ВИНОВЕН ДО ДОКАЗВАНЕ НА ЛУДОСТТА НА ПРОТИВНИЯ С ОСОБЕНА ФОРМА НА ГЛАВАТА

Той е болестно комплексиран. По фройдистки вкопчен в манията за власт. Чудовищно тесногръд в мисъл, лексика, изказ и обща култура. Никога не е бил ченге и никога няма да бъде. Носил е папки. Оперативната работа му е присъща толкова, колкото на хипопотам жартиери. От типа слуги е, които от самото начало носят психо-агресията срещу чорбаджията си, онзи, на когото никога няма да приличат. Готов е на всичко за да разсипе всичко, включително и МВР, само за да го забележат като Някой, като Нещо, като Онзи, когото всички да харесват. Никой не го харесва обаче. Дори и онези, които изпълняват заповедите му да подслушват мъже, които чукат съпругите на зам-министри.

Вътрешният министър на България.

Цветан Цветанов.

Това лице, което вече десети ден търси „лицето камикадзе” превърна МВР в просташка, арогантна, цинична, некадърна, поръчкова, наказателна, рекетьорска, комплескарска, агресивна, мачкаща машина за саморазправа и скалъпване на „акции” и „операции” срещу всеки, който не си е платил на ГЕРБ, не иска да го направи или срещу всеки, който застрашава теснокожието на гражданите за „евпропейско развитие” Цветанов и Борисов.

Той е престъпно некадърен като министър на вътрешните работи.

Мръсник е, защото обявява всеки за абсолютен престъпник дори преди още да е стартирало досъдебното производство.

Вади секретни СРС-та, чете ги когато и където си поиска.

Подслушва с държавни пари любовниците на съпругите на министри и зам-министри като че ли МВР е частна детективна агенция.

Всяка негова акция се проваля.

В съда, който му е трън в очите, защото все още не го е овладял изцяло и издъно.

Прокуратурата вече му прави свирки сутрин, обед, вечер и посреднощ.

Той обяви лекарите от Горна Оряховица за убийци.

Съдът ги призна за НЕВИННИ.

Той арестува синът на Гриша Ганчев и останалите „захарджии” като голям удар срещу точенето на ДДС.

Съдът ги пусна като определи, че НЯМА КАКВИТО И ДА Е ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.

Той арестува, проска по очи, свива устни като женски полов орган и клейми журналисти, политици, общественици като мафиоти, октоподи и гадове, които, ако не бяхме в Европейския съюз, досега щеше да разстреля поименно. И да го обяви за ползване на оръжие при самоотбрана.

Свидетелите му за „безспорни доказателства” са луди, рекетьори, дежурни, измислени като Светлин Близнака, Пламен Устинов и даскалицата Иванка.

Той разпна съдийката Мирослава Тодорова.

Съдът обаче потвърди оневиняването на шестима подсъдими ЗАРАДИ БЕЗОБРАЗИЯТА, СКАЛЪПВАНЕТО И ЦИНИЗМА НА РАЗСЛЕДВАНЕТО ИЗВЪРШВАНО ОТ МВР.

Ето и публикация на „Правен свят”, която нагледно обяснява какво е делото, заради което Цветанов смаза съдия Тодорова:

