Веселина Томова: Алексей Петров е хиена, готова за скок!

Аз натисках Алексей Петров – заяви сензационно в собствения си сайт afera.bg, разследващата журналистка Веселина Томова. Тя за пореден път хвърли бомба, като в прав текст каза : “вкарах няколко лица, мои източници, в схемата, включително, завързвайки ги за спецслужбите. Те работеха като пчелички и натрупаха масиви от информация и доказателства, за които териториалното звено на ДАНС – Варна можеше само да мечтае”. Томова силно провокира интерес към себе си, защото за сега само повдига завесата на онова “сътрудничество между разследващи журналисти и спецслужби, в което тя е един от основните герои. Това е и повод са се срещнем и да разговаряме с нея.

– Веси, как стана така, че лично Алексей Петров прояви интерес към теб, към afera.bg?

– Сайтът afera.bg бе създаден на 28 януари 2008 година. Разследващият тип журналистика, с който се занимава, очевидно е провокирал интереса на спецслужбите и това е напълно естествено. В afera.bg никога не е имало цензура и винаги сме се ровели точно в онези теми, от които официозните медии бягат трескаво. Бях започнала да вадя разследвания, свързани с корупция и обвързване на висши полицаи с мафията и това със сигурност е предизвикало интерес у ДАНС. Още повече, че една от работата на специалните служби е да следят по лупа разследващите публикации в медиите, защото са информационни служби. В сайта бяха публикувани остри критични публикации и за работата на ДАНС. Не това обаче, бе причината Алексей Петров да прояви интерес към сайта и към мен. През август миналата година в интернет – пространството вече сила набираше сайтът „Опасните новини”. Бях препечатала някои публикации от „опасните”, въпреки че като дългогодишен журналист цялата тая история с „опасните” ми миришеше на гнило. А анонимността на сайта подсказваше, че това си е чиста поръчка срещу ДАНС, насочена от определени мощни влиятелни кръгове. Като човек, който се занимава 19 години с журналистика бях наясно, че информацията, тиражирана от „опасните” изтича от „вътре” и е пречупена така, че да бъде ударен директно Алексей Петров и няколко други фигури в ДАНС. Препечатах някои публикации и заедно с това за първи път в медиите, точно в afera.bg се появиха анализи на тема – кой стои зад „опасните” и дали анонимността е знак за морал на разследващата журналистика. Точно тогава съдбата ме срещна с Алексей Петров. Не го познавах лично, но като журналист следях всичко онова, което се случва и около неговата особа.

– Любопитен е интересът на ДАНС към afera.bg, още повече, че ти не спестяваш истината и често подлагаш на съмнение работата на ДАНС,най-вече в “най-добрия град за живеене” Варна.

– Много по-късно разбрах, че през цялото това време спецслужбите са разследвали кой стои зад „опасните”. Навярно са проявили интерес и към мен, да не би аз да го списвам. Още повече, че след като парламентарната комисия по вътрешна сигурност влезе на проверка в ДАНС, за мен беше изумително, че след като излезе от там, председателят й Минчо Спасов пред твкамерите спомена именно името на afera.bg като разследвана по т.нар. разработка „Галерия”. Алексей Петров се свърза не директно с мен, а с мой приятел с молба да не препечатвам повече публикации от „Опасните новини”. Приятелят се казва Веселин Данов, а с Алексей Петров се познават покрай покойния баща на Веселин – Христо Данов. По негово време Алексей Петров е бил барета и под ръководството на тогавашния вътрешен министър Христо Данов, Алексей е бил върха на острието на няколко изключително успешни спецакции, за които се знае много малко в обществото. Данов нямаше и хабер от „опасните новини”, но пък уговори среща с Алексей Петров в столицата, на която да говорим за шокиращите данни, които пристигаха до afera.bg за обвързване на варненски антимафиоти с наркогрупировката „Фирмата”. През това време правех всичко възможно на варненска територия да възбудя интерес към информацията, която имах. Проведох куп срещи с шефа на варненската вътрешна дирекция комисар Митко Димитров в кабинета му. Давах му информация, която течеше към мен от мои източници в подземния свят, имаше конкретни данни за обявения за общонационално издирване по това време наркобос Веско Жеков, както и тарифи, срещу които висши бопаджии обслужваха групата му с поръчкови акции. Чашата преля, когато получих сигнал, че в болнична стая висши бопаджии разпитват арестанти и „награждават” единия арестант с инжекция с хероин, за да даде „правилни” показания. Заедно с пресаташето на ОДП – Варна вдигнахме на главата си военна прокуратура, „Вътрешна сигурност” в ОДП – Варна, както и комисар Митко Димитров. След като комисарят не си вдигна телефона в продължение на часове и на пресаташето си, а след два дни ми каза, че шефа на „Вътрешна сигурност” „не се светнал” какво да направи в болничната стая в продължение на шест часа, разбрах окончателно, че във Варна никой няма да направи нищо. Пак по това време един от източниците на сайта от ъндърграунда бе арестуван и „нареден” от същите бопаджии, тъй като той бе един от участниците във финансовите им схеми и подържаше връзка с мен, давайки ми информация. Взеха компютъра му, където беше кореспонденцията му с afera.bg Лично аз помолих шефа на ОДП – Варна да му пратят ченге от „Вътрешна сигурност” за да го разпита, но при момчето отиде военен прокурор заедно с един от … палачите му, който го нареди с поръчковата акция на антимафиотите – Светлин – Близнака. Какво правеше Близнака с военния прокурор в ареста не стана ясно, но това бе начин да вбесят момчето, за да не даде показания, защото ако те бяха дадени, трябваше да падат глави във варненската дирекция на МВР. Казвам всичко това за да стане ясно, че на варненска територия всички пътища бяха изчерпани. И така се отзовах пред Алексей Петров.

