Винен бос срещу Алексей и Винената царица
Сградата на бул. “Цар Борис III” в София бе “осветена” от Маргарит Тодоров, шеф на “Домейн бойар”. Бизнесменът е нов свидетел по обвинението срещу Алексей Петров.
По неофициална информация Тодоров се жалвал, че през 90-те години е бил принуден със сила от Алексей Петров и още двама въоръжени да отиде в техния офис. Там бил заплашван от Петров с думите: “Нали знаеш, че държа всичко в България?!” В резултат Тодоров се уплашил за живота си и оттеглил претенциите си към двореца.
Идеята за красивия имот е на прочутата наша авиаторка Роза Георгиева, представител на БГА “Балкан” в Лондон от 1979 до 1984 година. Смъртта я застига преди завършването на строителството. Сградата е довършена от сина й Андрей Янев и сестра й Донка Митева. Маргарит Тодоров е бил съдружник с Роза Георгиева в две фирми.
През 2000 г. Маргарит Тодоров внася жалба до Софийския градски съд (СГС). Исковата молба е в качеството му на ликвидатор на фирма “Розим и ко – Домен Булгар”. С нея се атакува продажбата на част от двореца от фирма “Роузленд” на Андрей Янев и Донка Митева на дружеството “Атлас”.
По това време “Атлас” е собственост на Кирил Топалов, който сега е в управата на “Лев корпорация”. Искът е за прогласяване нищожност на сключения договор на основание чл. 26 от Закона за задълженията и договорите – поради противоречие със закона.
Тодоров заявява, че не еднолично Роза Георгиева, а съвместното им дружество “Розим и ко – Домен Булгар” е инвестирало в сградата на “Цар Борис III” № 136 В.
Дворецът бил построен върху общинска земя по условията на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (като временна постройка – бел. авт.).
Със заповед на кмета на София от март 1997 г. е отредено собствеността на имота да се прехвърли на сина на Роза – Андрей Янев. Според Тодоров, тъй като няма решение на Столичния общински съвет, действията на кмета противоречат на наредбата по чл. 8 от Закона за общинската собственост.
Бизнесменът е обжалвал заповедта на кмета пред компетентните органи, но без резултат. След като по случая е заведено дело в СГС, Янев дарява малка част от имота на ВМРО, а по-големият дял продава на фирма “Роза и ко” (по-късно преименувана на “Роузленд”). В дружеството съдружници са самият Андрей Янев и Донка Митева.
От жалбата се разбира, че върху прехвърлените имоти е допусната възбрана по исковия процес. По същия случай е заведена и преписка в Софийската районна прокуратура за престъпления по чл. 209 и чл. 282 от Наказателния кодекс.
“Независимо от тези ми действия, част от сградата – склад за напитки, ресторант, копирна база, офис и апартамент – е прехвърлена от “Роузленд” на фирма “Атлас” на 11 ноември 1999 г. Срещу това “Роузленд” погасява дълг от 650 000 германски марки и лихви върху тях, уредени чрез запис на заповед”, жали се Маргарит Тодоров. И изтъква, че протоколът за съгласие на общото събрание на “Роузленд” относно сделката не е бил подписан от Андрей Янев като съдружник (според твърдения на Янев пред Софийската градска прокуратура).
От името на “Роузленд” се е подписала само Донка Митева. А според съдебната регистрация дружеството се представлявало от тези две лица заедно. Освен това в счетоводните книги на “Роузленд” няма данни за такъв дълг. “При това положение сделката е извършена без представителна власт и при липса на валидно изразено съгласие от страна на прехвърлителя”, се казва в жалбата.
Според шефа на “Домейн бойар” продажбата противоречи и на чл. 33 от Закона за собствеността. Причината: заедно с ресторанта е прехвърлена и 1/2 част от емпоре и 1/2 част от санитарен възел. Другите половини на тези помещения са дарени на ВМРО през 1997 г. Тъй като при тях има съсобственост, е следвало идеалните части да се предложат за изкупуване на другия собственик – ВМРО, казва Тодоров.
В иска се посочва, че независимо от пороците на описаната сделка, 4 дни след нея, на 15 ноември 1999 г., придобитите от “Атлас” обекти са продадени на Алексей Петров и Александър Дойчинов, въпреки вписаните искова молба и възбрана.
Жалбата завършва така: “Уважаеми господа съдии, най-учтиво ви молим да прогласите нищожността на сделката от 11 ноември 1999 г. поради привидност на продажбата, липса на съгласие и противоречие със закона. И да признаете, че последните приобретатели Алексей Петров и Александър Дойчинов не са собственици на обектите, описани в акта от 15 ноември 1999 г.”
В крайна сметка съдът не уважава жалбата на Маргарит Тодоров. Тя е отхвърлена последователно от СГС, Софийския апелативен съд и Върховния касационен съд. Последната инстанция заключава, че ищецът може да претендира само за вложените материали и труд в строежа, без да има вещноправни претенции.
Христо Николов
www.trud.bg