Веселина Томова: ОСА е оръжие, което, бъркайки на някого в задника му причини срамна болка
– Да започнем нашия разговор с новината за книгата ти „Бандитска Варна”, която се очаква с нетърпение както от журналистическата гилдия, така и от висши полицаи и политици. Според наши източници за издаването на твоята книга са водили битка няколко издателства. За едното от тях знаем, че е доста мастито и наложено на пазара – но ти си ги отрязала. Моля те разкажи ни за борбата на издателствата за придобиване права върху книгата ти и издаването й?
– Е, много пресилено е това, което казваш. Никакви битки не са водени от издателства за това кой да издаде книгата ми. Вярно е, че като се разчу, че пиша книга, ми се обадиха от една наистина изключително тиражна и наложена марка на пазара с предложение да издадат и разпространят книгата, но им отказах, тъй като вече имах подписан договор с издателство, което ще я отпечата. Аз съм изключително коректен човек в подобни отношения и никога не си бих позволила измекярски номера към партньор. Така че нямало е никаква борба, дори малко се притеснявам от подобен въпрос. Нямам намерение да печеля пари от тази книга, нито я публикувам заради някаква евтина слава. Просто и дойде времето. А и от нея със сигурност ще имам повечето неприятности, отколкото каквито и да е дивиденти.
– Ако не е тайна ти с кое издателство подписа договор? И защо отряза по-тлъстите оферти на конкурентите издателстава?
– Книгата вече е завършена и вече мога да кажа името на издателството, защото досега се бяхме разбрали за конфиденциалност. Издателството, с което имам сключен договор е „Слънце”, което издаде книгата на Юрген Рот „Новите български демони”. Истинският пръст на съдбата, всъщност изигра Маргарита Михнева, която стана неволна „виновница” за издаването на тази книга. Изобщо не сме говорили на такива теми с нея, но тя дава идеята на собственичката на издателство „Слънце” Надежда Кабакчиева да се свърже с мен, и така започна всичко. Предложиха ми договор, разбрахме се с две думи и я написах.
–Как ти хрумна заглавиeто на книгата? Колко време я писа? Каква ще бъде като сюжет – роман, документалистика…..
– Заглавието на книгата е „Бандитска Варна”, въпреки че в нея не става дума само за „най-добрия град за живеене”. Тази книга аз непрекъснато я пиша иначе от няколко години. Започвах я и така си оставаше, защото оперативната журналистика ми отнема почти цялото време. Когато обаче подписах договор и ме припряха сроковете, успях да я напиша за по-малко от три месеца. Ужасно съм дисциплинирана, когато поема ангажимент. И аз не мога да определя точно какъв жанр е книгата. Не е чиста суха документалистика в смисъла, който възприемаме. Не е и художествен роман. Написана е от първо лице, имената и случките в нея са абсолютно достоверни и истински. Книгата е написана много емоциално, но заедно с емоцията в нея като хладна кама реже безпощадната истина. Не спестявам нищо за никого, но не спестявам нищо и за себе си. Историята в книгата е моята история в задкулисието на мафията, властта, политиката и журналистиката.
– Вече четохме откъси от книгата, които ти пусна в собствения си сайт афера. Отровено казано бях поразена, почти всяко изречение в тях е скандално. Първо – доколкото си спомням в предишен откъс пишеш как Румен Петков се обажда лично на Веселин Данов и го моли за спонсорство. Нима червеният Румен Петков в качеството си на министър на МРВ е напискал и Весо Данов да му дава пари, за да спонсорира БСП. Ако е дал Данов пари на БСП чрез Румен Петков как е станало това – по банкова сметка, на ръка…. И колко пари Весо е дал на Ремен Петков?
– Това е само един епизод, за който ми е разказвал Веселин Данов. Спонсорството му към БСП не е от периода, в който Румен Петков беше вътрешен министър, а далеч преди това – по времето, в което БСП е била в опозиция. Весо ми е разказвал как на ”Позитано” са нямали пари дори да си платят тока и Румен Петков го е помолил да спонсорира. Не знам Весо да е имал облаги от това, дори напротив. Факт е обаче, че имаше добри отношения с Румен Петков.