– Добре, срещнахте се с Алексей Петров. Защо на срещата трябваше да присъства и Веселин Данов?

– Веселин Данов беше общински съветник и също разполагаше с цялата тази информация. Той направи връзката с Алексей Петров. На 4 септември 2008 година се срещнахме заедно с него с Алексей Петров. Аз носех дискета със синтезирана информация, която имахме за обвързването на висшите антимафиоти с наркогрупировката „Фирмата”, ръководена от Веско Жеков. Алексей Петров ме порази с няколко неща. При него нямаше шикалкаване, общи приказки и празни обещания. Говореше ясно, точно и не даваше празни надежди. Започнахме разговора със закачка. Той се обърна към мен и каза: „Поразпитал съм за теб, сигурно знаеш, че и аз пиша, това, което чух е, че си добра…”. Отвърнах му: „Аз съм най-добрата!”. На срещата обсъдихме много неща от това, което се случва във Варна и Алексей Петров помоли, връщайки се обратно във Варна, информацията да бъде конкретизирана, за да се започне работа. Обсъдено бе и в мафията да бъдат внедрени лица, чрез които да се стигне до обвързването на ченгетата с бандитите по цялата схема.

– За първи път ясно и категорично казваш за Веселин Данов: “Заради глупотевините, късният пуберитет и голямата уста на Веселин Данов, Алексей Петров го следяха, подслушваха телефона му, засичаха мобилните му клетки. С мен бе същото”. Защо въпреки поведението на Данов, ти не се отказа от него?

– Седем дни по-късно, на 12 септември, арестуваха при акцията на БОП – Варна Веселин Данов в офиса му с обвинения за организатор на престъпна група, свързана с проституция. Сега искам да стане много ясно едно за всички, които мръсничко и удобно непрекъснато ме упрекват, че съм се борела да оневинявам Веселин Данов. Данов ми е бил приятел и аз за разлика от всички останали измекяри, никога не се отричам от приятелите си. Но моята битка беше и е друга, и тя е насочена към отвратителната симбиоза между мафията, магистрати и полицаи на варненска територия. Тази „ювелирна” симбиоза лъсна и по образуваното т.нар. „мега” дознание във Варна, което след дни влиза в съда. През тези няколко дни след срещата с Алексей Петров, Данов прави няколко изключително припряни и резки движения. Среща се с прословутите Близнаци във Варна и шумно оповестява, което е засечено със СРС-та, че оглавява бизнеса с проституцията и има чадър от ДАНС, и от Алексей Петров. На практика Данов игра бос за три дни и с непремерената си голяма уста се вкара сам в кошарата на без това озверелите от страх и истерия бопаджии. Така започва следенето и контролирането на мобилните клетки на Алексей Петров. Аз също бях подслушвана и „контролирана”. Едно от лицата, които беше внедрено също се оказа „осветено” по „мега” дознанието от СРС-тата на Данов и варненските ченгета се скъсаха да го разпитват дали и кога е ходил с Томова в София и с кого се е срещал за да „заковат” Алексей Петров. Това обаче научих далеч по-късно, когато се запознах с материалите по „мега” дознанието. Полицаите усещаха, че възела около тях се затяга, ненавиждаха ДАНС и търсеха по всякакъв начин цаката им за да осуетят евентуален удар на дансаджии срещу тях.

– Значи Данов е дал една по-голяма от допустимото за здравия разум публичност на срещата ви с Алексей Петров, и точно това е предизвикало следенето ви и неговия арест в последствие?

– Аз няма да съдя Данов. Знам качествата му, както и недостатъците му. Знам и това, че цялото „мега” дознание, заради което пролежа 10 месеца в ареста, е пълно с нагласени идиотизми, базиращи се на поръчкови показания. Включително и същите бопаджии, които го удариха, днес се смеят, че Данов никога не е бил бос на хероина, за какъвто го обвиниха по-късно, а и на него никой никога не би му дал да се занимава с хероин, поради това, че говори, където стане и седне. Весо се бе напъхал в една разработка, която касаеше други и за това си е виновен сам, защото както казва един мой приятел „никой не е съжалявал,че е мълчал”. Следенето на Алексей Петров на практика тръгва от прихванатите СРС-та на Данов. Т.нар. „мега” дознание е скандално, защото в него на практика бе пожален истинският бос на мафията във Варна Веско Жеков, който години наред купуваше ченгета и прокурори, за сметка на Данов и Иван Славков. То обаче трябваше да стане един „тюрлю гювеч” за пред Европа за да хвърли прах в очите им, че се борим с мафията. Докато всички уж мафиоти бяха в ареста, най-големите играчи, въртящи проституцията и наркобизнеса си бяха вкъщи, мотаха се на свобода като „защитени свидетели” и бичеха здраво мръсния бизнес под полицейски чадър. Докато Данов беше в ареста към него имаше безкрайни интервенции – както от страна на „висши” „спасители” от столицата, които уж все го вадеха от ареста, така и от варненски среди, близки до разследващите, които му обещаваха какво ли не, само и само да си затвори устата. Включително се искаха от него баснословни суми. Едно от условията към Данов бе и да спре сайта, както и аз да спра да пиша против ДПС, против тоя и оня, и ако мога изобщо да замлъкна. Това беше просто смешно, защото сайтът не е на Веселин Данов и се разчиташе, че като в една сълзлива драма аз заради това, че сме прятели, ще клекна. Някой обаче не бе ме изчислил правилно. Данов на финала не издържа и сключи споразумение с прокуратурата, признавайки вината си и за неща, които изобщо не бе помирисвал. Изборът беше лично негов. „Мега” обвинителите правеха всичко възможно делото да не влезе в съда. И да свърши тихо и кротко извън съдебната зала. Последният ми разговор с него от затвора беше, че прави фатална грешка с това споразумение. Нямам право обаче да го съдя. Не всеки може да бъде боец. Още повече, през цялото време „доброжелателните” му приятели, му пълнеха главата с безумия в ареста, включително и че именно Алексей Петров стои зад задържането му. Което е абсолютен абсурд. Войната на корумпираните ченгета във Варна срещу ДАНС обаче минаваше нормалните граници. И това го знаят както във Върховна касационна прокуратура, така и в ДАНС.

