« Върни се назад Публикувано на 07.09.2013 / 18:48

ВИЖТЕ ЗАЩО НАГЛЕЦЪТ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ ИЗЛЪГА БЕЗОБРАЗНО КАК „НЕ СМЕ СИ И ПОМИСЛЯЛИ ДА ПРАВИМ ПРОВЕРКИ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ”!

„Докато управляваше ГЕРБ не сме си и помисляли да правим проверки на личните данни…”, цинично излъга бившият вътрешен министър Цветан Цветанов при обслужващата го Любица Кулезич. АФЕРА предоставя факти, които опровергават ОТВРАТИТЕЛНОТО, АРОГАНТНО, МРЪСНИШКИ ЛЪЖЛИВО ПОВЕДЕНИЕ на гражданина с особената форма на главата: „Решение № 89 / 03.02.2010 г. относно правомощията на МВР при снемане и заличаване на полицейска регистрация на гражданите. РЕШИ: І. На основание чл. 38 ал. 5 от ЗЗЛД констатира, че министъра на вътрешните работи обработва незаконосъобразно личните данни на Б.Т. в нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6 от ЗЗЛД по повод съхранението в АИС “Централен полицейски регистър” информация относно Заявителски материал.

ІІ. На основание чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД издава следното задължително предписание на министъра на вътрешните работи, като администратор на лични данни, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за защита на личните данни:
На основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 159, ал. 5 от Закона за МВР да бъдат заличени от “Централен полицейски регистър” личните данни на Б.Т. по Заявителски материал
Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Венета Шопова /п/ Красимир Димитров /п/
Валентин Енев /п/
Веселин Целков /п”

И още:

РЕШЕНИЕ

№ 89 / 03.02.2010 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев и Веселин Целков, на открито заседание, проведено на 03.02.2010 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № Ж- 89/02.12.2009 г. от Б.Т. срещу министъра на вътрешните работи.

Страните са редовно уведомени за разглеждане на жалбата по същество.

Жалбоподателят Б.Т.- явява се лично.

За министъра на вътрешните работи се явява юрисконсулт Благой Иванов с надлежно пълномощно. Представя жалба от Б.Т. до Върховен административен със съдържание, идентично със съдържанието на жалба с рег. № Ж- 89/02.12.2009 г., както и призовка за насрочване на заседание. Във връзка с представените доказателства юрисконсулт Иванов прави искане за прекратяване на административното производство на основание чл. 129 от АПК. Комисията отхвърля искането, тъй като пред ВАС се оспорва законосъобразността на индивидуален административен акт на министъра на вътрешните работи, докато предмет на административното производство в случая се явява оспорване действия по обработване на лични данни от страна на министъра в качеството му на администратор на лични данни и по конкретно – действия по съхранение на личните данни на жалбоподателя.

Жалбоподателят Б.Т. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че органите на МВР-П. неправомерно обработват негови лични данни и съгласно твърденията и приложените писмени доказателства, фактическата обстановка по случая е следната:

Във връзка с извършено от жалбоподателя престъпление по чл. 343 “б”, ал. 1 от НК /управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда промила/ във ІІ-ро РУ- П. при ОД на МВР- П., е регистриран заявителски материал № 734/2004 г. и е образувано досъдебно производство № 1513/2004 г. по описа на Районна прокуратура- П. С Решение № 5940/ 24.09.2004 г. на П.ски районен съд на Б.Т. е наложено административно наказание “глоба” и този факт е отразен в информационните масиви на МВР.

На основание чл.28, ал. 1 от ЗЗЛД Б.Т. подава заявление до Министъра на вътрешните работи с искане да бъде заличена информацията от ЗМ № 734/2004 г. от информационните фондове на МВР поради изтекла давност. В качеството му на администратор на лични данни с Решение № І-19065/ 11.08.2009 г. Министърът отказва заличаване на исканата информация, позовавайки се на разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, съгласно която структурите на МВР извършват дейности по изграждане и поддържане на информационни фондове, в които се събира, обработва, съхранява, анализира и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на дейностите.

С жалбата си Б.Т. моли Комисията за извършване на проверка по случая, както и да упражни правомощията си по закон, като даде задължителни предписания за заличаване на личните му данни от АИС “Централен полицейски регистър”.

