Вежди в сълзите, Йонеско в косите
Още преди да са изтекли първите сто дни на новото управление, скромната редакция на ГЛАСОВЕ насъбра толкова много злоба и завист по отношение на правителството, че единодушно реши да възобнови рубриката “Кич на седмицата”. Най-серозен повод за възникналите у нас злоба и завист станаха успехите в сферата на българската култура в резултат от избирането на Вежди Рашидов за министър на културата и на Ирина Бокова за генерален секретар на съюза на абсурдистите “Йонеско”.
Вместо да породят заслужена гордост и повдигане на националното самочувствие, тези два емблематични избора ни овълчиха и мотивираха да създадем следния отвратителен и безвкусен текст с елементи на язвителност:
Дълго се чудехме, защо точно Вежди Рашидов стана министър на културата, но преди няколко дни получихме отговор лично от министър-председателя ген. Бойко Борисов. Отговорът гласи: “Посегателство над полицай трябва да има много тежка присъда”.
А каква по-тежка присъда от това да накараш човек, разбивал носа на полицай, да поеме върху плещите си управлението на българската култура? Този реторичен въпрос си задавахме в редакцията, докато следяхме встъпителните действия на изтърпяващия доживотна култура г-н Рашидов.
В началото министърът връчи почетен знак на Министерството на културата “Златен век” на френския галерист Жан-Пол Вилен, който не е посягал на френски полицай и вероятно затова не сме чували за приноса му към българската култура. В знак на признателност към България Жан-Пол Вилен обещал на г-н Рашидов да организира изложба с негови произведения в своята галерия.
И така, след като в началото изпълни благородния дълг да се погрижи за собствените си интереси, г-н Рашидов се захвана с интресите на Васил Божков.
Още в първите заседания на новото правителство министърът на културата се изяви като вещ познавач на законодателството в сферата на културно-историческото наследство. Сфера, с която в продължение на години се занимаваха някои от най-видните български учени в тази област. В края на мандата на предишното управление с много усилия тези хора успяха да прокарат закон, който засегна интересите на Васил Божков и други крупни “колекционери” на антики. Само за няколко безсънни нощи на размисъл и анализиране обаче новият министър на културата успя да вникне в тази сложна материя и да заеме позиция в полза на колекционерите. Така, подготвен и премислил добре, Рашидов се яви на второто заседание на правителството, където произнесе следната емоционална реч:
„Мисля, че е редно аз да кажа няколко думи.
Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, това е закон, който ни беше подхвърлен от Нина Чилова, мина през Стефан Данаилов, който не взе отношение и ни остави като едно наследство, като един доста „горещ картоф”, по който ние трябва по някакъв начин този мандат да вземем решение.
Законът така е направен, че той е направен от някой против някой, а не от някой за културата. Точно това е, което вкарва в конфликт и институциите, и определени кръгове хора. Законът е много лош. Законът трябва да се преработи според нас. Аз съм назначил работещ екип, който е започнал да работи относно закона.
Лично нашето становище е, че Законът за културата можеше да изчака малко, да се подготви един приличен закон. Има примери държави, в които за културата изобщо и за историческото наследство не е необходимо да измисляме на българска почва някакъв особен закон. Можем да вземем закони, които добре работят във всички цивилизовани европейски страни и по един елегантен начин да го приложим в наши условия, защото то касае чисто духовната сфера.
Аз смятам като министерство да подкрепим становището на Министерски съвет, тъй като не можем да бъдем на различно мнение и да се противопоставим вътре в Министерски съвет. Длъжен съм да обявя, че в бъдеще трябва много сериозно да помислим върху този закон. Той е много сериозна спирачка за развитието оттук нататък. Този закон е кокошката и яйцето. Един път отива до кокошката, после се връща до яйцето, пак отива до кокошката и не е решен законът. Законът тук е министърът на правосъдието, тя сигурно по-добре разбира. Трябва да имаме категоричната воля, за да решим този закон, тъй като преди това не е имало” (из стенограма от заседание на Министерския съвет – б.а. ).
Лекото боравене с метафори и алегории извая линията на поведение на Рашидов още при самото му избиране за министър, когато пред журналисти в присъщия си духовит стил определи бъдещето си в министерството с думите: “Отиваме да се работи, да се подредят малко нещата и да се направи нещо за достойнството на националната култура”.
Само два месеца след тези думи Вежди Рашидов с много работа възвърна достойнството на българската култура и принуди със силата на авторитета си световната общност да избере за генерален секретар на “Йонеско” Ирина Бокова. Така Бокова също като Рашидов придоби световна известност, а в нощта на 22 септември 2009 г. милиони българи заспаха някак си по-гордо.
Още на следващия ден в типичния си консервативен и прагматичен стил министърът на културата поздрави Ирина Бокова за избирането й, произнасяйки следните паметни думи:
Като генерален директор на една такава мощна организация като ЮНЕСКО лостовете и възможностите да се помага на България са много. Благодарение на ЮНЕСКО ние може да развием нашите културни центрове, да започнат да работят като Гьоте институтите, да се разшири мащабът, да станат функциониращи, работещи звена. На България много може да се помогне във всички посоки, много проекти са под егидата на ЮНЕСКО. Все повече България трябва да успява и да пробива на места, където не сме и мечтали да пробием.
В името на големите пробиви и мощните лостове официално предлагаме на премиера Бойко Борисов, неговите министри и парламентаристи да преименуват българските културни институти в чужбина на “Рашидов институти”. По този начин мащабът наистина ще бъде разширен, а работещите звена все повече ще работят…