– Разкажи за това как събра подходящите хора, как и вкара свои източници в системата? Как стават тези неща?

– Аз не спрях да водя битката си през всичките тези дълги месеци. Имам изключително много и ценни източници от ъндърграунда, които коткам с търпението на „бавачка” и „психоаналитик”, и с много нерви успявам да запазя доверието им, за да дават информация. Докато уж „мега” прокурорите във Варна бяха хванали мафията, любимците им, които не помирисаха ареста, работеха на здрави обороти дрога и проституция. Каналът ми в ДАНС беше отворен и работех заедно с агенти от агенцията, с които Алексей Петров ме свърза. Изминала съм хиляди километри до столицата и обратно до Варна. Имаше момчета от ъндърграунда, които свършиха безценна работа, събирайки информация, схеми и конкретни данни за обвързването на ченгета и прокурори с мафията, както и с целият пъзел на бизнеса с проституция и дрога, който се вихреше от „защитени свидетели” и арестанти под домашен арест по същото това „мега” дознание. Наистина има ситуации като във филм. Най-абсурдната от тях е например да съумееш да направиш от иначе обявения за враг – приятел и да го впримчиш да работи за каузата. Но това беше и страшно рисково, защото както се казва аз бях „свръзката” и утре с типично подземния си маниер можеха да се обърнат и да кажат: Томова, ти ни набута там! Рискът обаче си заслужаваше – все повече кълбото се разплиташе, появиха и се скандални записи, в които шокиращо лъсваха безобразните методи на разследване, водено на варненска територия. С незаконосъобразни контакти, връзки и отвратителни диалози. Има и неща, които не мога да разкажа открито, тъй като в подобни контакти ако осветиш всички и всичко, значи просто не ти е там мястото и ги обричаш. Това е нещото, което ме е яло най-вече отвътре – имаше моменти, в които бях убедена, че трябва да извадя шокиращи доказателства, но стисках зъби, за да не издъня източника си и работата на ДАНС, която непрекъснато ме уверяваха, че уж все е на финала.

– Добре, как може да се вкара някой в схемата като се върже със спецслужбите?

– Аз не съм агент на ДАНС. И това не е моя работа. Аз съм разследващ журналист. За разлика от моите „гнусливи” колеги, които врякат като ощипани като чуят спецслужби и внушават непрекъснато, че става дума за ДС, ще кажа, че ако си попаднал на голяма афера няма как да я свършиш и да приключиш разследването си ефективно без спецслужбите. Ако не влезеш в тази игра, оставаш на ниво – дописка. Пишеш я, забравяш, взимаш си хонорара и отиваш да си пиеш ракията. Това не е моя тип журналистика. Спецслужбите са загубени без агентура. Впрочем, както и разследващите журналисти. Това е ужасно дълъг процес – на взаимни проверки и доверяване, докато стигнеш до извода, че можеш да партнираш с източника си. Специално за случая с Варна ножът беше опрял да кокъла и много от самите бандити искаха сами връзка с ДАНС, защото несправедливостта ги изкарваше от равновесие. А и бяха до болка наясно с мафиотската схема, по която работеха с ченгетата. Единият дори каза: Най-голямата мафия не е при нас, а в полицията. Месеци наред трябваше да крия тези момчета, които вече съдействаха на ДАНС. В същото време се срещах с тях като по филмите – дегизирана като мутра, научих се да боравя с куп прими –карти, и с невъобразими начини на връзка, за да не бъдем подслушвани и следени. През това време пък ОДП – Варна следеше агенти на ДАНС, което беше нечуван скандал.

– Каква е съдбата на тези хора в момента? Те чувстват ли се защитени или напротив – смятат, че ще бъдат прецакани от същата тази система?

– В един момент нещата стигнаха до там, че Главният прокурор заповяда проверка по „мега” дознанието. Това стана благодарение на усилията на ДАНС, които бяха подготвили доклад и бяха предоставили веществени доказателства на вниманието на Борис Велчев. Във Варна дойде проверяващ прокурор Борислав Сарафов от ВКП. И започна да проверява, настанявайки се в … кабинета на проверявяната „мега” прокурорка Стефка Якимова. Бандитите са много мнителни и ужасно чувствителни на тема „прецакване”. Повечето от тях говореха истината, но не искаха да подпишат показания в кабинета на Якимова. Искаха да отидат в столицата, но оттам така и никой не ги извика. Четири месеца проверката продължава да седи в чекмедже и по нея оповестен официален резултат няма. От ДАНС ми твърдяха, че са втрещени от това, което се случва във Варна, но в един момент започнаха да бият отбой. „Моделът Варна”, както те го наричаха, очевидно нещо бъркаше нечии схеми и започнаха да ми се оправдават, че нямало прокурор, който да застане зад акцията им, че не можело да тръгнат срещу „мега” прокурори и висши ченгета, защото щели да се скарат с главния прокурор, че те, каквото трябвало били направили, всичко зависело от Борис Велчев. Бях бясна, защото това бяха абсурдни обяснения. По тази логика никога ДАНС нямаше да арестува някога висш прокурор или полицай, за да не си развали дослука с главния прокурор. А на книга функциите на ДАНС бяха борба с корупция по висшите етажи на властта. Естествено и хората, които вършеха това, което се искаше от тях, също бяха прецакани. И по никакъв начин не бяха защитени. След като видяха, че държавата не си мърда пръстта, някои от тях започнаха да проговорят пред медиите и започнаха са вадят записи, как са били притискани от прокурори и ченгета. Знам, че има и ужасяващи записи, които още не са видели бял свят, но които ги има в ДАНС. Главният прокурор дори не обели и дума. Все едно това не се случваше. А ДАНС също се отдръпнаха. Никой от върховете нямаше сметка от подобен скандал.