– Пуснатият от теб откъс от книгата също е скандален. Все още никой журналист в България не е признавал публично, че се среща с шефа на полицията.Как е възможно шефът на полицията \ в случая комисар Митко Димитров\ да те пита теб – кой накара Весо да влезе в това активно мероприятие, ти знаеше ли за акцията?
– В книгата има още по-шокиращи случки, свързани с шефове във варненската вътрешна дирекция на МВР. Не искам сега да разказвам някои от тях, защото няма да е интересно на читателите, но всички описани истории са абсолютната истина. За този епизод, за който говориш с разговора с шефа на полицията комисар Митко Димитров съм разказала и как го записвах тайно и как после този запис потъна вдън земя. В книгата хората ще прочетат всичко онова, което стои зад фризираните журналистически дописки в медиите, които помпозно отразяват случаите с „голямо обществено значение”, но винаги пропускат цялата мръсотия, която се вихри зад тях. Тези, които прочетат книгата ще успеят да надникнат и в механизмите на разследващата журналистика, които остават скрити за широката публика. А точно в тези механизми личи и може да бъде разпозната всеобхватната истина за знакови и нашумели случаи.
– Извини ме за наивния въпрос – но оставаме с впечатление, че ти разследващият журналист си по-осводомена от тези в полицията?
– Много често и това се случва. По-страшното е обаче, когато полицията знае за шокиращи действия на свои служители и корупция, и ги прикрива с мълчаливо съгласие. Разследващият журналист е особена порода – той контактува с всякакви среди и се добира до информация, в повечето случаи много по-бързо от ченгетата. В България обаче разследващия журналист се приема от полицаите като враг, а не като партньор. Те чувстват партньорството успешно само ако послушно пишеш онова, което ти пробутват. Хванеш ли ги обаче в крачка как бичат пари заедно с мафията, ведната те обявяват за луд, или за платена подлога.
– Значи шефът на полицията прибягва до “помощтта ти”, до “банката с информация” която имаш ти. Защо го прави?
– В книгата съм описала случаи, в които съм подавала информация лично на директора на варненската полиция комисар Митко Димитров. И то такава конкретна информация, че някои от неговите мързеливи оперативни работници не могат да открият с месеци. И не защото аз съм велика, а тъй като каналите ми за информация са винаги отворени. За съжаление, тези сигнали не само не бяха отработени, но с много от тях бе направен опит да бъдат прикрити. Зад завесата на тези контакти, който прочете книгата ми, ще види, че се крие истинска война на интереси и корупция. В тази мелачница е истински късмет да се измъкнещ с минимален брой рани.
– Какво очакват шефовете на полицията във Варна от теб? На какво разчитат?
– Хахаха! Очакват да си затворя устата завинаги. Това, разбира се, е в кръга на шегата. Изобщо не ме интересува какво очакват от мен. Аз не съм служител на МВР. Като журналист съвестта ми е напълно чиста, защото съм се опитвала да им съдействам с илюзията, че сме от едната страна на барикадата. Оказва се обаче, че в много от случаите разбирах с кристална яснота, че точно полицаите обслужват мафията. Не знам някой журналист да го е правил, но в книгата описвам и работата си със спецслужбите и с мутрите. Едно опасно приключение по пътя към истината.
–Верни ли са думите му: „Улицата беше негова!” Улицата на Весо Данов ли беше преди да влезе в ареста? И какво се разбира под улица – контрол над кражби, дребни наркопоръчки…. Извини ме за въпроса, но Весо Данов беше ли господар на улицата?
– Цитатът е абсолютен точен и думите са изречени от шефа на ОДП- Варна комисар Митко Димитров. В книгата подробно е обяснен механизма на обвързване на полицията с мафията във Варна. Този странен разговор, проведен между мен и комисар Димитров три дни след ареста на Данов има своята история и продължение. Весо Данов никога не е бил господар на улицата, просто защото няма качествата за това. Факт е, че и двамата с шефа на полицията се записвахме тайно един друг и очевидно той целеше своя задачка с цялото това активно мероприятие. Но още по-безспорен факт е и, че му трепереше задника да не изгори покрай случващото се във Варна. А какво точно се случи във Варна и което никога не излезе с гръмки заглавия по вестниците, ще разбере всеки, който прояви интерес към книгата.
