Бързото правителство слепи ги ражда

Изключително бързото време, за което се оповести, че ще има правителство ме прави скептик за качествата му. По принцип, преди името на министрите, трябва да се обсъдят програмите за действие и начинът на организация на изпълнението. Дотук нищо подобно не се случи. Това е първата лампичка, която показва за неподготвеност за власт. Персоните от кабинета не са проблем. Аз мога да правя кабинети за 30 секунди. Но и животът им ще бъде горе-долу толкова.

Стартът на един кабинет започва много преди издигането му. Иначе вероятността да успее е минимален. Кой ще бъде министър и кои ще са в екипа му са само средство за постигане на някакви цели. И именно тъмнината при създаването на кабинета и липсата на дебати е сигурна гаранция, че няма да успее. Напротив, ще се провали.

Сегашната административна система е абсолютно негодна да проведе каквато и да е реформа, за да стане действаща. Това задължава кабинета да потърси подкрепа и дебати по определени програми, които все още никой не е обявил. Тази грешка направиха всички досегашни правителства. Явно и бъдещето няма да се размине с нея.

През 1991 г. неподготвения и политичиски неграмотен министър-председател Филип Димитров направи капитална грешка, като не ангажира коалиционния си партньор ДПС с министерства и отговорности. Обяснявах търпеливо, че силната позиция е когато се ангажира партньора с отговорности. СДС трябваше да предлага министерства на ДПС, а ДПС да бяга от тях. Тогама СДС щеше да има един важен коз и обществена подкрепа за това, че ДПС шикалкави и при първа възможност ще прецака СДС. Случи се точно обратното. СДС отказа всички оферти на ДПС и така ги направи безгрешни и безотговорни. Това, което се случи после е естествен завършек на липсата на политическо чувство и опит.

Оттогава минаха 18 години, но бългърските политици не поумняха. Пък и нямаше кога да поумнеят. Те тръгват от твърде високо ниво, за да могат да покрият тестовете за пригодност за политици.

Бидейки член на НКС на СДС по принуда се опитах да прокарам принципи за подготовка и избор на политици. Исках два теста да бъдат в основата на избора на кандидати. Единият тест бе за психическа стабилнст, а втория-тест за интелигентност. Тогава рипнаха земеделците и полуграмотните. Какво пречи, обаче, сега да бъдат въведени от партиите, за да вдигнат нивото си? Нищо! Но не го правят. Предложих и ситуиране на партийната администрация, като особено заложих на кадровия отдел. Като основна задача предложих издирването на млади хора от средните училища и университетите и подготовката им за бъдеще управление. И досега никой не го прави. В съзнанието на българския “политик” и досега “Кадровик” звучи страшно. Сега се залага погрешно на ПР, а не на подготвени кадри. Борисов досега правеше точно това.

Проблеми има и в начина на организация на партиите и кабинетите. На практика у нас няма парламентарна държава. Какъв парламентарист е човек, който за пръв път се докосва до власт на ниво депутат и министър? Той е един Гъливер в страната на великаните. Докато разбере къде е и какво трябва да прави мандатът му свършва. Трябва да признаем, че ние сме партийна държава, където председателят на партията е император. Парламентът е инструмент в ръцете на един човек и дори да не иска, той не може да не злоупотребява с това. Около императора са се залепили хитреци и тарикатчета, които подсказват такива идеи, които са много съблазнителни както политически, така и финансови.

Сблъсък на идеи няма и в медиите, ако изключим интернет. Медиите или венцехвалят, или яростно ръмжат или още по-яростно мълчат. Ползата от тях в този им вид е нулева. Мисля, че ако утре спрат да излизат вестници никой няма да забележи. Търсенето на новини не е професия. Професия е тяхното правилно формулиране и евентуално точното им интерпретиране.

Но да се върнем към кабинета. Ще ми бъде любопитно да прочета или чуя всеки мераклия за министър какво точно ще прави, как и с кого. Ако някой от тях успее да ме убеди, че със сегашната администрация може да постигне нещо друго, освен корупция, безотговорност и нищоправене, ще бъде голям личен успех на този кандидат.В момента, например в МВР и МО има зад всеки работещ имо по двама чиновника. За МОН и МЗ да не говоря. Нека номинираните кажат какви стъпки ще предприемат с тези паразити. Нека кажат в какви срокове какво ще направят и как ще оптимизират работата на министерствата си. Иначе ще стигнем до онзи случай, когато една министърка написа концепция за министерството на културата 15 минути преди да бъде гласувано правителството в парламента. Не искам да живея в държава, в която развитието на културата се решава за 15 минути от човек, абсолютно негоден за тази работа. Да не говорим, че бъдещият министър на културата трябва да отговори на един фундаментален въпрос:

Има ли нужда от министър и министерство на културата?

Друг важен въпрос е :

Ще съществува ли хиперминистерството на икономиката, енергетиката и туризма?

Това е един изрод, които и Господ да слезе не може да се справи с него. И Крали Марко не може. Та, ако Борисов иска да започне танца правилно, да вади маркуча и да започва от МИ.

Като бивш главен секретар на МВР, макар и случайно попаднал там, Борисов трябва да отговори на и много други въпроси.

Например, ще остане ли противопожарната служба и охранителната полиция в МВР или ще бъдат прехвърлени със съответния бюджет към общините, където им е мястото?Ще се обединят ли разузнаването и контраразузнаването в един информационен и действащ пул, за да могат да водят ефективна работа? Ще преминат ли всички служители на службите през полиграфа? Ще се създаде ли ефективен механизъм за контрол на КАТ? Ще се отменят ли търговете и се премине към открити сесии на стоковите борси за закупуването на необходимите на министрествата, агенциите и парламента материали и стоки? Купуването от борсите има две предимства. Избира се прозрачно оптималната оферта и не се оспорва съдебно сделката. Има арбитраж, който се прави в двуседмичен срок.

Изобщо, проблемите са толкова много, че Херкулес ако пусне реката да измие Авгиевите обори, ще направи язовир, на дъното на който оборите ще станат атракция за водолази.

Съмнително бързо се подреди кабинетът. Пълен мрак около функциите, задачите и методите на работа около бъдещите министри. Никакви допитвания до неправителствените организации и общественото мнение. Никакви планове за реформа на административната система. Нито дума за децентрализация на властта. Тишина относно държавна доктрина.

Ще завърша с един стар виц от петдесетте години.

Бай Ганю, американецът и англичанинът попаднали в ръцете на диваци някъде из островите на Тихи океан. Диваците сложили котела с водата на огнището и вождът съобщил на продуктите, че всеки има право на едно желание. Ако не могат да го изпълнят, получават свободата си. Американецът поискал “Шевролет Корвет” и го получил веднага. Англичанинът поискал чаша уиски в клуб за джентълмени и го получил. Ганю мислил, мислил и ги попитал:

 -Имате ли си политбюро?

-Какво е това-попитал вождът и освободшл нашия човек.

–А мога ли да попитам и за моите приятели?.

–Давай, питай!-

-Правите ли пленуми?

-Какво е това?-попитал вождът и освободил американеца.

-А правите ли съботници?

-Какво е това?-попитал вожда за трети път и освободил и англичанина.

-Мога ли да попитам още нещо?

-Казвай!

-Абе вие без тези три основни неща как успяхте да подивеете?

Властта не е противопожарен автомобил. Министерският кабинет не е паравоенна структура за охрана, а българският език е неразбираем за всички държавни глави, с изключение на македонския.

Камо грядеш.

Николай Колев – Босия