– Що за “типаж” са твоите източници, знам, че работиш и с момчета от ъндърграунда?

– В ъндърграунда има страховита информация. По-ценна понякога от тази в самите спецслужби. Този „типаж” хора, както ги наричаш, са бандити, с уникално чувство за самосъхранение, хитри, с животински инстинкт да се оправят във всяка ситуация. Главите им са пълни с файлове и информация, която няма къде да чуеш. Доверието се гради и се проверява. Ако си мислиш, че вярвам на всеки срещнат, това е смешно. Правя проверки и когато вече създадеш доверие у този човек, че може и да сте противници и да работите на различни барикади, но никога няма да го издъниш, защото това е първото правило на разследващата журналистика, той се отпуска. Не можеш да ползваш такъв човек за източник и после да му изпраскаш името в някоя статия. Той ти е нужен и понякога трябва да се бориш за него, защото никой друг няма да ти разкрие например как в ресторант „Аксаковска панорама” висши антимафиоти и бандити редят финансовата схема на поръчки и рушвети. И то поименно.

– Какви опасности се откриват пред човек като теб, който има свои информатори и разполага с “масив от информация”?

– Тази професия на разследващ журналист си е чисто самоубийство. И ако искаш мазохизъм дори, но когато си обичаш занаята, приемаш с любов и риска. Първо, на никого не можеш да угодиш – враг си и на ченгета, и на прокурори, и на мутри, и на когото си помислиш. Усетят ли ти източниците ги смазват и се мъчат да те направят мишена, че благодарение именно на теб, са прецакани. Играеш в някаква стоторна игра и непрекъснато пазиш гърба на някого, а често твоят е напълно открит. Който се е хванал с разследваща журналистика трябва да е готов на всичко и да съумее да съчетае захапката на питбула и хитростта на лисицата. И още нещо – ужасно важно – никога да не се продава. Продадеш ли се веднъж – свършено е с теб.

– Това не те ли вкарва в опасен филм? Ти живееш на ръба?

– Когато си имаш работа с мафия, филмът винаги е опасен. Още повече, че не е като на кино и никога няма зад гърба ти един Робърт Де Ниро или Ал Пачино, който да ти пази задника. В България си сам като куче и всеки гледа да те прецака. Винаги съм разчитала на интуицията си и на Господ. Опитът ми помага и да се справям в трудни ситуации. Но знам, че решат ли да те нацелят – няма спасение. Докато ровех по скандалните истории, свързани с „мега” дознанието една вечер ми се обади един мъж, който поиска среща с мен, представяйки се като обвиняем по „мега” дознанието, но под „домашен арест”. Не можел да излиза и затова ме покани в дома си, давайки ми адрес. Облякох един анцунг, нахлупих бейзболна шапка, хванах едно такси и отидох. Сама. Имаше само един човек, на който можех да разчитам, че може да ми пази гърба, но за зъл дявол, той не вдигаше телефона. Таксито ме закара на майната си извън града в една новопостроена къща. Влизам вътре и виждам трима мъже. Тоя уж, дето се представи под „домашен арест”, изобщо го нямаше. Двамата изобщо не познавах. Приятно ми е казаха … и чух имената на едни от хората, заради които се оглеждах като се прибирах, че може да ме пребият. В първия момент се шокирах, но трескаво мислех – това е капан, как да изляза от тук. Нещо извън мен ме караше да играя роля, да се държа като че ли едва ли не съм ги търсела от сто години за приятели. Вместо да ме пребият, успях да ги направя съюзници. Как ли? Не знам. Просто никога не трябва да се подаваш на страха. Ужасно е странно, защото аз само в професията си съм такава, иначе в личния си живот съм голяма пъзла.

– Как може да се опише с конкретни факти това “прецакване на другарчето”, за което говориш?

– Когато си съдействал на спецслужбите, дал си всичко, на което си способен, източници, информация, заложил си и други хора, а в един момент от там вдигат ръце и ти казват „ами, ние бяхме дотук, защото не можем да направим нищо, понеже…, защото…, обаче…”, това си е чисто прецакване на другарчето. Ставаш в един момент заложник на една много мръсна система и висша нечиста игра, изтъкана от интереси, в които ти си една наивна, глуповата пионка, която се е надявала с рамото на държавата да разчисти някакви авгиеви провинциални обори. И в един момент, за пореден път разбираш, че няма как и нямаш щанс да пробиеш. Щом ДАНС не може, значи къде се буташ ти, нещастаната журналистка, която е хукнала да оправя света.

– Въпреки сътрудничестото ти с ДАНС си категорична : „Хвърлиха мене на вълците”.

