Българските лешояди

16 национални всекидневници, 251 радио- и 153 телевизионни програми: за страна като България с около 7,5 млн жители медийният пазар е развит много добре. Жалко само, че количеството не гарантира непременно и качество…Количественото изобилие не означава непременно и разнообразие, нито пък е гарант за качествено съдържание. Доказателство за това е медийният ландшафт в България – там както разнообразието, така и качеството на медиите са силно дефицитни. Така „Балканският медиен барометър: България 2012″* обобщава ситуацията в страната.

Относно медиите съществува един основен въпрос – изключително важно е да се знае кой е собственикът. „Не и в България“, коментира доц. Орлин Спасов, част от екипа, изготвил Балканския медиен барометър. „Дори и с проверки в Търговския регистър не може да се разбере кой точно е собственикът на дадена медия, защото се стига до офшорки“, казва той.
Оттук произлиза следният проблем: когато липсва яснота по въпроса кой точно притежава една или друга медия, концентрацията на собственост става трудно проследима. А това вече отваря ниши за анонимно прокарване на интереси през пресата и от екрана.

Все по-надолу

В тази връзка медийният експерт Николета Даскалова от фондация „Медийна демокрация“ посочва например, че утвърдени журналисти често се изявяват в жълти издания. „Сериозни имена прегръщат инструментите на черния пиар, клюките и сплетните и стават острие на целенасочени корпоративни и политически атаки“, казва тя. А това, разбира се, е за сметка на професионални принципи като точност и безпристрастност.
Според Балканския медиен барометър нито точността, нито пък безпристрастността е сред силните страни на българското информационно пространство. „Ако след 100 години някой реши да научи от днешните медии какво се е случвало в България, нищо няма да разбере“, коментира участник в екипа, изготвил Балканския медиен барометър.
Медийният експерт Татяна Буруджиева посочва друг проблем: „Дневният ред на пресата се задава не от обществото, а от властта“. Според Буруджиева българските медии вървят по стъпките на българските политически партии – не към развитие, а към тежка развала. „Във възход е само платената любов помежду им“, казва тя.

Кой диктува статиите, които четем?

Балканският медиен барометър обръща внимание на още една тенденция – рутинизирането и превръщането на журналистиката в „производствен процес“. Българският принос в журналистическата професия, най-вече на провинциалните медии, е неформалното създаване на „журналистически ТКЗС-та“. „За да не бъдат глобявани, че са пропуснали събитие, отразено от друго издание, репортерите от различните медии се договарят зад гърба на шефовете си предварително за какво да пишат и за какво не“, казват от екипа на Балканския медиен барометър.
Според обобщените резултати от барометъра, в България преобладава т. нар. „лешоядна журналистика“ – т.е. в съдържанието преобладават негативизъм, агресия, скандалност. А журналистите, които влагат усилия в сериозно и разнообразно съдържание, постепенно се маргинализират.
Цели ниши като научната, аналитичната и разследващата журналистика отсъстват от българското медийно пространство или са оскъдни. В много области връзката между експертизата и медиите е скъсана, обобщава „Балканският медиен барометър: България 2012“.

А. Ненкова/Редактор: М. Илчева/

Радио Дойче веле