ВЛАСТТА КАТО ИКЕБАНА

Всички са по своему прави – имам предвид читателите на дописката ми „След куршума – какво следва“.
И онези, които са настроени радикално – като Милена Костова, Владимир Йорданов, Андрей Ненов, Петьо Христов, Маги Боянова, Нели Димитрова, Николина Габровска, Танго Томов, Емил Каталанов, Митко Бомбов, Стоян Петков и др.;
и онези, които защитават полицая и искат награда за него – като Ивайло Велчев, Ваня Кантарджиева, и др.;
и онези, които не са съгласни с това – като Искра Средкова;
и онези, които ненавиждат блатото, в което се усещаме като изоставени – като Нина Гергова, Силвия Делева, Димитър Илчев, Веселин Ружинов, Цветелина Спиридонова, Виктор Манолов, Наско Стефанов;
прави са дори и ония, които вярват в прорчествата на Нострадамус – като Ники Колибанов.
Всички тези гласове трябва да бъдат чути – най-вече защото са искрени и пределно ясни.
Само гласът на Властта не се чува.
Както винаги.
Има мрънкане, нищо друго – и то с вечното закъснение.
Има мляскане, примерно, за Шенген – готови сме били, и пр.
Е, готови ли сме?
Защо не питат хората от Южна България, които от месеци се разминават с пришълци – все едно, че са на някакво градско стъргало.
И за какво им е Шенген – освен, за да си сложат още една фалшива точка, за да надуе капризно устни Кунева, и пр.
Когато няма ясно послание от Властта – тогава се ражда Хаоса.
Открай време нашите политици страхливо правят едно и също.
Не се вглеждат в Миналото, освен когато несръчно и несправедливо го ругаят – за да се почувстват по-значими.
Боят се от Настоящето – и заради това тънкият им гласец все се чува със закъснение.
И изобщо не се опитват да провидят в Бъдещето – нямат характер и мъжество за това.
И, тъкмо по тази причина, Бъдещето все ги отминава – както отегчен пес отминава безделника.
…
А пък Бъчварова казала, че „афганистанците“ били „рискова група“ – и затова стреляли срещу тях.
Тия били рискова група – ами хилядите останали пришълци, които се промушват спокойно през България, те какви са?
Някои хора упражняват властта, като главно я говорят – и винаги се влачат след събитията, за да оцелеят някак си.
И, в края на краищата, какво следва след първия куршум?
Посочете ми поне един-едничък властник, който има ясен отговор на този въпрос.
Няма да успеете.
Властниците ни се държат като материал за икебана на Меркел – ако използвам остроумния коментар на Йети Богомил.
„Хайде, кажете зеле – снимаме ви за икебаната!“
Поне да бяха икебана от тръни…

Кеворк Кеворкян
https://www.facebook.com/Кеворк-Кеворкян-490656127781163/