Българският комплекс за малоценност
Но не за загубата ми е мисълта, макар тя да уцели англичаните право в сърцето, а за начина, по който те приеха поражението си от Германия, с която имат стари (не само) футболни сметки за уреждане.
Тъгата не ги накара да се впуснат в злобно заяждане. Разликата между "ограбени" и "победени"
Английската реакция след загубата от Германия бе христоматиен пример за достойно поведение в момент на национална беда. Сплотеност? – Не, това го могат и други народи.
Но това, което при англичаните ме изненада приятно, бе трезвата оценка на нещата, липсата на опити за оправдаване със съдийски грешки, каквито впрочем имаше немалко, и отдаване на заслуженото признание на победителя.
Направи много приятно впечатление например как всеки германец, който се появяваше в английска медия да коментира изхода от двубоя, биваше приветстван с "Congratulations". Ето това се нарича спортен дух!
Такъв впрочем видяхме и в поведението на премиера Дейвид Камерън. "Не бяхме ограбени, бяхме победени", коментира британският министър-председател от Канада редом до германската канцлерка Ангела Меркел. А реално погледнато англичаните направо си бяха ограбени от съдията, който единствен не видя редовен гол в германската врата.
Достойно е подобно поведение – да си ощетен, но да търсиш вината за слабото си представяне най-вече у себе си. Точно обратен пример на света дадоха преди около месец българите след спечелването от Германия на конкурса за песен на Евровизия в Осло. Тогава българската песен отпадна още на предварителния кръг, което не беше най-лошото.
Грозното последва по-късно, когато чухме за някакви български претенции към песента-победителка – била изплагиатствана от приспивната песничка "Лека нощ, деца"! Наистина тогава истински се срамувах, когато световни агенции и големи печатни издания в Германия написаха по този повод, че българите завиждали. С което всъщност казаха на света, че българите не умеят да губят.
Малки държави – големи комплекси?
И това очевидно не е само българска черта – миналата година пак на Евровизия сръбската песен-победителка "Молитва" беше обвинена, че е прекопирана от албанска песен, а през 2009 г. се твърдеше, че норвежкият победител копирал песен на руски автор.
Подобно поведение издава комплекси, типични за малки държави като България. Мисля си колко по-елегантно би било, ако вместо да търсят под вола теле българските медии бяха избрали хумористичния, а не заядливия подход след последната Евровизия, след инсталацията на Черни "Ентропа" с турската тоалетна и т.н.
Просто можеха да напишат, че след отпадането на песента на Миро, на България вече ще й бъде малко по-трудничко да спечели Евровизия.
Малко повече хумор никога не е излишен.
Емилиян Лилов
www.dw-world.de/dw