Власт и пари

За мен обаче въпросът не е в парите, а във властта. Обикновено казват, че властта и парите са свързани, но повечето хора, които влизат в политиката, не го правят заради парите, а за властта.
Парите са сила, но не решават всички проблеми. Наистина с тях можеш да купиш всичко, дори и политик или партия, но не винаги.

Властта може да унищожи дори най-богатия. Спомняте се как се разправи Путин с руските олигарси и ги превърна в домашни любимци, трупове или изгнаници.

В този смисъл, не мисля, че за Доган и ДПС, парите са най-малкият проблем. Дори да ги загубят всичките, те запазват най-важното за тях- участието във властта. Нищо, че формално в момента нямат пряко участие. Те остават партия със значителен твърд етнически електорат и рано или късно, участието им е сигурно. Една партия с възможност за участие във властта, винаги е фактор.

Същото се отнася и за останалите политически партии. Винаги ще се намерят начини да се заобиколи законът, а „придобивките” да не се измерват пряко в пари. Връзки, влияние, уреждане на роднини и информация, днес са много по-ценни от парите.

Властта дава много повече от парите. Не случайно толкова партии, без реални шансове за участие в управлението, продължават да съществуват. Дори на местно ниво, участието във властта носи достатъчно облаги за партиите и отделните им членове.

Спомням си, преди 1990 година един снабдител на голям завод, твърдеше, че би работил и без заплата. Работата давала достатъчно възможности, за всеки предприемчив човек.

Сигурен съм, че дори и без заплащане, кандидати за народни представители, кметове, съветници и др., ще има достатъчно.
Винаги ще се търсят и намират начини да се „осребри” участието във властта.

Какъв е изходът? Преди години се говореше за лустрация. Забраната за участие на една партия или членовете и във властта, обаче не е ефективна. На мястото на едни, идват други „готови да работят без заплата”. Изходът е в контролът на политиците, от страна на избирателите им. Не на колегите си, не на прокуратурата, а на членовете на партиите и на избирателите.

В момента нещата са поставени така, че вече избран на практика един политик не може да бъде контролиран. Ако не сгафи сериозно, или по-скоро, ако не се разчуе за поредният му гаф, той е несменяем и недосегаем. Дори в самите партии, такъв контрол е невъзможен, защото управлението им също е в ръцете, на несменяеми.

Ако искаме някога, нещо да се промени, точно в тази посока трябва да се направи нещо.
Иначе съм сигурен, че и в момента някъде се случва поредният „Цанков камък”.
 
http://zahto.blogspot.com