„БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА”*

Мелвин Гудман е старши анализатор в отдела за СССР в ЦРУ от 1966 до 1986 г. В периода 1974 – 1976г. той също така е старши анализатор и в Бюрото за разузнаване и проучване на Държавния департамент на САЩ. По-късно е професор по международната сигурност в Националния колеж по проблемите на войната. Днес, на 71 години, продължава активно да работи в тази сфера като директор на Националната програма за сигурност в Центъра за международна политика. Автор на няколко нашумели книги последната, от които е „Провалът на разузнаването: Упадък и падение на ЦРУ”

Оставката си от ЦРУ през 1986г. мотивира с „политизиране на разузнаването срещу Съветския съюз, достигнало върха си при Директора на ЦРУ Уилиям Дж. Кейси и неговият заместник по въпросите на разузнаването и анализа Робърт М. Гейтс.”

През 1991г. във връзка с втората номинация на президента Рейгън на Робърт Гейтс за директор на ЦРУ (първата бе през 1987г. и не мина) Гудман е призоваван пред Сенатската комисия по разузнаването. Дава показания в течение на няколко дни на закрити заседания и последвало публично заседание.

За да бъде назначен Гейтс трябваше да бъде одобрен от Конгреса. В отговорите си пред Комисията Гудман застава категорично срещу кандидатурата му. Основният мотив е (сега уважаеми читатели се дръжте за стола), че Робърт Гейтс е манипулирал в анализите на ЦРУ т.н. „българска следа” в атентата срещу главата на Римокатолическата църква папа Йоан Павел ІІ на площада „Св.Павел” в Рим на 13 май 1981г..

Този факт доведе до моето първо разочарование от „новата” родна журналистика?

През 1991 година в резултат на многото години прекарани в САЩ и многото ми приятелства останали там, на домашния ми факс се появиха 5-6 страници на английски. Оказа се, че това е 1:1 запис на показанията на Мелвин Гудман пред Комисията по разузнаване на американския Сенат.

Тъй като аз все още бях главен секретар на МВР предложих текста на известен журналист(ка). Сигурен съм, че е подготвил(а) хубав материал, който не се появи в неговия(нейния) уважаван многотиражен вестник. Някой(някоя) от отговорните фактори реши, че тази новина не трябва да става публично достояние – бяха години на бурно политическо противопоставяне и отново се търсеха доказателства за „българска следа” из всички архиви на спецслужбите, за да докажем на света, колко сме добри и колко лоши са били предишните. За съжаление – на гърба на България. Така или иначе материалът тогава не излезе, а моя милост и до днес е в „черния списък” на този ежедневник и мои материали там не се появяват. Сигурно е плод на набрана инерция.

Защо интервюто ми е виртуално. Нямам проблем да го направя и лично, но знам каква ще бъде реакцията на Мелвин – търсите ме само като ви стане горещо.

И затова реших, че ще бъде по-убедително, ако ви предложа автентични неща, които Гудман е казвал през годините, та до ден днешен, вместо да търся „конюнктурно” интервю и отговори на конюнктурни въпроси.

Ще започна с нещо съвсем свежо. На 14 ноември 2009г. в един четен американски интернет сайт се появи поредната статия на Мелвин Гудман. Заглавието и е „На подгънато коляно пред Боб Гейтс”. Поводът бе поредни хвалебствия за секретаря на отбраната на САЩ, този път от журналиста Майкъл Кроули от в.”Ню Рипаблик”. Гудман от край време не приема ненужните ласкателства и съответно реагира. Следват само няколко извадки излезли под перото му или клавиатурата на персоналния му компютър, или казани пред камера.

„Като зам.директор за разузнаването и анализа и зам.директор на ЦРУ, Гейтс бъркаше по всеки ключов разузнавателен въпрос през 80-те – или защото си позволяваше неговите презумпции да се налагат над доказателствата или защото политизираше доказателствата… Той сбърка по отношение на съветското изтегляне от Афганистан, сбърка по отношенията Москва – Никарагуа и сандинистите, сбърка в оценките на изтеглянето на съветските сухопътни сили от Централна Европа и военоморските сили от Индийския океан и Средиземно море… сбърка в оценките на Горбачов… проспа появата на Борис Елцин и възможността за нови реформи… Гейтс беше особено активен да дава на шефовете си това, което те искаха по времето на администрациите на Рейгън и Буш през 80-те и 90-те. Когато директорът на ЦРУ Уилям Кейси поиска Национална Разузнавателна Оценка предназначена за президента на САЩ, която да обвинява Съветския съюз за международния тероризъм. Гейтс лично ръководи проекта. Когато Кейси поиска разузнавателна оценка обвиняваща Москва за заговора срещу Папата, Гейтс лично подбра анализаторите и продиктува заключенията.!!!

