Веселата скръб като благотворителен разгул
Eмблемата на „социалното” управление министър Масларова беше уличена само преди два дни от депутати в участие в корупционна схема за присвояване на огромни средства чрез фирми, свързани помежду си и с …нея. Раздавали си поръчки, гласували си държавни пари, участвали във фиктивни търгове с „наддаване” между едни и същи играчи. И нищо…
Ден по-късно, насред националния траур заради масовото убийство край Ямбол, някакъв си полицейски шеф събира футболни звезди и други спортни звезди от световна ( наистина) величина, урежда в централен столичен ресторант шумен купон с ядене пиене и сръбска музика с личното участие на сръбския любимец на българските любители на чалгата Мирослав Илич. И в присъствието на поне един високопоставен представител на властта, заместник-министъра на вътрешните работи Румен Андреев. И пак ли „нищо”?
Не се нуждае от коментар самият факт, че това се случва в деня на национален траур. Това може и да докара някоя служебна неприятност на самозабравилите се – няма вече как да бъде подминато с мълчание, твърде шумно са се изявили. Привлекли са погледите и дори „инспекцията на място” на опозиционни депутати и на медиите – а това си е вече истинско служебно провинение, щом не знаят да се крият (а всъщност им през ум не им е минало). Станишев бързо отвъртя бушона от системата- обяви уволняването на заместник-министъра.
Но има и други въпроси.
Не по-малко отблъскваща е самата обосновка на състоялия се гуляй. Според „виновника” , шефа на столичната служба за Контрол на общоопасните средства” ( КОС) Венци Ангелов, тържеството едва ли не се е налагало да бъде организирано. И не заради неговата 50 годишнина, а защото било с благотворителна цел за децата на загинали полицаи. Е, това вече ми идва наистина в повече…
Вместо да наведе виновно глава, като човек на честта под пагон, какъвто би трябвало да бъде, той се крие зад нещастието на други деца! Поне да беше премълчал, защото разточителният запой с песни и танци посред национален траур плюс употребата на детска трагедия е вече две в едно, което е непоносимо горчиво за преглъща дори и за обръгналите на какво ли не български граждани.
Явно примерът на печалбарите, които са готови да измъкнат пари от телевизионния екран с какви ли не маймунджулъци, но с „благотворителна цел”, е не просто заразителен, но и се е превърнал в държавна политика на това управление.
Медиите, които няма как да премълчат този позор, вече направиха аналогия с оставката на вътрешния министър Любомир Начев, „заловен” от телевизионните камери да се весели разпищолен в компанията на мадами по време, когато негови служители се бяха застреляни в софийски квартал. Аз пък ще направя аналогия с онази 1996 г. : тогава това беше възможно и дори неизбежно, защото властта имаше респект от гражданското общество. Днес му се подиграва открито.
Не знам каква е заплатата на някакъв си местен полицейски бос, но знам какви са цените във въпросния ресторант, за да си позволи който и да е държавен служител да организира зрелище от такъв мащаб там ( празнувал съм в централно софийско заведение 50 годишнина и въпреки отстъпката в цената заради телевизионните камери, въпреки разрешението да внеса отвън напитките дори, въпреки липсата на храна в почерпката, пак ми се наложи да взема заем от банка, който после дълго изплащах). Но за благотворителите с пагони този разкош, както и неговото доста безсрамно демонстриране, явно не е проблем.
И още: колко ли трябва да е важен този рожденик с пагони, за да може да мобилизира на софрата си такова звездно присъствие – от Стоичков, до заместник-министъра?
Картинката ни връща към още една паметна сценка и пак от времето на Жан Виденов, когато настана глад. Напомня на шумното плюскане на „елита” в придобития от „Мултигруп” хотел „България” на „жълтите павета” в София. Граждани се тълпяха пред огромните витрини да зърнат печените прасенца и величията , които невъзмутимо ги поглъщаха – точно като в стихотворението за гаврошовците на Смирненски, с което моето поколение беше обучавано в училище в омраза към социалното неравенство.
Преяждането с власт отново води до повръщане. Но не от страна на преялите, а в лагера на отвратените безмълвни наблюдатели, на които вече им се зави свят от автобуси-убийци, мотори, трамваи и луксозни спортни автомобили, рекламиращи устрема на тази социална демагогия!
Иво Инджев