– Кое ти дава основание да смяташ, че въпреки че полицията прибягва до помощта ти точно ченгета биха те разстреляли, а не мутрите , чиято дейност ти разследваш?! Пишеш: „Много ги раздразни…Много ги уплаши!”…
– Разследванията, които направих за варненското звено БОП силно стресираха и наистина извадиха от равновесие част от върхушката на вътрешната дирекция във Варна. Благодарение на тези журналистически разследвания, които уличаваха обвързването на висши антимафиоти с определени мафиоти във Варна, все пак бе предизвикана проверка от Инспектората на МВР, която ги разкара от БОП. Но, вместо да разследва основно цялата мръсотия и мафиотски си им връзки, тогавашният вътрешен министър Михаил Миков ги премести на същата длъжност в различни районни управления. Инспектората на МВР прати „шпакловъчната си бригада” за да покрие бакиите им. Защо е „шпакловъчна бригадата” на Инспектората на МВР , може да се прочете в книгата. Бопаджиите бяха преминали границата и работеха като наказателна бригада на мафията във Варна. Не само уплашени, те бяха решении на всичко за да спасят задниците си. Включително и да ме арестуват. За какво така и не успяха да намерят, но наистина преживях истински екшъни като във филмите.
– Наистина ли са искали да те арестуват?
– В началото изобщо не вярвах, че това е било замисляно. Първи ме предупреди, че ми търсят цакат чрез арест, човек от ъндърграунда, който контактуваше тясно със същите пробити антимафиоти. По-късно в разговора ми с комисар Митко Димитров, той също го потвърждава. Всичко това е описано в книгата с имена, факти и скандални подробности от кухнята на нещата. Най-страшното бе, че много дълго време именно същият шеф на на варненската дирекция знаеше за золумите на тези висши бопаджии, но никой не предпримаше нищо. Проверките на Военна прокуратура също удряха накамък, защото определени ченгета успяваха да прецакат действията на прокурорите. Комисар Митко Димитров въпреки, че бе против тези полицаи, нямаше сметка да прояви мъжество и да ги удари подобаващо, защото и той носеше отговорност за случващото се във варненската дирекция и столчето му щеше да изстине. Той е много гузен пред мен. Защо – разказано е в книгата. Включително и за това как на колене ме моли да им спася задника, когато нагло лъжеха за скандала с ББС за канала от купуване на деца, избухнал по времето на Румен Петков.
–Веси, ти хвръли поредната бомба със статията си “Оса в задника на властта”, и по- точно с изказването си, което е отправено директно към Огнян Стефанов :”днес можеш спокойно да кажеш: да, аз го правих този проклет сайт, майната ви на всичките, които питате. Така съм се борил с корупцията, така съм го решил. Би било честно. И мъжки. Но не стана.”. Това твое изказване е направо сензационо. Никой не е призозавал публично Стефанов да си признае, да не шикалкави и спре веднъж и завинаги да лъже пред цялата държава…
– За всички в журналистическата гилдия, а по-важното – за ДАНС и ГДБОП е безспорно ясно, че зад списването на сайта Опасните стои Огнян Стефанов. Стефанов обаче продължава да отрича това и бяга от темата Опасните с обяснението, че няма нищо общо с този анонимен сайт. Ако приемем, че при предишното управление, той е бил наистина уплашен и това е дало основание да лъже, че не стои зад сайта, за мен сега е необяснимо, че след като на власт дойдоха безстрашните от ГЕРБ, които очевидно той приветства, Огнян Стефанов отново не иска да каже цялата истина. А тя е важна заради принципите на журналистиката. Огнян излиза с тезата, че е по-важно МВР и ДАНС да разследват дали е вярна информацията, поднесена в анонимния сайт, отколкото това кой стои зад него. В това има известен резон, но Стефанов някак случайно пропуска, че това е АНОНИМЕН сайт. А силата на разследващата журналистиката е и това да поемеш отговорност за написаното, и да се подпишеш с името си. Защо днес, когато вече, както той твърди има воля за друго управление на страната, не излезе и не каже мъжки: Аз списвах този сайт, страхувах се да се афиширам, но сега вече мога да кажа цялата истина. Той не го прави. Защо? Значи зад цялата тази история с Опасните има нещо мръсно, което по никакъв начин не бива да излиза на светло. Дали това не са механизмите на поръчката от очевидно заинтересовани олигархично-политически кръгове, които са използвали Стефанов като свое оръжие? Стефанов никъде не споменава и това, че е доказано, че неговият служител Йоргос Пецас, е администрирал Опасните. Когато си ситурен в това, че изнасяната информация от теб е истината или го правиш с името си, или замълчаваш и криеш информацията под дюшека. Средно положение няма. Впрочем, аз досега не съм чула Огнян Стефанов да каже – написаното в Опасните е истина. Има нещо нечистоплътно във всичките тези реакции. Огнян изживя страшни неща покрай този сайт и според мен най-важния въпрос, от който той трябва да се интересува е кой прати при него чуковете. Защото ако се окаже,че това са били именно сценаристите на информацията, подавана в Опасните, значи има паралелни кръгове, които управляват държавата. По-вероятно е Стефанов да се страхува точно от тях. И затова продължава да шикалкави.
