Веселина Томова пред „Будилникъ”: Гилдията ни е много разединена, няма журналистическа солидарност

Книгата „Бандитска Варна” на журналистката Веселина Томова, главен редактор на сайта afera.bg, представлява разказ от първо лице за историята на мафията в България. Това обаче не са просто „спомени на очевидци” или дочути слухове и легенди за мнозина от известните лица на България, а драматичната история на една жена, която сама се е напъхала в света на ъндърграунда и властта. Всичко описано в „Бандитска Варна” е преживяно от разследващата журналистка Веселина Томова. Тя не спестява истинските имена, с изключение на две, които са дадени с псевдоними, поради обвързаността им със спецслужбите. Срещите, поетите рискове, разговорите и всички истории в книгата са напълно автентични.

–Защо сега се появи “Бандитска Варна”?
-По принцип аз от 6-7 години непрекъснато обяснявам, че пиша книга. И наистина в главата си я пишех.И случайно, а може и да не е било случайно, Маргарита Михнева е подхвърлила на директорката на издателство “Слънце” Надежда Кабакчиева за мен:”Това момиче пише много хубаво, защо не вземеш да го поканиш да напише една книга?”. И те ме поканиха. Аз съвсем не ги познавах. Срещайки се с тях те ми предложиха да я напиша. След като сключих договор, който е с определени параметри и срокове, изведнъж се оказах до стената и нямаше къде да мърдам-трябваше да седна и да напиша книгата. И така се случи може би случайно или не случайно, но по никакъв начин не е било целенасочено, защото ако трябваше да бъде, щях да го направя преди изборите, както се прави обикновено в България. Написах я много бързо-за три месеца, тя беше узряла в главата ми. За мое учудване много бързо се справих. Но наистина за мен беше нетърсено събитие, защото в България като напишеш книга търсиш кой да я издаде, търсиш спонсори. Намираш, издава се, но разпространението вече трябва сам да си го правиш. Но след като всичко това се пое от издателството – аз реших да го направя и така се появи “Бандитска Варна”.
-Защо “Бандитска Варна”?
-Много мислихме за заглавието. Аз не исках да бъде “Бандитска Варна”, защото ограничаваше това, което е написано в книгата, тъй като то не е само за Варна.От издателтвото настояха, че така ще стои по-добре. Написаното в книгата обхваща не само мафията, не само бандитите в чистия им криминален вид, а всичко бандитско във Варна. Дори и официалната власт, която винаги е свързана с бандитската власт. Въобще в България мафията е обвързана най-вече с белите якички и тези, които ръководят пейзажа на върха на политическата сцена. И така се получи “Бандитска Варна”. Дай Боже, заглавието да е било удачно. Засега още не знам дали е така.
-Имаше ли позвънявания да не я пишеш?
-Не. В интерес на истината докато пишех никой не ми се обади. Но понеже контактувах с някои от героите и ги търсих (някои от години не ги бях виждала) за да мога да си опресня някои неща или вече с минаването на годините да кажат някои неща, които вече не са опасни за казване. Така например един от култовите герои в книгата Христо Асенов-Бацата, когото познавам от много години, за мое учудване започна:”Ама, Веси, защо ще ме пишеш сега? Ама недей.Аз вече отдавна не съм в тоя свят. Аз имам много наемни работници, какво ще си кажат хората за мен?”, което беше много смешно за мен, защото все пак цяла Варна знае кой е Бацата. Но всичко беше така, без някакви конкретни заплахи или нещо подобно. И досега след излизането на книгата няма някаква видима реакция, но пък тя е невидима. Засега нямам реакции, че ще се завеждат дела. Не знам, може би още я четат. Тя е дебела.
–Искаш да кажеш че политиците и държавните служители, които са намесени, също поне засега мълчат?
-Да, мълчат. Няколко политика са се обаждали,но не на мен, а на мои приятели. Били възмутени защо било написано така, защо било написано онака. Много е смешно. Но съм казала, че съм готова да застана в онова глупавото предаване “Цената на истината” с детекторите на лъжата. Нека, който е споменат в книгата, да седне с мене, да говорим за едно и също и да видим кой казва истината. Но засега никой не смее да опровергае нещо от книгата или да заведе дело срещу мен.