С Решение от 15.12.2009 г. (Протокол № 39) Комисията обявява жалбата за допустима и на основание чл. 36 от АПК изисква становище от Министъра на вътрешните работа, както и назначава проверка на място в Специализирана административна дирекция “Комуникационни и информационни системи” към Министерство на вътрешните работи (МВР) с оглед установяване на това дали в информационните фондове на МВР се обработват лични данни на жалбоподателя Т., като се изясни първоначалния момент на регистрация на информацията, категориите лични данни, кога и какви актуализации са извършвани и правно основание за съхранение на установената при проверката актуална информация. Резултатите от проверката са отразени в Констативен акт № към Ж-89/09/13.01.2010 г.

С писмо вх. № към Ж-89/09/22.01.2010 г. от министъра на вътрешните работи изразяват становище за неоснователност на жалбата, мотивирайки отказа от заличаване на данните на жалбоподателя и тяхното съхранение с липса на нормативно установени правила относно сроковете в които данните следва да бъдат съхранявани след приключване на тяхното обработване.

Жалбата е насрочена за разглеждане по същество на 03.02.2010 г.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е основателна.

Законът за защита на личните данни урежда защита на правата на физическите лица при обработването на техните данни, дотолкова, доколкото обработването не се извършва за целите на отбраната, националната сигурност и обществен ред, както и за нуждите на наказателното производство. В тези случаи, съгласно чл. 1 ал. 5 от ЗЗЛД, контролът по обработването се възлага на съответния държавен орган. В този смисъл Закона за МВР се явява специален по отношение на Закона за защита на личните данни, когато данните се обработват за целите на националната сигурност и обществен ред, а министърът на вътрешните работи следва да осъществява контрола по обработването на лични данни. От друга страна, законодателят в чл. 165 от Закона за МВР предоставя контрола по защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и при осъществяването на достъп до тези данни на Комисията за защита на личните данни при условията и по реда, определени със Закона за защита на личните данни. Правото на Комисията да анализира и осъществява цялостен контрол за спазването на нормативните актове в областта на защитата на лични данни е закрепено и в чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД.

Във връзка с регистриран срещу жалбоподателя Заявителски материал № 04734/07.06.2004 във 02 РПУ П. и образуваното от Районна прокуратура – П. досъдебно производство № 343б, ал. 1 от НК по описа на РП- П., в АИС “Централен полицейски регистър” е въведена посочената информация. В този информационен масив фигурира и информация относно освобождаването на лицето Б.Т. от наказателна отговорност, като на основание чл. 78а от НК му е наложено административно наказание “Глоба”. На основание чл. 28а, ал. 1 от ЗЗЛД и чл. 163 от ЗМВР администраторът на лични данни в лицето на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗМВР отказва исканото от жалбоподателя заличаване на личните му данни от информационните масиви на МВР. Жалбоподателят счита, че е налице незаконосъобразно обработване на личните му данни, изразяващо се в съхранение на личните му данни от Заявителски материал № 04734/07.06.2004 г. при отпаднало основание.

Съхранението на посочената информация в случая противоречи на разпоредбата на чл. 159, ал. 5 от ЗМВР, която изисква заличаване на личните данни при липса на законово основание за тяхното запазване. И доколкото събиране на лични данни за жалбоподателя е било необходимо във връзка с наказателното преследване, то с оглед неговото прекратяване отпада и законовото основание за последващо обработване, каквото според дефиницията на §1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД представлява съхранението на лични данни. Позоваването на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗМВР като основание за отказ от заличаване на информацията не следва да бъде уважено, тъй като в посочената разпоредба е признато правото на изграждане и поддържане на информационни фондове, свързано със специфичната дейност на структурите на МВР, но не представлява специална норма, която да регламентира обработването на лични данни.

Съгласно чл. 159, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност и противодействие на престъпността, органите на МВР имат право да съхраняват данните и след приключване на обработката им в срокове, определени от администратора на лични данни. Тъй като към момента от страна на администратора на лични данни не са предприети действия в тази насока следва да се приложи общата в случая разпоредба на чл. 2, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД, забраняваща допълнителното обработване на данни за цели, различни от тези, за които информацията първоначално е била събрана.

С оглед гореизложеното предлагам, Комисията

РЕШИ:

І. На основание чл. 38 ал. 5 от ЗЗЛД констатира, че министъра на вътрешните работи обработва незаконосъобразно личните данни на Борислав Кирилов Т. в нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6 от ЗЗЛД по повод съхранението в АИС “Централен полицейски регистър” информация относно Заявителски материал № 04734/07.06.2004 във 02 РПУ П.

На основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 159, ал. 5 от Закона за МВР да бъдат заличени от “Централен полицейски регистър” личните данни на Б.Т. по Заявителски материал № 04734/07.06.2004 във 02 РПУ П.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Венета Шопова /п/ Красимир Димитров /п/

Валентин Енев /п/

Веселин Целков /п/

Предишно Р/О: Предишно Р/О, 14750 / 02.12.2010 г.

И още:

РЕШЕНИЕ

№ 4300
София, 28.03.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – II колегия, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
МИЛКА ПАНЧЕВА
РУМЯНА ПАПАЗОВА
АТАНАСКА ДИШЕВА
при секретар Милка Ангелова
и с участието
на прокурора Иво Игнатов
изслуша докладваното
от съдията РУМЯНА ПАПАЗОВА
по адм. дело № 1750/2011.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи против решение № 14750 от 02.12.2010 г. по адм. дело № 4766 / 2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата против решение № 89 / 03.02.2010 г. на Комисията за защита на личните данни.
Развитите съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, съдопроизводствени нарушения, неправилно прилагане на чл. 159, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (Закон за Министерството на вътрешните работи) във вр. с чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗЛД (Закон за защита на личните данни) и на чл. 159, ал. 6 от ЗМВР във вр. с чл. 1, ал. 5 от ЗЗЛД – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът Комисията за защита на личните данни, гр. София, не е взел становище.
Ответникът Борислав Кирилов Тончев от гр. Троян е оспорил касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отхвърлил жалбата на министъра на вътрешните работи против Решение № 89 / 03.02.2010 г. на Комисията за защита на личните данни, с което на основание чл. 38, ал. 5 от ЗЗЛД е констатирано, че министърът на вътрешните работи незаконосъобразно обработва личните данни на Борислав Кирилов Тончев в нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6 от ЗЗЛД по повод съхранението в АИС „Централен полицейски регистър“ на информация относно заявителски материал (ЗМ) № 04734 от 07.06.2004 г. във 02 РПУ Плевен. На основание чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД е издадено следното задължително предписание на министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД: На основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД във вр. с чл. 159, ал. 5 от ЗМВР да бъдат заличени от „Централен полицейски регистър“ личните данни на Борислав Тончев по заявителски материал № 04734/07.06.2004 г. във 02 РПУ Плевен.
След като е подложил на подробно обсъждане събраните доказателства и доводите на страните, Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона. С оглед установените по делото обстоятелства съдът законосъобразно е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 159, ал. 5 от ЗМВР, съгласно която личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт. Личните данни за Тончев са били събрани във връзка с наказателното му преследване за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което е бил регистриран във 02 РПУ Плевен заявителски материал № 04734/07.06.2004 г. С решение № 5940/24.09.2004 г. по н. д. № 265/2004 г. на Плевенския районен съд на Тончев е било наложено административно наказание „глоба“ и лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Наложеното от съда наказание е изпълнено и давностните срокове са изтекли, поради което последващото съхраняване и обработване на личните данни е без законово основание. В същата насока е нормата на чл. 9, т. 6 от Инструкция № Iз-381/10.03.2009 г. за реда за обработка на лични данни в МВР (обн. ДВ бр. 23/2009 г.). Нормата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗМВР създава право за МВР да извършва „изграждане и поддържане на информационни фондове, в които се събира, обработва, съхранява, анализира и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на дейностите“, но това съхраняване не може да е неограничено във времето. То е ограничено с нормата на чл. 159, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, която вменява задължение на администратора на личните данни да определи срок за съхраняването им. Министърът на вътрешните работи не е изпълнил законовото си задължение по чл. 159, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и не може да черпи права от това бездействие, като нарушава личните права на гражданите в РБ. Общата забрана, въведена от чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗЛД, не позволява допълнителното обработване на лични данни за цели, различни от тези, за които те са първоначално събрани.
Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за неправилност на извода на първоинстанционния съд за валидност на оспореното административно решение като издадено от компетентен по материя административен орган. Със Закона за защита на личните данни са предоставени два отделни способа за защита на физическите лица, чиито права по закона са били нарушени. Те могат да сезират Комисията за защита на личните данни по реда на чл. 38 от ЗЗЛД или да обжалват действията и актовете на администратора пред съда по реда на чл. 39 от ЗЗЛД. От фактическа страна по делото е установено, че по молбите на Борислав Кирилов Тончев вх. №3547/30.06.2009 г. и вх. № М-2541/13.07. 2009 г. министърът на вътрешните работи като администратор на личните данни е издал решение № I-19065 / 11.08.2009 г., с което постановил отказ за заличаването на съхраняваната информация. Пътят за защита на физическото лице по чл. 39 от ЗЗЛД е бил преграден, след като с влязлото в сила протоколно определение от 12.05.2010 г. по адм. дело № 13062 по описа за 2009 г. на ВАС – V отд. подадената жалба против решение №I-19065 / 11.08.2009 г. на министъра на вътрешните работи е била оставена без разглеждане. За физическото лице е налице правен интерес от търсената защита по реда на чл. 38 от ЗЗЛД, а взетото решение от Комисията за защита на личните данни в рамките на предоставената й материална компетентност на независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и контрола по спазването на ЗЗЛД, е произвело правно действие.
Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на обжалваното съдебно решение и постановяването му в нарушение на материалния закон. По силата на чл. 159, ал. 2, т. 4 от ЗМВР при обработването на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност и противодействие на престъпността, органите на МВР могат да съхраняват данните и след приключване на обработката, но при спазване на сроковете, определени от администратора на личните данни. Заличаването на личните данни по ал. 2 и 3 се извършва при наличие на основанията, предвидени от ал. 5 на чл. 159 – вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт.
В разглеждания случай е установено, че действията по обработване на личните данни на Борислав Тончев са инициирани във връзка с извършено от него престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 1 от НК (на 05.05.2004 г. управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,7 на хиляда), за което е било образувано досъдебно производство № 1513/2004 г. по описа на Районна прокуратура – Плевен. С решение № 5940 от 24.09.2004 г. по НОХД № 2625 / 2004 г. Плевенският районен съд е освободил Борислав Тончев, роден на 15.06.1981 г., от наказателна отговорност, като на основание чл. 78а от Наказателния кодекс му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. и го е лишил от правото да управлява МПС за срок от четири месеца, считано от влизане в сила на решението. По делото няма данни за заведен след 07.06.2004 г. друг заявителски материал за извършени от лицето противоправни действия. Дейността на структурите на МВР по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за изграждане и поддържане на информационни фондове следва да се извършва при спазване на правилата на 159, ал. 2, т. 4 относно срока на съхраняване на обработените данни и по ал. 5 на чл. 159 – относно заличаването им. Към настоящия момент не е установена необходимост от обработване на личните данни на лицето във връзка с извършваните от органите на МВР дейности по защита на националната сигурност и противодействие на престъпността. Оспореното административно решение е издадено при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14750 от 02.12.2010 г., постановено по адм. дело № 4766 / 2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Светла Петкова
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Наталия Марчева
/п/ Милка Панчева
/п/ Румяна Папазова
/п/ Атанаска Дишева
Р.П.