– За да се опитаме да разберем цялата постановка на разбиването на ДАНС те питам – защо така се страхува Огнян Стефанов? Моля те, дай яснота по тезата, която си формулирала “ Дори ГДБОП бяха обидили по едно време, че точно те разкрили Огнян Стефанов, а пък ДАНС се изпъчил с новината.” Кога и как е станало това – питам те защото то е знаково и важно.
– Много дълго време преди изборите темата за Опасните не бе повдигана. Огнян Стефанов отбягваше всякакви обяснения по нея. След идването на власт на ГЕРБ и първата гилотина, която се стовари върху главата на ДАНС, изведнъж бе претоплена баницата „Галерия”. Някой ужасно искаше да се реабилитира по този начин. И това бе кръга Драшков, който впрочем изгоря покрай този скандал, но според мен, това бе само мотива, а не истинската причина, за елиминирането на хората на Драшков. И само дни след изборите, изведнъж всички се активизираха – ген. Атнасов, Костов, Драшков, Младен Мутафчийски, Огнян Стефанов… И ни натрапиха в очите отново „Галерия”. Защо ли същите тези хора, очевидно чувствайки се засегнани и наранени, не поискаха честно да се извади всичко онова, което има в ДАНС за кръга Драшков? Това би им помогнало да докажат чистотата си, на която държат. Дъвката за джавакане обаче е Галерия и то така, че да бъде казана половинчато истината. Новият шеф на ДАНС побърза да каже, че в Галерия нямало нищо интересно. О кей. Тогава да извадят на светло цялата разработка на ДАНС и ГДБОП за Опасните и побоят над Огнян Стефанов – там е далеч по-интересно за да се види кои са кръговете, които са активирали журналиста. Сега Огнян Стефанов и Младен Мугафчийски според мен бяха активирани, просто защото някак „внезапно” заляха определени медии. Те и двамата, впрочем не казват нищо съществено по темата Опасните, но пък „нехайно” с няколко изречения пак така „случайно” ДАНС бе досъсипана.
– И защо Стефанов атакува ДАНС, а не ГДБОП? Защо, каква е логиката на поведението му?
– Според информацията, която аз имам точно ГДБОП са стигнали до онези, които са списвали Опасните. Разбира се и ДАНС е работила по случая, но имаше един момент, в който бападжиите бяха огорчени, че те са свършили цялата работа, а ДАНС си приписва успеха. ГДБОП обаче сега с идването на новата власт пак е на мода. И по никакъв начин не бива да бъде намесвано името на службата в скандали. ДАНС бе превърната в боксовата круша и пред обществото трябваше да бъде внушен образа и като мръсна клика на мафията, която е действала по времето на тройната коялиция под прикритието на служба за национална сигурност. Това е не само опасно, но е и гнусно, защото просто не е истина. По времето на Станишев ДАНС може и да е била под натиск и влияние, но моля ви се, сигурна съм, че не повече, отколкото НСС по времето на Командира и ген. Атанасов. А сега, както ни уверяват, се връща и стария добре изпитан модел на НСС-то – „тайното оръжие” на властта. Както се реанимира и ГДБОП, която по онова същото старо добро време бе пример за симбиоза между мафията и ченгетата.
