Властта обича медиите и ги пази с презерватив

Забелязал съм обаче, че този човек никога не произвежда новини. Канил съм го и аз в студиото си – нямаше как да пропусна такава митична фигура. И нищо не постигнах.

Ето защо днес с удивление чета негово интервю в “Труд”, където той произвежда цели две новини. Едната е косвена, защото на практика потвърждава ( едно е да “се знае”, друго е Гоцев да е съгласен с това), че Маргините ( които “Труд” във всичките си материали, за разлика от всички останали медии, упорито нарича МаргЕни), са свои хора в БСП.

ТРУД: След сигнала, че Маргените са поръчали убийството ви, отношенията ви с “Позитано” 20 охладняха. Затоплиха ли се вече?
ГОЦЕВ: – Е, да кажем, че се затоплиха. Бяха “равни”, без емоционални скандали. Имаше случаи да съм по-критичен към “Позитано”, но дали съм бил забелязван там, не зная.”

По интересна обаче ми се вижда втората новина, защото няма как Гоцев да “ изтърве” случайно следното:

ТРУД:- На пазара е книгата “Човекът в сянка”. Мнозина смятат, че това е ваша биография, която ви представя в добра светлина.
ГОЦЕВ: – Истината е, че в книгата е дадено пространство на негативните мнения за мен. Зоя Димитрова, ваша колежка и бивш говорител на ДАНС, дойде с предложението за книга. Говорихме, тя направи интервю с мен. Но след като не получи това, което искаше от мене, авторката е търсила и е намерила други средства. Това е поръчкова книга.

ТРУД:- Какво искаше от вас?
– ГОЦЕВ:10 000 евро без договор. Имам доказателство за думите си. После тя устно предложи да се договорим – 80% от печалбата да бъде за нея, 20% – за мене. Консултирах се с юристи по авторско право. Изготвихме прекрасен договор. Дадох й го с надеждата да го прочете и ако нещо не й хареса, да го коригираме. Но реакцията седмица -две по-късно беше: Вие ме унижавате с този договор. После не съм я видял и не сме говорили повече”.

Струва ми се, че Гоцев създава прецедент. За първи път някой, при това не кой да е, атакува журналист за една от най-разпространените форми на медиен шантаж – искане на “безотчетни” пари срещу благи думи. Няма как да знам дали обвинението може да се докаже, но е рядък случай да чуем нещо подобно за неща, които в журналистическата колегия иначе се приемат за част от пейзажа.

Не подхващам въпроса заради някаква симпатия към една от двете страни, или антипатия към другата в този сюжет. Просто продължавам разговора, който се опитвам да предизвикам по отношение на единствената недосегаема за правосъдието сфера в България, каквато са удобните за управляващите медии. Служат им вярно и не ги закачат. Има лекари, полицаи, съдии, прокурори, политици и какви ли още не, хванати с подкупи или разследвани поне корупция на подкупи, но няма нито един подобен случай в медиите.

Ако някой си мисли, че това е някаква моя мания, движена от лична озлобеност или нещо подобно, да прочете книгата на убития, но оживял по чудо Огнян Стефанов “Кома”. В нея този колега, на правата на завърналия се от онзи свят, разказва без упойка как действа поръчковата журналистика в България и от позицията на пречистения смъртник не щади дори и себе си в цитираните примери!

Ето само няколко думи от главата , озаглавено от него “ Този шибан, шибан, сладък занаят…”. Говорейки за поръчковата журналистика, която познава от личен опит, Огнян Стефанов пише:

“Рамо до рамо с мен други колеги пък громяха определени кръгове в митниците, финансовото министерство, БСП, президентството и т.н. Или им лъскаха ботушите. Според ситуационната редакционна политика. Никога в такива случаи истината не е била водеща” ( стр. 277)

В интервюто си в. “Труд” пита Гоцев за “канибалските отношения в БСП” и той се ужасява от термина. И аз не съм канибал – не призовавам кръвожадно на колегите ми в медиите произволно да бъдат слагани капани в стила, който демонстрира Първанов от висотата на онази низост на върха на поверената му държава спрямо цял вицепремиер ( как ли би постъпил с теб, обикновени читателю, ако му застанеш на пътя?!).

Но твърдя, че властовият контрол над медиите в България гарантира на властниците комфорта при безпределното им крадене, шмекеруване и измами в особено големи размери. Те постигат това с цената на широко затворените си очи за ставащото в т.н. четвърта власт. Танто за кукуригу, както се казва на изискан земеделски език в нашата селска държавица!

За голямо съжаление и новите управляващи не правят изключение. Страховити закани за борба с корупцията кънтят от техните кабинети, но нищо подобно дори като намек не се дочува от тях по адрес на статуквото в средствата за масова информация. Явно там по презумпция ( за тях) няма корупция, далавери, незаконно забогатяване.

Изобщо лицемерието на симбиозата власт- медии е достигнало такива размери, че ако в Брюксел пишеха доклади на тази тема нямаше да им стигнат експертите и хартията. Някой извън цитаделите на основните пропагандни централи чувал ли е за премиите, които си раздават там в момент на криза и в момент на медиен писък срещу разходите на подлите политици ?

Няма и да чуе – защото няма заинтересовани да проговорят сами. Участниците в този пир по време на криза нямат интерес да се разчува – особено най-големите началници, за които една допълнителна заплата (както стана на Коледа в държавното радио, например) означава доста хиляди левове “отгоре”. А и онези, които биха могли да им “дръпнат ушите” предпочитат да си затварят очите.
Така е в мафията – всеки пази всекиго.

Ето защо създаването на прецедент не е без значение.
Остава да видим дали, след като е казано “а”, ще се намерят “грамотн” четци на интервюто, които да припомнят азбуката – цялата.
Азбучна истина е, че все от някъде трябва да се започне.

Иво Инджев
www.ivo.bg