Предишно Р/О: Предишно Р/О, 2920 / 20.3.2007 г.Ново Р/О: Ново Р/О, 4300 / 28.3.2011 г.

И още:

РЕШЕНИЕ

№ 14750
София, 02.12.2010
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
МАРИЕТА МИЛЕВА
при секретар Илиана Иванова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателя АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
по адм. дело № 4766/2010.

Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във вр. с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Образувано е по жалба на министъра на вътрешните работи на Република България (министъра/ът), против Решение № 89/03.02.2010 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията).
По делото липсват данни за точната дата на връчване на обжалваното решение на КЗЛД на министъра, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Комисията е констатирала, че министърът обработва незаконосъобразно личните данни на Борислав Кирилов Тончев в нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6 от ЗЗЛД по повод съхранението в АИС „Централен полицейски регистър“ информация относно
Заявителски материал (ЗМ) № 04734/07.06.2004 г. в 02 РПУ Плевен. На основание чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД Комисията е издала задължително предписание на министъра: На основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД във вр. с чл. 159, ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), да бъдат заличени от АИС „Централен полицейски регистър“ личните данни на Борислав Тончев по ЗМ № 04734/07.06.2004 г. в 02 РПУ Плевен.
Недоволен от решението, министърът го обжалва чрез процесуалния си
представител. Счита същото за нищожно, алтернативно – за незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния закон при постановяването му и противоречие с целта на закона. Моли отмяната му.
Ответната страна – КЗЛД, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна.
Заинтересованата страна – Тончев, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Претендира за направените разноски.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с извършено от Тончев престъпление по чл. 343б, ал. 1 от
Наказателния кодекс, в 02 РПУ Плевен е регистриран ЗМ № 04734/07.06.2004 г. С Решение № 5940/24.09.2004 г. постановено по н.д. № 265/2004 г. по описа на Плевенския районен съд, за извършеното престъпление на Тончев е наложено административно наказание „глоба“ и лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Наказанието е отразено в информационните масиви на Министерство на вътрешните работи (МВР).
С молби вх. № 3547/30.06.2009 г. и № М-2541/13.07.2009 г. до министъра, Тончев е поискал да бъде заличена информацията, съхранявана по ЗМ за него, поради изтекла давност. В качеството на администратор на лични данни, с Решение № І- 19065/11.08.2009 г. министърът е отказал, позовавайки се на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
След постановения отказ, Тончев е подал жалба вх. № на МВР 8681/09.09.2009 г. против него, заведена във ВАС с вх. № 14975/18.09.2009 г. По жалбата е образувано а.д. № 13062/2009 г. Междувременно, Тончев е сезирал КЗЛД с Жалба вх. № Ж-89/02.12.2009 г. Направил е искане да се извърши проверка и се дадат задължителни предписания на министъра за заличавето на личните му данни, съхранявани от МВР. Комисията е разпоредила проверка в Специализирана административна дирекция „Комуникационни и информационни системи“ на МВР и
такава е била извършена на 07.01.2010 г. На същата дата е съставен и
Констативен акт (л. 44 от преписката) от който е видно, че за Тончев в
системата има данни като „потърпевш“, „извършител“ и „проверен“ за
престъпление, включително процесуални действия по образуване, разследване и прекратяване на досъдебни производства против него. Изготвена е разпечатка на данните на хартиен носител, приложена към административната преписка. Данните като „извършител“ за лицето са във връзка със ЗМ № 04734/07.06.2004 г.
При така установеното, КЗЛД е съобразила в решението си, че обработката на личните данни за Тончев е извършено за целите на обществения ред. В тези случаи, на основание чл. 1, ал. 5 от ЗЗЛД, контролът по обработването им е възложен на съответния държавен орган. В същото време Комисията не губи правомощията си по чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД и чл. 165 от ЗМВР – да контролира защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и при осъществяването на достъпа до тези данни.
А.д. № 13062/2009 г. по описа на ВАС е прекратено с Протоколно определение на съда от 12.05.2010 г. ВАС, след като е установил, че по повод жалбата на Тончев пред КЗЛД е постановено нейно Решение № 89/03.02.2010 г., което е обжалвано и е образувано настоящото дело и на основание чл. 39, ал. 3 от ЗЗЛД, е оставил жалбата на Тончев против решението на министъра без разглеждане и е прекратил
производството делото.
При така установеното от фактическа страна, жалбата на министъра се явява неоснователна.
Обжалваното решение е постановено от Комисията, като компетентен
административен орган, овластен съгласно ЗЗЛД. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Материалният закон е приложен правилно и актът не противоречи на целта на закона.
Доводите на процесуалния представител на министъра за нищожност на решението се основават на обстоятелството, че в един период от време е имало образувани производства по идентични жалби на Тончев пред ВАС и пред КЗЛД. Твърди се, че съгласно чл. 32, ал. 4 и чл. 33, ал. 1 от ЗЗЛД, удовлетворяването на искане за заличаване на събрани лични данни и отказът за същото, представляват произнасяне на администратора на лични данни с индивидуален административен акт. По посочената причина и на основание чл. 129, ал. 1 от АПК е следвало КЗЛД да изпрати материалите на ВАС за решаването на спора. Произнасяйки се по жалбата на Тончев, тя е действала без да има необходимата материална компетентност, поради което решението `и е нищожно. Доводът е неоснователен.