– След като нито ДАНС, нито главния прокурор направи нещо, аз останах сама на фронта. Варненското звено на ДАНС пък направо си беше глътнало езика. Ще ти дам един пример. След едно от поредните ми пътувания до столицата на един от местните агенти от ДАНС – Варна се обади висшестоящ шеф в ДАНС и му каза, че ще му се обади едно лице, с което местният трябва да работи по една от схемите на мафията, която умишлено оставаше прикрита от варненските ченгета от МВР. Човекът се срещна с агента на ДАНС – Варна и му предложи пълно съдействие. Оня, първоначално ентсуиазиран, като чу какво точно трябва да се рови и направи, никога повече не се обади на въпросното лице. А човекът, който трябваше да съдейства направо ми каза: „Тия са напълно луди, пълни мишки!”. След като в продължение на месеци никой нищо не направи въпреки купищата информация и доказателства, събрани по случая, почнаха да ме заграждат мен. Първо започнаха заплахи, после готвеха 40 дела накуп срещу сайта и мен персонално, а на финала източници от полицията ми довериха, че се търси начин как да ме арестуват. По това време, обезверена, бях написала една статия в сайта „ДАНС – мръсната приказка”. В нея условно наричах агентите на ДАНС, работили по случая „Агент Купър”. Сигнализирах един от тях, че ми готвят капан и получих лаконичния отговор: „Оплачи се на агент Купър от мръсната приказка ДАНС”. Вместо аз да съм обидена, той се беше обидил. Като че ли играехме във филм на Тарантино. Този човек е много читав и си обяснявам реакцията му от гузността, че нямаше как да ми каже цялата истина защо, когато трябва ДАНС да прави шумни акции заради показанията на нечий любовник, във Варна се изсипват камионетки с качулки, а в този случай, всички бягаха като мишки.

– Защо след като си преживяла това “хвърляне на вълците”, смяташ, че Алексей Петров струва колкото целият ДАНС на квадрат? Кое ти дава основания да мислиш така?

– Алексей Петров е хиена. И продължавам да твърдя, че струва колкото целия ДАНС на квадрат. Той има уникални качества и целия митологизъм, създаден около личността му, не е случаен. Алексей е бил перфектен агент на прикритие години наред и това, че днес голяма част от хората продължават да го наричат мутра е само признание за това как успешно се пъхал там, където му е било работата. В ДАНС обаче е пълно с мушмороци, които все още от самото създаване на агенцията не могат да работят като един отбор. ДАНС стана един механичен сбор от спецслужби на лица, които години наред работеха безметежно в контразузнаването например, и които по цял ден се чудеха кой неудобен за властта да изработят и от това да направят пари. През всичките си години на журналист имам преки впечатления от този тип спецченгета, които бяха превърнали спецслужбите в ЕООД-та и еднолични търговци и пишеха „разработки” за всеки, който трябваше да бъде ударен поръчково. Алексей Петров има едно огромно преимущество – бил е навсякъде – и спецслужбите, и при баретите, и в подземния свят, а това не е школа, това е абсолютен университет. Няма по-голямо училище от улицата. Точно Алексей Петров знае как да удари там, където трябва, за разлика от някой костюмиран агент, който никога не е помирисвал бандит и ходи по кафенетата с тефтер в ръцете, и записва като малоумник сведения от агента си от кримиконтингента, при положение, че през кафенето минава половин Варна. В моята битка „бях хвърлена на вълците”, просто защото не се вписвах в сценария на удобното „европейско упражение”, наречено „битка с мафията”.

– Може ли да се твърди, че точно Алексей Петров е неформалния лидер на ДАНС? И защо?

– Алексей Петров има огромно влияние не само в ДАНС. Той разполага и с огромен масив от информация, а информацията е най-страшното оръжие. Като характер и излъчване той е лидер. Фактът, че въпреки воя на определени среди срещу него, никой не посмя да го отстрани, означава, според мен, че нивото му е далеч извън обсега на ДАНС и нашите родни спецслужби. От впечатленията ми от него мога да кажа само, че Алексей Петров забавя, но не забравя.

– “Аз натисках Алексай Петров” – това е направо сензация. След като вече си го написала – разкажи за това “натискане”. Възможно ли е самият Алексей Петров да бъде “натискан”?

– След като видях, че след цялата работа, която свършихме аз и някои лица във връзка с мафията и корупцията по „модела Варна”, нищо не се случва, наистина натисках яростно Алексей Петров и агентите, които работеха по случая. В интерес на истината, те бяха откровени с мен и ми обясняваха как съм права, обаче не всичко зависи от тях, и прокуратурата трябва да застане зад тях. Виках, крещях и спорех, че не може за пушилки, които гърмяха в медиите винаги да се намира удобен прокурор, а за Варна – никога да няма такъв. Алексей е спокоен като нрав и винаги казваше: „Спокойно, тия неща стават с време, за тях бързането е фатално”. Месеците обаче минаваха и целият труд не водеше доникъде. Поне като контретен резултат. Имала съм много остри разговори както с Алексей Петров, така и с негови колеги от ДАНС. Оказа се, че натискането ми върху Алексей Петров не доведе до никъде. Аз обаче имах самочувствието да го правя, защото бях дала всичко онова, което можех да направя като дълг на разследващ журналист и гражданин. Те ме лъжеха и не казваха цялата истина защо не реагират, аз като нахална муха изисквах своите отговори. Накрая, ако трябва да бъда напълно откровена им теглих една майна. Хората, които бях докарала при тях обаче започнаха да питат мен – какво става и защо ДАНС ги отсвирва. Бях между чука и наковалнята. През това време мафията под крилото на ченгета и прокурори щракаше с пръсти. Сега си давам сметка, че навярно сбърках тактиката. Трябваше сигурно да вляза в политиката, да стана един Яне Янев в пола и тогава сигурно щях да разчувствам Алексей Петров.