-Има ли в България истинска разследваща журналистика?
-Абсолютно не засега.И това не зависи само от вестника-примерно дали е богат, дали е беден, дали може да си го позволи.Това винаги е свързано с полиция, със служби, и е нормално да се използва журналист за такава задача, а не някой идиот, когото ще разкрият веднага. Но в България има една изключителна война срещу разследващата журналистика от страна на службите и на полицията, което е много смешно. Цял свят знае, че разследващите журналисти са партньори на тези служби, на полицията, и общо взето в тези журналисти се съсредоточава много информация, която може да помогне.В България аз съм се опитвала и непрекъснато продължавам да го правя, да помагам , защото при мен пристига информация, която аз не мога да отиграя само с писане. Понякога не може да бъде написана, защото ще навредиш на ситуацията. Няма никакво партньорство, никаква екипност между тия неща. И много трудно би могло да се случи, защото тук ченгетата ни възприемат все още като врагове. Те не желаят да контактуват с нас, защото общувайки в една такава ситуация освен това, което ще напишеш като репортаж за тази примерно банда, ти ще видиш безумието и некъдарността на полицаите, които ще изтърват похитителите, както се случва при нас обикновено. И може би тази симбиоза на полиция и на служби с мафията кара ченгетата да се разграничават и да не бъдат открити и чисти в тия контакти с разследващите журналисти, защото при всички положения един честен разследващ журналист ще ги хване и ще ги усети тези неща и затова не е допуснат до това гнездо. Така че засега такова нещо е абсурдно да стане. Действа се самостоятелно, ако имаш наистина добра медия. Но в големите медии в България няма разследваща журналистика по обясними причини.Монополът на медиите е жесток, пишат се само хубави неща за властта, тук там има критика, но разследване-абсурд. Там, където може да се направи, винаги се стига до полицаите или спецслужбите, което е нормално. И тогава в твоето собствено разследване те ти играят номера, могат да те провалят и да те набутат в много по -лоша ситуация, отколкото да ти помогнат.
-Донякъде това целенасочено ли е?
-За мен е целенасочено. Десетки пъти съм давала сигнали, опитвала съм се да направя нещо с полицията и винаги съм се сблъсквала със стена, защото в един момент, когато на тях не им отърва, когато висшите полицаи са обвързани със ситуацията, не желаят да реагират.А тече информация. Преди месец някъде по телефона ме потърсиха българи, арестувани в Гърция за фалшиви кредитни карти. Те са били част от някаква група, която е обирала редица европейски страни на месец с по 700-800 хиляди евро. Много сериозни мащаби, трансгранична престъпност. Момчетата по свой начин са решили да станат защитени свидетели и търсят връзка с ДАНС, със спец службите, но нищо. Убих се да търся шефове, написах официален сигнал да се намери път към тези момчета, защото искат да разкрият групата. Искам да ти кажа, че до този момент никой не е отишъл да се срещне с тях, нищо не се е случило. Те са търсили помощ от посолството в Гърция. Но и до сега си лежат в следствения арест в Атина и никой не иска да ги чуе.И какво можеш да направиш? Нищо. А те се страхуват за семействата си и за това искат да работят със спец службите.
-Има ли бъдеще защитеният свидетел в България?
-По принцип това е много добър вариант, но в България поне засега не се получава. В момента, в който се каже, че има защитен свидетел някъде по някое дело, още на следващия ден той цъфва във вестниците-първо с инициали, после се разкрива къде е, защо е, как е. И това обаче пак се прави не случайно. Информация се подава контролирано на някои от журналистите.И на практика някой, който има интерес-пак от полицейски,магистратски,прокурорски страни осветява този човек и в тази малка България – иди се скрий.Дори и в чужбина да се скриеш името ти се знае. Такива случаи има много и то по знакови дела. При Маргините например още на втория ден лъсна защитеният свидетел. И при Златко Баретата, който в момента е в ареста, се знаят 3-4 -та защитени свидетели. Тук във варненското „мега” дознание на третия ден лъснаха кои са двамата защитени свидетели, и то пак благодарение на прокурорите и на ченгетата. И това е така точно заради корупцията, не заради нещо друго.