нима някой си прави илюзията, че това е един изолиран случай?

– Как така, огромни обекти на отбранителната ни промишленост – се предлагат от страна на Агенцията за приватизация на нарочно предварително съгласувани ниски цени и даже при предварително координиране със специалните органи в страната на кого да се даде съответният обект?

– Има ли някаква справедливост в установената у нас система, когато някой или група от хора по някакъв начин (най-често свързан с разделяна на пари и/или използване на политическо влияние – друго обяснение просто няма!) заема крупна сума пари, за да купи компания или да създаде бизнес от нулата; заплаща на себе си милиони като печалба и дивидент, докато фирмата му бързо изпадне в несъстоятелност и работниците и служащите загубят своята работа, пенсии и здравно осигуряване?

Знаем ли за маса такива случаи?

Знаем.

Какво става с дълговете на този човек към съответната банка? Продължават да се отлагат във времето, докато самият той и семейството му продължават да се радват на „хубавото време, символично, а може би и не казано – в Сен-Тропе? А с досегашните работници и служащи? Е, че кой се интересува от тяхната съдба!?

– Как така една и съща банка дава десетки милиони кредит на човек без нито един ден история в съответен специфичен бизнес, а на хиляди други отказват да направят това? Къде е принципът тук? Какви са официалните правила на играта?

– Защо съзнателно, неизвестни момчета бяха направени супермилионери и за чия сметка?

Разследва ли някой този процес и неговата законова целесъобразност в целия й комплекс от проблеми?

Не, не и не.

Е, тогава се питам – това ли ни е в същност борбата срещу прането на мръсните пари?

Финансовата криза в света, в Европа и в България започна да експозира изградената „върху карти” къща на финансовите институции в света. Трябваха не по-малко от 5 години да изминат от началото на кризата и 4-ри международни одита и банкови тестове, за да започнат една след друга да се идентифицират банки нарушавали в една или друга степен международно законодателство, както и въведени процедури на един или друг национален акт за борба против „изпирането” на мръсните пари. По време на пика на финансовата криза, Bloomberg предизвика съдебно производство срещу Federal Reserve Bank на САЩ, с цел да получи официален достъп до информаия, отнасяща се до трилиони долари трансферирани тайно в навечерието на кризата. И Bloomberg спечелиха през ноември 2011 г. като FED бе осъдена да им предостави 29,000 страници документи.

Българските граждани имат правото и нуждата също да разберат истината за банковата и финансова система в страната; истината за това как бяха създадени акулите на бизнеса и за това имат ли те или не връзка с дупките и пролуките в нашата финансова сигурност и законодателство. Имат правото и нуждата да знаят доколко е сигурна банковата ни и финансова система.

Това би било проява на истинска открита политика, но би било и огромна битка срещу огромни и много силни интереси. Но не интересите на хората.

България се нуждае от комплексна, съвременна и ефективна програма за борба с финансовите престъпления и „прането” на мръсни пари; програма с ясни, открити за всеки и справедливи стандарти (абсолютно защитени и подкрепени от законите в страната), а не с такива насочени към ловенето на „дребните риби” и запазването на дейността на „големите акули”, свързани с едно или друго политико-партизанско правителство и власт в страната.

Такава програма следва да е осигурена с възможно най-добрия и подготвен персонал, с адекватна и модерна инфраструктура, способна да наблюдава и контролира трансферната дейност при съмнителни транзакции и проекти и то не само на банките и финансовите институции, които не са близки до властта, а на абсолютно всички.

В период на огромна икономическа, финансова и дълбока социална криза, на навлизане на международния тероризъм у нас, на засилване на организираната престъпност, на финансовите престъпления, на престъпленията спрямо държавно и общинско имущество – спирането на нелегалните парични потоци, които поддържат тази престъпност се превръща в императив на националната ни сигурност.

Проф. д-р на икон. науки Димитър М. Иванов,

Лондон

Колаж: Невена Гюрова