– Какво премълчава Алексей? И защо го прави – нали както казваш, че не е венчан за ДАНС?

– Напълно нормално е Алексей Петров да премълчава всичко, защото той не работи в бакалия, а в специални служби, но понеже си позволи да даде огромно интервю в тиражен столичен вестник, като се е съгласил да го направи, трябваше, според мен, да каже освен А и Б. Очаквах Алексей Петров да каже за вътрешната битка в ДАНС с кръга на Драшков, която впрочем, още не е приключила. Очаквах като говори за частпром на службите, да назове поне един пример за това, защото съм убедена, че е наясно с хиляди такива. Очаквах да каже свързани ли са били първоначалните „кафета” на ДАНС с Баретата и Маргините със странните им принудителни обвързвания с т.нар. кръг „Драшков”. Очаквах да каже кои са тези политици – мафиоти и защо още ДАНС не ги е заковал. Очаквах да открехне пердето и защо толкова Бойко Борисов трепери от Алексей Петров. Очаквах да каже има ли откровени бандити, оглавяващи служби в МВР, кой прокурор издаде „четата” на Мургина и защо бе покрит, защо Инспектората на МВР си има „шпакловъчна бригада”, която пращат там, където трябва да скрият насраните задници на висши ченгета, вместо да им надянят белезниците… Абсолютно убедена съм, че Алексей Петров има конкретни отговори на тези въпроси.

– Защото ако премълчава, това потвърждава тезата, че ако излезе от агенцията ще му бъде потърсена сметка от хора от сенчестите кръгове, където е бил агент под прикритие?

– Това е твърде елементарна теза. Погледнато на пръв прочит е точно така, но по тази логика за съвсем други неща, свързани с отношения с подземния свят Бойко Борисов, и той трябва да бъде разстрелян само ден след като не е някъде във властта. Това, което направи Румен Петков спрямо Алексей Петров изобщо не беше случайно и осветяването му във всички нормални страни се нарича безобразие. Аз мисля точно обратното – ако някой иска смъртта на Алексей Петров, то това са други кръгове, свързани не с подземния свят, а с мощни властови сфери на България. Впрочем, някои от разтрисанията на политическата върхушка са свързани именно с „упражнения” на Алексей Петров, което е много по-основателна причина точно тези среди да му търсят цаката. Тук вече битката е кой-кого. Баретата ли казваше: „Поживьом – увидим”?

– Ти имаш ли журналистически усет за това, че извън системата на ДАНС животът на Алексей е сложен на карта, че той е застрашен?

– Фигура като Алексей Петров е базирана и на международни спецнива. В България никой не е застрахован от размахани чукове или точен снайперист. Мисля обаче, че Алексей Петров скоро няма да излезе „на улицата”. Така ми се дава от Горе, както казва Азис.

– Всъщност много колеги се питаме – казва ли изобщо нещо Алексей Петров с последното си интервю? Кому беше нужно то?

– Никога няма нищо случайно, когато се дава такова интервю. Говоря от позицията на опитен журналист, на който всички врътки в професията, общо взето са му ясни. Интервюто с Алексей Петров не беше случайно. И той съвсем „случайно” не е намерен за него. То беше знак и послание. Не толкова към ехалето, както се казва, колкото за „снахите, дето трябва да сещат”. От целите две страници „бля-бля” има две три знакови послания: политиците са истинските мафиоти, в спецслужбите има частпром, МВР е атакувано с кадифени ръкавици, и медиите нееднократно са посочени двояко – хем като „дълъг път за взаимодействие”, хем като субекти, натискащи спецслужбите. Интервюто е дадено в навечерието на изборите. В една от най-тиражните медии. Нали се сещате, че не Патрашкова е търсила Алексей Петров за да го уговори да го даде, при положение, че Алексей до този момент бяга като дявол от тамян от пространни интерюва в медиите? Алексей дава своебразен знак за това какво има да се случва. Дава заявка и за влияние, което никак не е за пренебрегване. И като че ли предупреждава под маската на смазващо възпитание някои среди, включително и такива с огромно влияние в медиите – внимавайте, дишам ви във врата…

– Така ли “наукообразно” и мъгляво говори безпорно един от най-митологизираните хора в страната, какъвто е Алексей Петров, както в това интерю?

– Трябва да ти кажа, че изказът на Алексей Петров е много особен. Той говори много метафорично и така, че в първия момент може и да не разбереш какво точно иска да ти каже. Стилът му на говорене в интервюто му е и разговорния стил. В интервюто, разбира се, е внимавал върху всяка своя дума. Иначе в неформален разговор с Алексей Петров си е цяло предизвикателство да го слушаш. Той казва всичко, но никога директно. В първия момент си казваш – е, к во каза тоя сега, но после разбираш, че ти е казал всичко така, че все едно не го е казал. Някак нехайно, между думите.

– Ти си вътре в материята. Точно като като такъв човек те питам – какво представлява на практика частпрома в службите, как действа той, що за птици са хората, които си го организират?

– На гърба си съм изпитала как действаха спецслужбите по времето на Костов и ген. Атанас Атанасов във Варна. Събираше се информация срещу всеки неудобен за властта на Командира и това беше чист частпром. По-късно по времето на Бойко Борисов пък контрабандните канали не бяха пипани точно от същите спецслужби. Във висшите кръгове на спецслужбите „частпрома” осигурява чадър над определени мафиотски кръгове, от които текат пари, включително и за покровителите – спецченгета. Знам как във Варна, в морето, на една яхта, изключително висш шеф във МВР идваше и взимаше директно месечната си миза от дрога. Когато в спецслужбите имаш такъв покровител, никой не само не те пипа, но и ти произвеждаш свой влиятелен кръг – политически, обществен, медиен. ДАНС не е изчистен от подобни фигури. Затова там все още тече вътрешна битка и не е така просто в нея от раз да има победител, защото зад „частпрома” седят вече изключително силни властови позиции и олигарси.