Гейтс винаги обслужваше патроните си.”

Няколко цитата от неща, които Гудман заявява пред камера:

„Рано в кариерата си разбрах какви могат да са последствията от политизирането на информацията особено, когато една политическа група, независимо при коя американска администрация, взема парче разузнавателна информация и го използува за собствени политически интереси. Това ясно пролича и при започване на войната в Ирак…”

„Аз гледам на ЦРУ като на една огромна разузнавателна библиотека. Най-голямата библиотека за класифицирана информация. В нея постъпват документи от Пентагона, Държавния департамент, отчети, анализи, шифрограми на тези ведомства, разшифровки на прихванатите от Агенцията за национална сигурност съобщения, спътникови снимки и т.н. и затова през първите ми 15 години в Агенцията (до 1981г. – бел.авт.) за мен бе удоволствие да работя в Управлението за информация и анализ. През 1981г. обаче Бил Кейси сложи край на това… Агенцията започна да се политизира отвътре, но това е друга история…”

„През 1981 дойде повратната точка. През 1982г. Гейтс стана зам.директор и шеф на Управлението за разузнаване и анализ, а през 1984г. стана и зам.директор на ЦРУ и заместник на Кейси. И имаше една специална оценка, която ЦРУ направи тогава и тя стана повратна точка при формиране на намерението ми да напусна… Кейси винаги е вярвал, че заговора за убийство на папата е дело на Съветския съюз. Но нямаше каквото и да е разузнавателно доказателство за такова заключение. Въпреки това той и Гейтс многократно го твърдяха при различни изслушвания пред Конгреса, но и през 1984 и 85 трябваше да признаят, че няма доказателства за това…”

„През 1985 година от България постъпва ужасно съобщение от треторазряден, непроверен източник от военното разузнаване, а не от политическото разузнаване или КГБ.

Източникът няма никакъв достъп до такива сведения, но твърди, че това е дело на КГБ. В оперативния отдел получил информацията я оценяват като толкова недостоверна, че даже не я подават в информационното управление. Но Кейси, който се изживяваше като голям оперативен специалист и следеше информациите постъпващи от резидентурите решил, че това е „димящия пистолет”, решаващата улика. И възлагат на определени анализатори да подготвят нов, решителен в заключенията си анализ. Аз случайно го видях на бюрото на колежка и след като прочетох първите три параграфа си казах: Господи, какво е това, какво пишем? Колежката не беше в стаята, взех го, ксерографирах го и отидох директно при шефа на управлението за анализ Гейтс. Размахах копието и казах, че това е въпрос на честност, на почтеност, на интегритет. Не може да вземете една измислица от един абсолютно непроверен и съмнителен източник, непотвърдена с нищо друго и да правите заключения. Точно същото се случи по-късно и с твърденията за ОМП (оръжия за масово поразяване – бел.авт.) в Ирак, което беше необходимата формалнапричина за започване на военни действия.

„С Боб (Робърт Гейтс – бел.авт.) бяхме приятели от много години, от деня, в който той дойде в ЦРУ, но не и след този момент, когато в мен започна да се формира и намерението да напусна. Направих го през 1986г. след като намерих подходяща работа в Националния колеж по проблемите на войната. А тогава се опитах да направя нещо по тази измислена оценка, но тя вече бе разпратена до президента, вицепрезидента, държавния секретар, секретаря по отбраната и евентуално на още няколко човека…”

Уважаеми читателю, това виртуално интервю сигурно ще предизвика у теб множество въпроси, но вярвам, че сам ще си дадеш отговор. За мен едно нещо е съществено –

Историята е история, когато отразява фактите обективно, а не се пише от „победителите”!

PS Накрая за сведение: Резидентът на американското разузнаване в Рим по време на атентата също отрича „българска следа”. Години по-късно Държавният департамент го предлага за посланик в Африка. ЦРУ не забравя и възразява. Назначението е отменено.

*На 18 януари атентаторът Мехмет Али Агджа излиза от затвора.

Интервю на ген.Тодор Бояджиев с анализатора на ЦРУ Мелвин Гудман