–Защо обаче, според теб, играта е далеч по-сложна? И защо „опасните” е само един много важен първоначален детайл и тласък? Казваш: „Татяна Дончева направи залпово интервю и извади окончателно всички онези, които очевидно има от какво да се притесняват, от дупките”...
– Огнян Стефанов отново е използван, защото „Опасните” наистина бе първоначалния тласък на определени олигархично-политически – мафиотски кръгове да сложат прът в колелото на ДАНС, още когато се завърташе. Уплашени от това, че може да бъдат посечени, тези хора щурмуваха с активното мероприятие Опасните за да ударят Алексей Петров и част от лица вДАНС, които очевидно работеха по същият този кръг. Татяна Дончева е знаков политик. Много умна и удивително изобретателна какво поведение да подбере за да каже истината през смях на този етап. Щом един смях на Дончева изкара същите тези хора от шортите и те истерично скочиха не само против нея, но и малко глуповато се обединиха пред светлината на прожекторите, означава, че нищо около Опасните не е случайно. Стефанов прекрасно знае това. Знаят го и режисьорите на спектакъла с Опасните. Това е ужасно мръсна игра на интереси, която рано или късно може и да излезе на бял свят. Всъщност, евтините и долнопробни атаки срещу Дончева от същия от кръг с кого пила вино и кого била псувала, само говорят, че този, който продължава да си играе с клечката кибрит върху купата сено на Опасните, може и да изгори от нея.
– Доколкото аз си споммян ти първа започна да показваш кои хора изкачат от дупките. Да припомним кои “мишки” изкочиха от дупките и каква беше целта им?
– И Драшков, и Костов, и ген. Атанасов, и Младен Мутафчийски, и Огнян Стефанов говорят в един тон. Като прибавим за гарнитура и Цветан Цветанов, и Румен Петков. Бойко Борисов хитро стои „на тъмно” и дърпа конците. Внезапно всички след изборите хукнаха да се бият в гърдите и да бранят свободата на словото, морала и да крещят как Галерия била зловеща операция срещу журналистиката. Това е умело отклоняване от фокуса и прикриване на истината около Опасните, за това кой наистина изнасяше класифицирана информация от ДАНС, кой режисира Опасните и кои кръгове какво целяха с ударите срещу ДАНС, точно когато набираше скорост. Огнян Стефанов внезапно бе осенен от спомена как Алексей Петров му се фукал, че американците можели да се учат от това как бил разкрит сайта Опасните, и как следели и подслушвали непрекъснато Стефанов. Нямам идея какво се е случвало на този разговор между Огнян Стефанов и Алексей Петров, но аз познавам Алексей и знам, че само човек, който изобщо не го познава, може да говори подобни неща. В книгата си имам специална глава за Алексей Петров и не само за него, и моето участие в работа със спецслужбите, и читателите ще добият представа за поведението на Алексей Петров. Това, което говори Огнян Стефанов, изобщо не е в стила на Алексей Петров. Тогава веднага се питаме – кой има сметка да се тиражират подобни внушения и кой се страхува от цялата истина?
– Казваш “Ген. Атанасов и Костов се дръпнаха от фронтовата линия. Вместо тях с внушителна прелест на цяла страница в „Труд” лъсна Младен Мутафчиийски който също отрече да стои зад „опасните”, и естестено не потвърди, че Драшков е бил в хотела му, но пък звучно се изхрачи върху Татяна Дончена. Моля те, коментирай каква е логиката милионера хотелиер и бивш оръжеен бос Мутафчийски сега да излиза на сцената и той да “храчи” по определини хора? Нима има нещо нередно в това Драшков да преспива в хотелите на Мутафчийски?