Защото всички са обвързани.Преди 20 дни ми разказаха за един случай-за един длъжник в малък град. Отиват двама-трима варненци да помогнат на приятел, дал на заем 30 хиляди лева.В момента, в който те откриват длъжника, той казва:”Да, ей сега ще ви ги дам, отивам да ги взема.” и идва шефа на полицията, с още 4-5 полицейски коли, които не питат какво се случва, а директно казват:”Напусни този град и повече да не си стъпил!”. Те действат като наказателни бригади. След като имаш купена полиция, тя ти действа като банда в сянка.
-Какъв е вариантът да се променят нещата?
-Ами първо политическа воля. Макар че аз не я виждам-нито в предната власт, нито в тази. Не може да изчистиш къщата, когато на теб един от най -висшите ти офицери е бандит, и в същото време се занимава с борба с организирана престъпност. Не може от ДАНС,която е специална служба, да излязат едни висши служители и да кажат, че ръководството в момента служи на чужди спецслужби заради пари и прикрива мафията с анфетамините. В същото време затова мълчат Бойко Борисов и Цветан Цветанов и се занимават с разни дребни старшини. Няма воля за изчистване на висшата корупция, защото очевидно са оплетени политически. Много мръсни пари се въртят и никой няма сметка от истинско разчистване на играта.
–Евросъюзът може ли да ги натисне по някакъв начин?
-Досега не съм видяла някакъв натиск. Много сигнали текат кам Европейската комисия, но нищо до този момент реално не се случва.И аз мисля малко еретично-че те вдигнаха ръце от нас, или че и те не са толкова чисти , колкото се обясняват. Да, дават ни някакви забележки:това трябва да се оправи, но нищо не се оправя.Особено правосъдната система е жестока история.Там е пълен батак.
–Има ли материал книгата да бъде продължена?
-Да. Вече имам предложение да направя втора.Много неща останаха извън тази книга. И са премълчани не умишлено, а защото стана много дебела, много обемна.И от издателсвото се притесниха, че в България трудно се продават такива книги.Затова ще има втора, Дай Боже и трета.Защото, тук в България, непрекъснато се случва нещо. И книгата дори е с отворен край, защото нищо не е застопорено. Дори старата история на мафията,тя се развива и никога не е скучно. Ако дойдат западни разследващи журналисти тук, за тях ще бъде рай. Те неса виждали  толкова много материал на едно място, който да работи.
-За себе си притесняваш ли се понякога?
-Да. Всеки се притеснява, всеки го е страх. Но вече съм преминала този период. За мен най-важното е да не изпадна в параноя. Имах преди такива случаи. След няколко заплахи изпаднах в параноя, която е много по- страшна от страха, защото не знаеш какво може да ти се случи. Не знаеш къде се намираш, кой те следи, кой ти говори по телефона. Но това съм го преминала. И съм се оставила в ръцете на Господ. Мислила съм и това, че вече сме в ЕС и че не може така лесно да се посяга на личността, но въпреки това в България всичко може да се случи. Но най-големите ми притеснения не са от хората от криминалния свят, а от корумпираните полицаи, които наистина могат да разчистват сметки. Не че не ме е страх, но гледам да бягам от страха за да се чувствам в кондиция.Иначе става по-страшно.
-Може ли една книга да промени нещо?
-В България мисля, че не. Много ми се иска, но..Книгите затова се пишат.Дай Боже поне да отворя очите на някого.
–Сама ли се чувстваш?
-Слава Богу имам двама-трима много верни приятели, които не са далеч от ситуацията, в която се намирам аз. Да са живи и здрави мога да кажа, че ми пазят гърба по някакъв начин. В това отношение не съм сама.Но иначе общо взето в тази битка човек е сам.Няма армия. И гилдията е много разединена.Няма журналистическа солидарност. Няма общност,която да те защити.

Разговаря Галин Люцканов

В. Будилникъ

Великобритания

Бел. Авт. Интервюто с Веселина Томова е взето специално и единствено за вестник „БУДИЛНИКЪ”. Никаква част от него не може да бъде препечатвана или цитирана без писменото разрешение на автора, който е собственик на правата върху текста.