ЗЗЛД е предвидил два начина за защита на личните данни на гражданите. Единият от тях – този по чл. 38, предвижда право на на физическите лица да сезират КЗЛД, а вторият – по чл. 39 – да обжалват те актовете на администратора на лични данни пред съда. В случая, предвид обстоятелството, че Комисията не е висшестоящ административен орган на министъра, не са налице условията на чл. 129, ал. 1 от АПК, задължаващ съединяване на жалбите и съответните производства в едно, подведомствено на съда. С Протоколното определение от 12.05.2010 г. на
ВАС за прекратяване на производството по а.д. № 13062/2009 г., образувано против Решение № І-19065/11.08.2009 г. на министъра, необжалвано и влязло в сила, фактически е изключена възможността за едновременното, но противоречиво произнасяне на КЗЛД и ВАС по жалбите на Тончев. Понастоящем единственото производство е настоящото, за проверка законосъобразността на решението на
Комисията.
Доводите за незаконност на решението на Комисията са развити в насока, че в случая не се касае за лични данни на Тончев, обработвани с оглед неговата личност, а такива, непосредствено свързани и отнесени към конкретен ЗМ, което по същество било досъдебно производство; не са съобразени разпоредбите на Инструкция № Із-1269/03.07.2009 г.; информацията попада в хипотезата на чл. 159, ал. 2 от ЗМВР,; заличаването на лични данни, обработвани по ЗМ следва да
бъде извършвано по реда на чл. 159, ал. 5 и 6 от ЗМВР; чл. 159, ал. 2, т. 4 от с.з. предоставя възможност за съхранението на въпросните лични данни в срокове, определени от администратора на лични данни. Предвид липсата на такива определени срокове, те могат да се съхраняват без ограничения. Така изложените доводи също са неоснователни.
Видно от приложената по делото разпечатка от АИС „Централен полицейски регистър“ е, че там съхраняваните лични данни са имената, ЕДИНЕН ГР. НОМЕР, пол, местоживеене, номер на лична карта и други, които са именно „лични“ по смисъла на ЗЗЛД и касаят личността на Тончев, независимо от това по какъв повод са събрани и за какви други цели ще се използват.
Съгласно чл. 159, ал. 5 от ЗМВР, „Личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт“. Събирането на данни за Тончев е било необходимо във връзка с наказателното му преследване за извършено от него престъпления. За него е наложено наказание от съда, то е изпълнено и давностните срокове са изтекли, поради което последващото съхраняване и обработване на тези лични данни е без законово основание или по-точно – недопустимо, предвид отпадане на основанието за събирането им и липса на причини за тяхното запазване. В същата насока е нормата на чл. 9, т. 6 от Инструкция № Із-381/10.03.2009 г. за реда за обработка на лични данни в МВР (обн. ДВ бр. 23/2009 г.).
В изричният отказ на министъра да заличи съхраняваните лични данни на Тончев, съдържащ се в Решение № І-19065/11.08.2009 г., той се позовава на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Последното е неточно, тъй като нормата урежда правото на МВР да извършва „изграждане и поддържане на информационни фондове, в които се събира, обработва, съхранява, анализира и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на дейностите“, което съставлява първият етап от
събирането и съхраняването на личните данни. Това съхраняване не може да е неограничено във времето, както се твърди в акта на министъра. Нормата на чл. 159, ал. 2, т. 4 от с.з.ограничава съхранението и обработката със срокове, определени от администратора на лични данни. Т.е. тя вменява задължение за министъра в последното му качество, да определи срокове за съхраняването на личните данни. В същата насока е и чл. 159, ал. 5 от закона, предвиждащ, че „Личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона…“. Липсата на „определени от администратора срокове“ е по вина на министъра, тъй като той не е изпълнил законовото си задължение. Недопустимо е от това неизпълнение, сам той да черпи права, нарушаващи личните права на гражданите в РБ. В подобни случаи, когато липсва специална норма, следва да се приложат общите такива на чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3
от ЗЗЛД. Там въведената забрана не позволява допълнителното обработване на лични данни за цели, различни от тези, за които те са първоначално събрани.
По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
По делото е направено искане от процесуалния представител на заинтересованата страна Тончев за заплащане на направените от него разноски. Предвид правните изводи на ВАС то се явява основателно. По делото обаче липсват представени доказателства за извършени разноски пред съда, поради което искането като недоказано искането следва да се отхвърли.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният
административен съд, състав на Пето отделение

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на министъра на вътрешните работи на Република България против Решение № 89/03.02.2010 г. на Комисията за защита на личните данни.
ОТХВЪРЛЯ като недоказано искането на Борислав Кирилов Тончев от гр. Троян да бъде осъдено Министерство на вътрешните работи да му заплати направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението на страните пред 5-членен състав на Върховния административен съд.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Андрей Икономов
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Илияна Дойчева
/п/ Мариета Милева
А.И.

Afera.bg