– На пръв поглед Драшков може да преспива където си иска, но винаги е любопитен детайл къде спи един човек от такъв ранг. Бойко Борисов спи в хотела на Валентин Златев. Защо не пита някой Костов спал ли е в хотела на Дънката във Варна, когото громят, че е контрабандист? Струва ми се, че твърде нагло лица от висшите етажи на властта искат да ни убедят, че нямало значение кой къде спи. Напротив! Значението е огромно. Би било жълта клюка ако си бате Бойко, чичо Драшков или дядо Костов, но когато си зам-шеф на ДАНС, когато си премиер, и бивш министър –председател, нишките на интереси веднага се наместват. А иначе ченгеджийската игра е такава – първи излязоха на фронтовата линия ген. Атанасов и Костов. Направиха каквото можаха да ни разкажат какви олигофрени работят в ДАНС и как сега като се върнат хората на Драшков България ще остане без мафия. И понеже не може едни и същи лица непрекъснато да отегчават публиката, заговориха и „жертвите” Огнян Стефанов и Младен Мутафчийски. Нама лошо, но като говорят, нека бъдат така добри, освен да броят чашите вино на Татяна Дончева, да кажат и истината – кой ги накара да създадат Опасните и защо. И ако това е била нелегална борба срещу корумпираната върхушка на тройната коалиция, защо в този сайт не се появи нито ред за Доган, нито ред за Бойко Борисов, нито ред за Драшковия кръг, нито ред за знакови олигарси, нито ред за президента, като изключим „трипера му”, който трябваше да ни омагьоса евтино, че той е изключен от кръга на заподозрените.
– Казваш – “Моментално режисьорите задействаха Интернет и името на „осветения” от Огнян Стефанов се понесе по сайтове и блогове. Знаете ли кой единствен „пропусна” новината? Блогът на Бареков!” Определяш разнасянето на “новината за осветения агент” в интернет пространството като тъпо мероприятие – но все пак мероприятие!? Оставаме с впечатлението, че “внезапните интервюта на Стефанов”, излизането Мутафчийски, нехайното осветяване на агента и пускането му в интернет пространството е част от една по-дълбока и зловеща конспирация? Чиято цел е?
– Няма нищо случайно. Излиза Огнян Стефанов по bTV, което също изобщо не е случайно и си спомня как имало там някакъв шампион по бойни изкуства. Това се залепя до името на Алексей Петров. Дава се някаква уж на пръв поглед аджамийска характеристика на същия тоя шампион. Това са вкараните думички от репликата в пиеската. Нататък моментално някой подава инициалите на този човек в интернет-сайт. Минути по-късно излиза цялото му име, включително и снимките му. Огнян Стефанов вдига невинно рамене – ама, аз изобщо не знам за какво става дума, случайно си спомних и казах това… Веднага след това става ясно, че въпросният шампион оглавявал най-секретното звено в ДАНС – ОСА. И омерзен и осветен човекът си подава оставката. Трябва да си не журналист, а дръжка за микрофон за да не видиш, че във всичко няма случайност.
– За ОСА пишеш “В ОСА толкова добре пазят класифицираната информация, че дори и Иван Драшков и Веселин Марков – бивш главен директор на „Информационна и финансова сигурност", не успяват да разберат списъка на обектите на ОСА, въпреки многократните им опити в тази насока.” Какво се крие зад завесата?
– ОСА е била точно онова оръжие, което очевидно, бъркайки на някого в задника му е причинила срамна болка. Всъщност точно в това изречение, което цитираш и което излезе в един знаков материал в news.bg, е заровен ключа от бараката. Очевидно тези 12 души в ОСА са били железни по отношение на изтичането на класифицираната информация. Знае се кой е оглавял отдела, но по кого работи – не. Е, тогава какво правим? Осветяваме човека, който ръководи отдела, дискредитираме изобщо ОСА, набърквайки името на Алексей Петров, който вече е демонизиран от ген. Атанасов и Костов по заръка на режисьорите, и разрушаваме острието, което не се знае докъде е стигнало. Опитваме се да неглижираме Велин Хаджолов до нивото на някакъв каратист, който размахва крака и ръце, и картинката поднесена на обществото отново е манипулирана в „правилната” полза – виждате ли ги тия малоумници и какви хора са работили в ДАНС. В същото време превръщаме ДАНС в послушно кученце от типа на НСС от онези времена на Костов, в които никой не знаеше по какви поръчки работи и го обявяваме тържествено за „тайното оръжие на властта”.