„Тричленен състав на Военно-апелативния съд потвърди оправдателната присъда на шестимата подсъдими по прословутото 15-годишно дело за грабеж в  софийското село Чепинци, станало пословично известно след като вътрешният министър Цветан Цветанов обвини за забавянето и провала му съдия Мирослава Тодорова. Това е втората съдебна инстанция, която не само намира, че вината на подсъдимите е изцяло недоказана, но и в мотивите си ясно дава да се разбере, че разследването е водено безобразно, доказателства са нагласявани от полицията, като всичко това е било напълно ясно за прокуратурата.
Това дело стана повод за фронтална и много грозна атака на министър Цветанов срещу съдия Тодорова, след като през пролетта той я обвини, че крайно непрофесионално и безсърдечно е забавила дело за изнасилването на две малолетни момиченца и така го е провалила. Оказа се, че по делото няма повдигнато обвинение за изнасилване, един от подсъдимите е с обвинение като помагач на изнасилване, извършено от неизвестен извършител, но иначе делото е за грабеж. Но това е най-малкото несъответствие между твърденията на г-н Цветанов и обективната реалност. 
Случаят е от края на януари 1998 г., когато семейство Анчови от Чепинци ограбени в дома им от нахлули бандити, отнети са им около 100 хил. лв. и златни бижута, а двете им дъщери – на 11 и на 16 г., са били изнасилени. Първоначално подсъдимите са седем, след смъртта на единия остават шест, а обвинението е за квалифициран грабеж по чл. 199 от Наказателния кодекс (плюс споменатото вече обвинение за помагачество при изнасилване срещу един от подсъдимите).
След продължило над пет години разследване делото най-накрая е внесено в съда през 2003 г. То е разпределено на съдия Даниела Атанасова, която така и не му дава ход. През 2004 г. делото е разпределено на съдия Тодорова, която тъкмо е постъпила в съда след майчинство.
Оказа се, че в 15-годишната история на това дело Мирослава Тодорова е единственият магистрат, който добросъвестно е положил всички усилия да го реши бързо. До присъда обаче не се стига, защото след 23 съдебни заседания, проведени от нея за по-малко от две години,  става известно, че единият от подсъдимите е бил полицай към момента на извършване на престъплението, но този факт е бил проспан и от полицията, и от прокуратурата, която е трябвало да го внесе във военния съд.
Съдия Тодорова не е имала никаква друга възможност, освен да прекрати делото и да го изпрати по подсъдност на военната прокуратура (която към онзи момент е компетентният орган да разследва служители на МВР). Делото е внесено във военния съд чак след две години – през 2007 г.
Едва в началото на март т. г. състав на софийския Военноокръжен съд (ВОС) с председател съдия Ванко Ангелов оправда всички подсъдими по всички обвинения по това дело. ВОС посочи многобройни гафове на разследващите, които са опорочили цялото дело още с първите си действия. Голяма част от тези гафове са скандални с очевидното пренебрежение към закона.
Военно-апелативният съд (ВАпС) изцяло потвърждава оправдателните присъди, постановени от ВОС, като обосновани, след като съдът правилно е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. А посочените в протеста на прокуратурата съображения за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата и за допуснати нарушения на процесуалните правила са, меко казано, несериозни и твърде неочаквани – рядко се среща прокурорът да се държи като правозащитник в процеса и да се бори със зъби и нокти за процесуалните права на подсидимите. Прокурорът не бил получил препис от мотивите на съда, макар че си ги поискал. В последното заседание на съда на 6 март т.г. на делото неправилно бил даден ход без присъствието на единия подсъдим, макар че всички страни били поискали това. Пак тогава съдът не бил проверил защо не се е явил по делото адвокат на един от подсъдимите и къде е бил. Вместо да се запита уведомен ли е бил адвокатът, той направо продължил процеса с резервния защитник. Това са все съображения на прокурора, с които иска отмяна на присъдата. Нещо повече, на 15-тата година от процеса прокурорът протестира, че не били събрани нужните доказателства за личността на подсъдимите и не било проверено твърдението на подсъдимия полицай Д., че по време на извършване на престъплението е бил на работа в посоченото от него здравно заведение. И още други възражения, които поотделно и в съвкупност сочат едно и също – че прокуратурата усеща това дело като горещ картоф, но не може да се откаже от него и трябва да си го държи здраво с две ръце.
Основният извод на Военноокръжния съд, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, е правилен, пише в мотивите на ВАпС. „За да стигне до него първостепенният съд е изброил в мотивите всички относими доказателствени материали към главния факт на процеса, изложил е съдържанието им, след което прецизно ги е анализирал. “
