Венелина Гочева е сирена за ушите на Цeцо
Това важи не само за този вестник, но и за по-голяма част от българската преса, а торбичките могат да се пускат всеки ден, както сочат скромните ми наблюдения. Подобни пликчета има във всеки самолет. Защо да не се продават с вестник? Признавам, че идеята не е моя, а на Теди Москов, изказана по друг повод, свързан с театъра, но да не се отклонявам.
Второ, този коментар не е срещу Цветан Цветанов и неговото семейство.
Честно да ви кажа, когато четох дописката в "24 часа", ми стана мило за Цветанов, защото това, което бе написано по негов адрес с цел да му угоди, беше толкова противно и увреждащо образа му, че предизвика умилението ми за човека и неговата фамилия.
Разбира се, знам, че подобни захаросани портрети не стават насила. Обикновено те се дават със съгласието на "потърпевшите", които обикновено са политици еднодневки и затова прилежно изрязват статийките и си ги пазят за поколенията.
Предполагам, че много от вас не са чели това произведение на журналистическия потрес. (То е със заглавие "Бебето на Цецо и Деси подарък за Деня на влюбените").
За да добиете бегла представа, само ще ви преразкажа пасажа, в който се разказва как Цецо много обичал да помага вкъщи, дори се гладел сам, а много често хващал и прахосмукачката, но откакто започнал да се бори с престъпността денонощно, не му оставало време да си глади ризите и да чисти в хола. Като стигнах до този пасаж ми прилоша, та се сетих за идеята на Теди Москов.
Междувременно си спомних друг очерк отпреди 14 г., не знам дали в същия вестник или в друг, подобен на него, в който се разказваше за идиличния живот на семейство Премянови и затова как съпругата на Краси Премянов, който тогава беше шеф на парламентарната група на управляващата БСП, обичала сутрин да слуша Вивалди.
Това бе публикувано в разгара на Виденовата криза, но не само поради тази причина звучеше точно толкова налудно и безвкусно, колкото днешната дописка за радостните очаквания у Цветанови.
Пак казвам, не виня нито Цветанов, нито Премянов за пристъпа ми на прилошаване, който за съжаление не е в интервал от 14 г., а е почти ежедневен. Думата ми е за българската журналистика и за липсата на всякакви разумни граници на компромис и вкус, които тя проявява.
Тук стигам и до третата уговорка, преди да продължа коментара по същество. Нямам нищо лично срещу Венелина Гочева, главната редакторка на в. "24 часа", и не искам тя да се обиди от думите, които ще напиша по-долу, макар че това е неизбежно. Ще си го позволя, тъй като този вестник е публикувал снимката ми, задраскана с две кръстосани червени линии, което е равносилно на публична екзекуция.
Преди да продължа, само да ви кажа защо ме изтипосаха преди девет години по този начин. В началото на 2001 година все още водех предаването "Гласове" по БНТ и реагирах в ефир на начина, по който вестниците отразиха т.нар. "случай с малкия Пепи".
Тогава психично болна жена уби малкото си дете, но заради реакцията на нейния съпруг, шофьор на такси, който по-късно бе дискретно изведен от България, таксиметрови шофьори направиха митинг пред Народното събрание, а почти всички основни вестници излязоха с извънредни издания и огромни черни заглавия, в които едва ли не обвиняваха правителството и лично премиера Костов в убийството на малкия Пепи.
Истерията се разви в петък, случаят бе разплетен за 24 часа, а в началото на моето предаване в неделя си позволих да вдигна няколко вестника и да ги хвърля на земята демонстративно. И днес бих реагирал по същия начин. По онова време нямаше много телевизии, БНТ беше лидерът, а т.нар. сериозни вестници като "24 часа" и "Труд" имаха почти толкова голямо влияние, каквото имат днес bTV Ви и Нова телевизия.
Отклоних се за малко и за да илюстрирам поведението на българската преса, която обича да нарича себе си сериозна, но всъщност винаги е била жълта, конюнктурна и продажна. Всъщност решението ми да пиша за "Уикенд" и "Галерия" бе донякъде и радикален опит да се излезе от лицемерието и двуличието на т.нар. официози, които години наред захранваха публиката с журналистическа чалга, представяйки я за сериозна публицистика.