–Моля те да разясниш за нашите читатели и още едно твое сензационно твърдение, което още никой не е имал смалостта да форлумира – „По същото време се появява и странният сайт „Опасните новини". За пред широката публика той е легендиран като антиправителствен сайт, който разпространява злостни слухове за министър-председателя и президента. Всъщност в крайна сметка се оказва, че целта на „Опасните новини" е да огласява прийомите на действие на ДАНС и на специалните им звена, които представляват държавна тайна?
– Нека сега свържем пъзела между ОСА и Опасните. Опасните вади информация за Алексей Петров и как той използвал службите за едва ли не лични бандитски цели, за да трупа банка информация в басейна „Спартак”, как такситата му били ползвани като шпионска централа, вадят се имена на служители от ДАНС, които към онзи момент работят в определени разработки и ги обявяват за педофили. Този, който е подавал информация прекрасно е знаел за съществуването на ОСА в ДАНС и методите на действие на звеното. Знаел е и кой го ръководи и каква е целта на ОСА – работа по белите престъпни корумпирани якички във висшия ешелон на властта. Не е знаел обаче точно кои са мишените. Тази дейност очевидно не се е вършила само с прилежно написани рапорти и доклади на костюмирани зализани НСС-ейци, които могат да правят само това още от годините на Командира. ОСА е била нещо друго, което ние простосмъртните няма и как да знаем, защото това са тайни сужби, а не информбюро, което да ни осведомява всяка сутрин по радиоточката какви прийоми ще използва за да разработи корумпираната върхушка. Знам обаче, хайде нека кажем от филмите, че подобни звена работят не на бюра, а на „терен” и за начините, с които действат и по кого работят, за останалите в цялата спецслужба е абсолютно табу. За кръговете, които се връщат на бял кон в търговията с влияние, целият този замисъл трябва да бъде едновременно осуетен и дискредитиран и чрез сайта Опасните се скалъпва информация, уличайваки Алексей Петров, че въртял мафия в ДАНС. Вадят се методи и ресурси от работата на ОСА, които са секретна информация, примесени с литературни съчинения в стила на евтино криминале и отровния мармалад е забъркан. ОСА е дишала във врата точно на същите тези засегнати олигархично- политически кръгове. И ето ти повод за размисъл – започваш с Опасните и приключваш с гилотирането на ОСА. И вече спокойно дишаш и даваш интервюта.
– Кое ти дава основение да твръдиш, че целта на Опасните е да огласява приомите на действие на ДАНС и на спецзвената им?!
– Свирепата битка е да тези престъпни кръгове облечени във висока власт да останат недокоснати. Какво излиза – че хората на Драшков стоят зад изтичането наинфорвация към Опасните. Драшков, разбира се каза, че говорителят на ДАНС Зоя Димитрова лъже. Днес пък Огнян Стефанов „неволно” осветява шефа на ОСА Велин Хаджолов. Ако това се бе случило в нормална държава щеше да гърми невъобразим скандал. Тук цялата сценка бе режисирана за да си свършат работата същите тези хора и скандала да отшуми за три дни. Президентът мълчи, премиерът мълчи, новият шеф на ДАНС мълчи. А най-сладко мълчат олигарсите, които стоят зад тези хора.
– Защо тогава беше цялата тази истерия с разрабатката “Галерия”?
– За да ни бъде внушено как властта работи против журналистите. Подслушва ги, следи ги, като че ли по времето на Костов не беше същото. За да се отклони вниманието от истината, че това бе мощна атака на корумпирани кръгове срещу ДАНС, сега ще разсекретяват, забележете, части от Галерия. В които според новият шеф на ДАНС нямало нищо интересно. Цялата тази истерия цели да ни бъде разказано как забърканите служители в изтичането наинформация към Опасните са невинни и че „злите демони” в ДАНС вече ги няма. Всъщност, тя и ДАНС вече е илюстрована картичка. От родното ФБР май ще остане само гледката от сградата на ул. Черковна. Високопоставените заинтресовани кръгове накрая успяха да постигнат своето. Сега ще има ред сълзи и сополи кой бил подслшван в Галерия, ще се пишат опуси на тема свободаа на словото и никой няма да извади истината засегнато ли бе още тогава по безпрецедентен начин звеното ОСА още тогава. И кой имаше сметка от това. И ако някой, който е бил толкова възмутен от „мафията” в ДАНС, както бе описана в Опасните, защо още седи сврян в кюшето анонимен и не си каже името, че е той е би онзи храбър боец за правдата. Коя правда? На неговия чорбажия, на корумпирания режисьор плел в юмрука си високопоставени фигури наред с мафиотите? И струваше ли си заради правда да бъде ужилена националната сигурност? Ако не се подписваш под това, което мислиш, значи самият ти признаваш, че това не е твоята истина, а просто ставаш пощенска кутия на нечии мръсни интереси.