– Вярно ли е че някакви богаташи са ти предложили добра оферта и желаят да закупят afera.bg?

– Очевидно и вие имате добри източници. Този въпрос ме изненадва. Да, имам оферти за продажба и съдружие в сайта. Честно казано разговорите по тази тема са на етап – бучка лед в чаша с дайкири. Нищо конкретно за да произведа новина. Интерес към сайта има. Напоследък все по-често обаче си мисля дали да не хвърля всичко зад борда и най-накрая да не помисля за себе си. Не знам още какво трябва да се случи, за да разбера, че в тази шибана страна такива като мене ги обявяват за луди, и няма никакъв смисъл от работата им.

– Каква е цената, пазарната стойност, на afera.bg?

– Може и да е 1 000 000, може и да е пет лева, може и да го подаря. Знаеш ли, никой не може да ми плати цената за тази ужасно обсебваща професия и това, което съм разследвала. Нито нервите, нито риска, нито самотата да бъдеш воин, който дори няма на кого да поплаче за секунда на рамото. А истината е, че сайта работи със смешни пари. Нещо, което никой не би направил на мое място.

– Конкретизирай “вътрешния враг” – как действа той, разкажи за него.

– Ако някой ден Алексей Петров реши, че и вие сте толкова важна медия като вестника, на който даде интервю, попитай го кой е „вътрешния враг” в ДАНС. И кой стои зад него. Аз като журналист съм чувала, че например когато работиш върху корупция и обръчи, свързани с ДПС, и имаш страховита информация, може и нищо да не се получи, когато в самата ДАНС има лица, които могат да осуетят тези разработки, благодарение на покровителството им от върха на държавата и от олигарси, които плащат за това…

– Възможно ли е реално взаимодействие на ДАНС с разследващите журналисти?

– То е задъжително. Разследващите журналисти по цял свят работят със спецслужбите и там никой не умира от шубе да не го нарекат агент, или доносник. В цял свят спецслужбите търсят контакти с разследващи журналисти, защото при журналистите е съсредоточена изключително ценна информация. Само в България ченгетата приемат журналистите като врагове и изобщо не знаят как да работят с тях. По света всички големи афери са били разкрити с участието на разследващи журналисти, но там се работи мъжки, честно и партньорски. А не като тук – използват те, взимат ти информацията и накрая си въртят игрички с нея, а ти си хвърлен на паважа. Преди известно време поисках среща със спецченге за да му предам нещо важно, мой източник искаше връзка с тях. Ченгето умря от страх да не вляза в кабинета му в сградата на вътрешната дирекция във Варна, защото щели да го видят, че си говорел с мен. После в кафенето се оглеждаше така, като че ли съм от ЦРУ и му правя капан. Жалка история. От цялата работа нищо не излезе, разбира се. Взеха информацията от човека и нищо не свършиха. И наистина се зарекох, че с такива папагали повече не може да има никакво „взаимодействие”. В българските спецслужби работят чиновници, а не профи агенти и ченгета, на които под лъжичката им ври и кипи за да разкрият нещо. Те са решили, че журналистите са противници, а не са и наясно, че в повечето случаи разследващите журналисти имат информация, за която спецченгетата дори нямат и хабер.

– Какви са “мръсните интереси” заради които в ДАНС прецакват ценното?

– Когато работиш с ДАНС, както аз го направих, трябва да си лоялен и честен, и всеотдаен. И като си свършиш работата, давайки цялата информация, лица и всичко останало, би трябвало да очакваш, че поне ДАНС ще си свърши работата, още повече, че разполага с ресурси за това. Очевидно обаче понякога не става така. И след като на ДАНС остава само да сложи белезниците, а не го прави, значи трябва да ти даде поне някакво сносно обяснение защо това не се случва. И понеже не могат да ти кажат, ами виж сега какво, ние тука, тоя случай ще го пропуснем, понеже на главния прокурор не му отърва да направи така, пък той ни трябва за други схеми, които иначе ще ни отреже, започват да ти шикалкавят и да те лъжат нагло. Както се казва, това се случва във всички филми. Обаче оттук нататък разследващият журналист втори път няма да почука на тази врата, наречена ДАНС, защото вече знае, че и там е „чурук – дъска”. И дори, когато има много ценна информация, ще си замълчи, и никога повече няма да потърси за съдействие спецслужбите. От това губят самите служби. Но както се казва, в България на кого му пука за истината?

– Ти си единствената, която силно се усъмни в чистосърдечното желание на Демби да се изповядва пред Кристина Патрашкова? Защо се съмняваш в това?