Жълтото го създадоха текстовете на вестници като "24 часа", а окончателното му легитимиране мина през "Шоуто на Слави", индустрията на Пайнера и избора на Бойко Борисов за политическо лице. В същото време алтернатива за журналистическа и творческа свобода се явиха вестници, които днес улегналите халтураджии обичат да наричат жълти, но които добиха такава популярност през последните години, че с тях започнаха да се съобразяват всички.
Искам да кажа, че има разлика в медийното поведение и че винаги е по-добре да бъдеш искрен, отколкото притворен. Ситуацията в българската журналистика не е розова и тя може да се опише с известния афоризъм на Оскар Уайлд: "Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите".
С това изречение завършвам последната си уговорка към коментара за публикацията в "24 часа”. Ако не сте забравили, тя е посветена на семейството на Цветан Цветанов. Коментарът ми е много по-кратък от тези уводни думи. Това е потрес, кич и долнопробен слугинаж.
Ако бях на мястото на Цветанов, щях да се обадя на Бодо Хомбах и да го заплаша, че в 4 ч. сутринта семейството му ще бъде проснато на земята, ако не уволни незабавно Венелина Гочева и не си вземе бългаския стаф в ръце, дори и вече да е продаден на Красимир Гергов.
На Цветанов ще си позволя да дам добронамерен съвет: вместо да си изреже дописката в семейния албум и да я дава на майка си Гюргена, за да я чете на съседките, да се вземе в ръце и да спре с този публичен кич, защото от него ще пострада най-много самият той.
Стотици са минали преди него по този път, няма да е първият, нито последният, няма да остави кой знае и каква диря, но за разлика отпреди години, когато нямаше интернет, та се налага да използвам паметта си за простотията с Премянов, днес всичко се пази. И може да бъде извадено по всякакъв повод във всеки един момент.
Казвам това, макар да си давам сметка, че Венелина Гочева е сирена за ушите на Цветан Цветанов. За него лично пояснявам, че нямам предвид полицейска сирена, а онази от гръцката митология – да не ги обърка, както преди време направи с думите тестис и тест.
Без да съм подозрителен, ще добавя, че подобна публикация би трябвало да го разтревожи силно, защото подобни подмазвачески материали се пускат само в два случая: когато премиерът е в началото на мандата или когато на някого под премиера му е скроена шапката.
Това е един вид "медийно изпращане" на популярна муцуна, която трябва по-леко да понесе отстраняването си от публичния живот. Като знам, че после Първанов Венелина Гочева най-много обича Борисов, си мисля, че този панегирик с дъх на пантофи, ролки и яхния, на който не са способни дори във в. "Труд", е възможен само с благословията на премиера, който отдавна крои шапката на вече ПЪРВИЯ по рейтинг Цветанов.
Проблемът, пак казвам, не е в министъра, а в "24 часа", олицетворение на по-голямата част от българската журналистика, заради която много често се срамувам да назова професията си. И лексиката на Божидар Димитров не може да я опише. Това е по-скоро дъно на блато, което винаги може да ви изненада със своето пропадане.
Да не си отварям устата за Славка Бозукова, главната редакторка на един от най-неприятните вестници – "Стандарт", или цялата пресгрупа на "Монитор", които задминаха по изкусност в сервилността дори "Работническо дело".
Спомняте ли си как медиите за една нощ обърнаха палачинката и откриха, че по времето на тройната коалиция имало корупция. Как за една нощ забравиха колко прекрасен е Станишев и преоткриха чара на Борисов. Винаги са се държали така, но днешната им сервилност към Бойко Борисов и управляващите от новата тройна коалиция, начело със Сидеров и Костов (медиите изведнъж ги обикнаха) надминава всичко видяно досега.
Вместо да описват безумията на това абсурдно управление и да задават въпроси по същество, вместо да създадат сериозен контекст, в който хъшлашкото, на моменти мутренско поведение на Борисов би било недопустимо, вместо да държат политиците в стрес от общественото мнение, те се лигавят и фамилиарничат с тях, превръщайки всичко в чалга.
Благодарение на тази журналистика смисълът отдавна изчезна от публичния живот. Поради тази причина все по-малко българи днес й вярват, което в никакъв случай не я прави безопасна.
Явор Дачков
www.glasove.com