И двете съдебни инстанции подробно описват как година и половина след извършването на престъплението жертвите неотклонно твърдят при множеството разпити, че не биха могли да разпознаят извършителите – те били с качулки на главите, а в къщата било тъмно, така че единственото, което са запомнили за някои от тях, е ръстът и евентуално цветът на косата. Едва през пролетта на 1999 г. пострадалите започват да твърдят, че могат да разпознаят извършителите. „Този факт може да се обясни единствено с предоверяването на пострадалите на оперативната информация от полицейския служител Д., който е работил по случая“ и е близък приятел на семейството, сочи съдът. Затова и ВАпС приема за опорочени всички разпознавания в досъдебното производство, правени по снимки, при това повече от две години след престъплението – на 12.12.2001 година и на 18.02.2002 година. „Трябва да се отбележи, че всички албуми със снимките са изготвени през месец август 2001 г., т.е. няколко месеца по–рано, което е необяснимо“, пише съдът. Отделно от това е нарушен и чл. 145 ал. 3 от НПК (стар), съгласно който разпознаване по снимки е допустимо само, когато не може да се покаже самото лице. Не е имало пречка да се проведе разпознаване на живо, но това не е било сторено. Друг е и въпросът, че единственият запомнен белег – ръстът на извършителите, не може да бъде установен с разпознавания по снимки.
Съдът подробно излага данни от ДНК-експертизата на намерени следи на местопроизшествието, както и от медицинското изследване на двете изнасилени момичета – сперма, косми, кръв и т.н. Целият събран биологичен материал не съвпада с данните на подсъдимите, очевидно става въпрос за друг човек.
Отхвърлени като съмнителни са и показанията на анонимния свидетел, които не съвпадат с показаният на самите пострадали. По-късно този свидетел става известен и оттегля показанията си, твърдейки, че е натискан да свидетелства, за да се отръве от друго дело – позната история от похватите на българските разследващи.
Така едно грозно престъпление, извършено през януари 1998 г. – преди повече от 15 години, вероятно ще остане ненаказано, освен ако не се случи чудо и например не се открие извършителят, чиито ДНК характеристики съвпадат с намерените на местопрестъплението. Причината отдавна е ясна за съда, но никой нямаше да разбере за това дело, ако министър Цветанов не беше решил да го използва срещу съдия Тодорова.   
Преди няколко месеца, покрай проверките на Мирослава Тодорова, с която напоследък предимно се занимават ВСС, Инспектората към него, председателката на СГС Владимира Янева и председателят на САпС Веселин Пенгезов,  ВСС и ИВСС обявиха, че ще проверяват и това дело за грабеж и причините за неговото забавяне. Измина доста време оттогава, за делата на Тодорова излязоха доста факти, но нито дума за проваленото дело за грабежа в Чепинци и за виновниците за това.
В същото време, някои медии, очевидно изостанали с информацията, продължават да тиражират информацията, че Мирослава Тодорва безсърдечно и даже престъпно е забавила делото за изнасилване на две момиченца пред очите на родителите им през януари 1998 г. Наскоро даже министър Цветанов повтори собствената си измислица от тв екрана,  придружена от любимия му аргумент, че той вярва на твърденията на жертвите. Същите тези жертви, чиито интереси и желание за справедливост са провалени най-вече от служители на собственото му ведомство. Наивно е обаче да се чака и следващия ВСС да инициира обективна проверка на причините за провала на това дело и на наложи санкции на виновниците. Тия дни прогнозите за следващия ВСС започнаха силно да се влошават.”

С такова лице – вътрешен министър на България е чудно как страната ни се размина само с такъв атентат  като този на летишето в Бургас.

След ритника, който получи от Брюксел Цветанов нагло и арогантно продължи да твърди, че няма по-успешно от неговото МВР.

Премиерът Борисов го успокои след поредната му хистерична криза да не се тревожи, защото всички, които критикуват МВР са от мафията.

И лицето с особената форма на главата се втурна да лови лицето камикадзе.

В предстоящата година до парламентарните избори този човек, превърнал се в посмешището на ГЕРБ, превърнал България в джандарщина, ще е готов на всичко за да не загуби КАСАТА НА ГЕРБ, както и властта да обявява за виновен престъпник всеки, който му пречи на налудничавата милиционерска диктатура.

Господ обаче си знае работата.

И върти божествената рулетка.

Някой ден вътрешният министър с особена форма на главата няма да има гавази, охрана, репресивен апарат и ще му се наложи да се покаже на улицата.

Не дай боже да го срешне тогава „лицето камикадзе”.

Afera.bg

Колаж: Ивайло Ангелов