Валсът на вещиците

Лидерът на БСП Сергей Станишев се оплакал на пресконференция, че новото правителство слага свои хора на ключови позиции. Това според бившия министър–председател е лов на вещици. Горките вещици! Пак някой нещо не е разбрал. Или Станишев, който сигурно е сънувал мрачна детска приказка за вещици, или някой репортер, който би могъл да е сгрешил при преразказването на позицията на доскорошния премиер. Каквото и да е, но кабинетът на ГЕРБ принципно има и политическо, и формално право да поставя хора, на които има доверие, на възлови места. Така се управлява по-добре и по-резултатно. Ако една партия има толкова много „свои” хора, сигурно може да ги определи и като „банка за кадри”, както самите социалисти навремето обичаха да казват за своята висша администрация. Колкото повече подготвени личности, толкова по-добре за държавата. Така щеше да изглежда, ако наистина на ключови места се поставяха подготвени хора от собствения политически резерв и ако Станишев не объркваше наименованието на процесите или не премълчаваше нещо.

Фактите за обществените настроения и нагласи към БСП след изборите са потресаващи. Социалистите, според официални данни от проучване на НЦИОМ, сякаш са претърпели повторно поражение, но вече не с бюлетини срещу тях, а с масово отдръпване дори на части от твърдия им електорат, които се срамуват да признаят, че са гласували за червените. В същото време мнозинството от гражданите твърдо одобрява изборните резултати и политическите последици след тях – 64 процента са доволни от създалата се ситуация. Две трети от българите одобряват първите стъпки на Борисов. Дори доверието към Цветан Цветанов се е удвоило. Две трети одобряват лустрационните елементи в правилника на Народното събрание, насочени срещу служители и апарат на бившата Държавна сигурност. 72 процента от анкетираните гледат с оптимизъм при управлението на ГЕРБ. Както е посочено в анализите на проучването – от години не са били регистрирани подобни нива на позитивни очаквания. Такава е обществената среда, пред която Станишев изразява тревогите си от началото на „лов на вещици”.

Освен че няма да бъде разбран правилно, лидерът на социалистите няма да пробуди съчувсдтвие и по още една причина. Под „лов на вещици” той разбира кадрови размествания сред управленските елити, които и без друго не са особено харесвани от обикновените избиратели. Мечтата на българина за справедливо социално възмездие често пъти преминава и през насладата да се наблюдава как доскоро управлявали политици биват помитани от новите победители. И докато говори за „лов на вещици”, с което всъщност радва дори част от собствения си недоволен електорат, Станишев сякаш забрави да спомене дори една дума за онези държавни служители и пенсионери, за които увеличението на бюджетните им възнаграждения се отлага за неопределено време, но им бе подхвърлено от БСП като предизборна стръв. С подобно поведение ръководството на социалистическата партия не само не отива при хората, а все повече се самоизолира в някакъв трудноразбираем вътрешен кръг на салонно политическо цупене.

Защо социалистите не се държат като истинска опозиция на модерната лява алтернатива? Какво премълчава Станишев? Онова, което прави политическите съзаклятия най-силни, се нарича финансово-икономическа обвързаност. Как да скача Станишев, когато само малкият му проблем е, че изгуби доверието на избирателите, но големият е, че негови основни спонсори сега са при „противниците” му? Как един политик, отнесъл толкова много ирония от българите заради бащиното му име „Дмитриевич”, да се обърне към гласоподавателите и да им обясни, че не само той, а и ТЕ олицетворяват  руските интереси в България, които преминават и през общо спонсорство? Е – като не може да го каже, тогава ще представя щипането на политически госпожици за лов на вещици. Но да не се учудва, че партията му наистина загива. Или я убиват финансовите интереси, които припознаха много по-перспективно политическо представителство за себе си и вече го направляват. Не лов, а валс на вещици.

Георги Коритаров

www.koritarovonline.hostzi.com