– Два пъти прочетох това „фундаментално” интервю, дадено впрочем, в един и същи брой на „Уикенд” с това на Алексей Петров, и пак взето от Кристина Патрашкова. Нямам нищо против Патращкова, даже я харесвам, но аз като разследващ журналист не взимам интервюта от балет-майстори. Първо, номерът с това – „случайно” ми се обади една колежка и ми каза, че Демби иска да разговаря точно с мен, може да мине пред някоя баба от село Окорш, но трудно ще хване дикиш сред посветените как стават тия неща. Второ, хора като Демби е абсурдно да потърсят журналист като Патрашкова, която изобщо не е в час за тези процеси, както и самата тя признава. Да, те биха потърсили журналист, но човек, който се занимава с техния свят. Трето, интервюто е огромно – също толкова голямо, колкото и с Алексей Петров. В тази професия не съм от вчера и за мен е кристално ясно, че някой е казал на Демби да даде интервю и то точно на г-жа Патрашкова. На Патрашкова пък и е казано, че Демби ще и даде интервю. Впрочем, интервюто с Демби е потресаващо и ако някой е целял да постигне ефекта да ни бъде показано как Златко Баретата е гловорез и „Баретата ни избива до крак!”, просто е сбъркал фатално. От изявленията на Демби крещи такава неадекватност, че ако такива показания е давал срещу Баретата, то изходът от делото от сега е ясен. Демби говори неща, като че ли е в детската градина и е невинен като сълза, счупил два-три прозореца, пък не излизал от затвора, и Баретата избивал наред. Говори глупости, общи приказки и пълни щуротии. А на всичкото отгоре и казва: „Мога да говоря и по-контретно, но не искам да насаждам сам мнението си по медиите”. Ами като не иска що дава две страници смехотворно интервю? Нали сам търси Патрашкова? Мисля, че това интервю е абсолютно преднамерено и цели да покаже колко лош е Баретата и колко съвестен гражданин е Демби, че така смело е дал показания срещу него. Това напоследък е почин на ДАНС и прокуратурата – по показания на някого да вкараш друг в ареста. Доказателства – никакви. Това е ужасно опасно. А в същото време Алексей Петров твърди пак пред Патрашкова как били употребявани медиите. В случая с Демби това е христоматиен пример как медия обслужва специнтереси. Просто трябва да бъде загрято общественото мнение колко „закован” е Баретата. Баретата може и да не е цвете, но когато го заковеш с доказателства, тогава можеш да се пъчиш в съда, че си страхотен прокурор. С подобни евтини постановки само показваш, че делото ти с Баретета издиша отвсякъде. Патрашкова просто не знае какво да пита Демби, защото е човек извън тази сфера в журналистиката. Пита го дали чете Вапцаров и Пеньо Пенев. Това просто е пълен цирк.

– Ако махнем “маската и грима” Алексей Петров ще си остане ли “един от най-мистериозните” българи на прехода?

– Ще ти отговоря малко особено. Като знам с какво разполага ДАНС по „модела Варна” съм сигурна, че ако бяха поискали, в града щеше да се извие торнадо. И става въпрос не само за корупция в прокуратурата и полицията, но и в местната власт, защото във Варна те са обвързани като свински черва и са зависими един от друг. Те не го направиха, защото не поискаха. Не поиска очевидно и Алексей Петров. Някой ден може и съдбата да ми се усмихне, и да разбера точно защо не го направи, въпреки че имам своите отговори. Дори и да имам основанието да кажа, че Алекей Петров ме е прецакал, винаги ще бъда благодарна, че се срещнах с него, защото от него можеш да учиш в движение. И да се възхитиш на начина, по който те е „завъртял”. Човек трябва да умее да уважава противниците си. Алексей Петров „без маска и грим” сигурно е мистериозен заради сложната си биография, но пак ти казвам, той е хиена, готова за скок.

– Моля те коментирай един от коментарите под твоя материал в afera.bg – “Случаен ли е фактът, че Златко Баретата, Братя Галеви и Алексей Петров-Трактора напускат СОБТ към МВР в един и същи ден”?

– Нищо случайно няма на този свят. Не знам дали това е случайно или не, но факта, че тези хора са били барети им е дал една особена закалка и характер. Каквито и да са в очите на останалите, те са мъжкари, способни да оцеляват във всякакви ситуации, повратливи, находчиви и смели. Всеки от тях е поел по свой път. Някои не са изживяли още пуберитета си, други искат да въртят едновременно чист и мръсен бизнес, трети са на невидимата граница на деня и нощта. Както виждаш обаче, нито един от тях не е безличен и средностатистически българин. Те са ярки фигури. С железни характери. Ето ти малък пример – Иван Славков, който също е бил в СОБТ, обвиняем по „мега” дознанието, продължава да лежи в затвора, не подписа споразумение с прокуратурата и води битка докрай, въпреки че останалите хленчиха и подписаха споразумения. Излезе корав мъж.

– Според теб как ще се подреди политическата мозайка след изборите в “най-добрия град за живеене в България”?

– В най-добрия град за живеене едни вълчи апетити ще се сменят с други. Вероятно след изборите, есента ще бъде направен опит за смяна и на мнозинството в Общинския съвет. Това обаче ще бъдат котерийни политически битки от типа – дай да се разправим с вътрешния враг, заради който се осрахме по изборите. Иначе истинската мафия – вплела като октопод прокуратура, съд, полиция и местна власт, няма бъде пипната. Тя от години не е пипана. Във Варна няма нито една акция, или разработка от години за корупция по високите етажи на местна власт, прокуратура и полиция. Всички са обвързани като свински черва. И това ще продължи. Освен ако ДАНС и Алексей Петров вземат, че се разчувстват от думите ми. Което изобщо не е за вярване.

– Разбрах, че пишеш книга. Много среди в журналистиката, както и сред спецслужбите я очакват с нетърпение. Можеш ли да кажеш нещо повече?

– Да, имам сключен договор с едно издателство и трябва, ако Господ е с мен, да я приключа в края ная август и да излезе от печат през септември. В нея всички герои ще бъдат с истинските си имена и ще опиша задкулисието на мафията, спецслужбите, политиката. Опитвам се да я пиша напълно безпристрастно, но основното, което искам е – книгата да бъде честна и откровена. В нея ще има неща, които до този момент никъде не съм писала и казвала. И както казва един мой прятел – писател, човек когато пише трябва да обича героите си. Аз мога само да добавя – и враговете си.

Мария Друмева

В. Шоу