– Пишеш – Престъпниците с бели якички са изпитвали панически страх от отдела ОСА, за който не са знаели почти нищо, но са усещали дишането му във врата си. Не са знаели почти нищо, но как са усещали дишането на ОСА във врата си?
– Знаели са, че има такова звено, но очевидно не са можели да се доберат до конкретните цели и мишени на ОСА и това ги е вадило от нерви. Знаели са и кой го ръководи. И най-простата форма да неглижираш работата на един човек е като с активно мероприятие го дискредитираш. Особено по теми като тайните служби, където не всичко може да бъде обяснено и опровергано, и не всеки може да излезе и да каже как точно стоят нещата, защото това е класифирана информация. Тук е било мястото на Петко Сертов да прояви характер още в началото, а не мекушавост и да сложи всичките тези „змии в пазвата” на ДАНС на мястото им безкомпромисно. Това обаче очевидно не се е случило. И духът е изскочил от бутилката.
– Ти очакваш нови „случайни” изпускания в ефир за всички застрашаващи комфорта на мафиотския кръг. Дай ни коз кои стари муцуни” биха се активирали отново?
– Не знам, но както е тръгнало с разчистването на сметките чрез подобни ченгеджийски мероприятия, нищо чудно, още неудобни фигури да бъдат поставени на блюдото пред насъсканото население, което иска кръв, възмездие и зрелища. С ДАНС вече е свършено. ДАНС се върна там, откъдето тръгна. Информационна служба каквато бе някога по командирското време НСС. Това страшно удобно обслужва и новият премиер. „Тайното оръжие на властта” няма да може да арестува и да прави акции. Ще предава докладите си на премиера, както е било през годините и тайно ще мислят как да пожалят някого, или да ударят друг. ГДБОП ще се вихри с пълната си сила пак контролирана от премиера. Как ще бъдат арестувани корумпирани министри от МВР – поживьом, увидим. Не може във Варна да дойде вътрешния министър и да каже, че директора на ОДП – Варнакомисар Митко Димитров „бил достоен офицер, защото е заловил Веселин Данов”. Това е демонстрация на некомпетентност. Първо не е заловен само Веселин Данов, а имаше м”мега” дознание за още 23 души. Второ и с ролята на същият този комисар бе спасена кожата на истинския бос на мафията от 10 години във Варна Веско Жеков. Трето, ако Цветанов се запознае с истинската история на дейността на комисаря „достоен офицер” по цялото това разследване, ще се хване за главата. Допускам, че не е достатъчно информиран и за това му препоръчвам да прочете книгата ми. Ако пък умишлено говори подобни пиар-безсмислици, то нищо добро не чака системата.
– В това тотално съсипване на ДАНС Алексей Петров какво прави? Със скръстени ръце ли стои?! Вече чуваме от различни места, че и той е решил да напусне България и да заживее на някое лукозно място – в чужбина, в ЮАР или другаде…
– Алексей Петров, дочувам, бил във великолепна кондиция. Колкото е казал на Огнян Стефанов, че е научил американците как се разкрива сайт като Опасните, толкова ще емигрира в ЮАР, или чужбина. Бях ти казала и преди, че Алексей Петров е сериозен противник и вътре, и извън ДАНС за корумпираната кохорта. Който с лека ръка е отписал Алексей Петров очевидно е в голяма заблуда. Но какво по-прекрасно изживяване от това да оставиш приспан някого, който си е помислил, че вече те е отсрелял? Интересното става едва тогава, когато приспаният вземе, че се събуди.
Мария Друмева
В. „Шоу”