Внучката на личния лекар на Цар Борис Трети: Царица Йоана разпространи версията, че царят е отровен
Маргарита Александрова е внучка на личния лекар на цар Борис Трети д-р Драгомир Александров (1902-1983 г.). Най-известният за времето си интернист е роден в Белово, завършил е медицина във Виена и в средата на 30-те години става “джипи” на последния български монарх. Големият му син – бащата на Маргарита, също носи името Драгомир Александров.
Внучката на д-р Александров се занимава с частен бизнес. По ирония на съдбата е омъжена за сина на Борис Манов – дългогодишен висш партиен функционер, първи секретар на ОК на БКП в Перник и един от създателите на Държавна сигурност. Имат син, който по семейна традиция е кръстен Драгомир. Маргарита Александрова огласи неизвестни подробности от тайния дневник на дядо си за последните дни на Борис III и категорично опроверга версията за насилствената смърт на царя.
-Разбрах, че пишете книга за вашата родова история и за вашия дядо д-р Драгомир Александров, личен лекар на цар Борис III. Доколкото знам, дядо ви е имал таен дневник. Има ли в него неща, които могат да прибавят нови, неизвестни подробности за управлението на династията на Кобургите и за смъртта на последния български монарх?
– Абсолютно вярно е. Дядо ми е имал такъв дневник. Писан е на френски. Започва да го води веднага след смъртта на царя, защото още тогава е имало спекулации около тази смърт. В един разговор непосредствено след кончината на царя дядо ми и Елин Пелин си казали един на друг:
“Какво ще си помислят идните поколения за тази така ранна смърт?”
Затова дядо ми започва да си води записки, от които след това е подбрал най-важните и е оставил един дневник. В него се споменава как през 1935 г. започва работа в двореца и става личен лекар на цар Борис III. Основно се акцентира върху последните дни на царя – от 23 до 28 август 1943 г.
-Разказвал ли е дядо ви лично на вас или на вашите родители нещо по-различно от официалната версия за смъртта на цар Борис III? Викани ли са били и други лекари за консултация?
– До 1983-та, когато дядо ми почина, тази тема изобщо не можеше да се дискутира. Вкъщи сме говорили, но всичко беше много тайно. Особено на мен като на дете са ми казвали: “Каквото чуеш, никога и на никого да не го споменаваш!”Основните неща ги знам от моя покоен баща Драгомир Александров, който беше журналист. Той беше започнал да пише книга, но за жалост не успя да я завърши.Царят определено е имал стенокардия. Имам запазени изследвания на царя от 1941 г., от които едно медицинско лице може да установи, че има сърдечен проблем.
-Какви са били отношенията между вашия дядо и царя?
– Отношенията им са останали прекрасни до последния момент. Даже в спомените на дядо ми са записани някои от последните думи на царя преди смъртта му. Те са си разменили няколко думи, въпреки че царят вече е бил в тежко състояние. Смятам обаче, че това рефлектира впоследствие върху версията за смъртта на царя, интерпретирана от царица Йоанна. Защото тя до последно е твърдяла, че царят е бил отровен, че неговата смърт е била насилствена, а не естествена.
-Дядо ви придружавал ли е цар Борис Трети в неговите пътувания в страната и чужбина?
– Да, даже най-интересното, което открих в досието на моя дядо, е негово пътуване с царя до Германия и среща с Хитлер през 1941 или 1942 г. За други пътувания не знам. С всичко, което ви казах, искам най-после да се спрат спекулациите около смъртта на цар Борис III – че е била насилствена, че е бил отровен. Наскоро се появи нова версия – че го отровила принцеса Мафалда, която била агентка на Сталин. Дядо ми е категоричен, че царят е умрял от естествена смърт. Не мога да разбера само защо наследниците му – Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза, не вземат специално становище при толкова много доказателства.
-Как са описани в дневника на дядо ви последните дни на царя?
– От 23 до 28 август 1943 г. дядо ми е бил непосредствено около царя в двореца. Там е спал. Състоянието на царя се е влошавало все повече и повече. Накрая е бил почти неконтактен. Най-интересното е, че царят сам е решил, че едни капки “Дигален” на фирмата “Рош” му действат много добре и е започнал да ги взима. Дядо ми е казал: “Вие на колега ли ще ми се правите? Как така сте решили сам да ги взимате?” Иначе царят е взимал много лекарства…
-Според вас може ли стопроцентово да се вярва на резултатите от аутопсията на Борис Трети? 
– След смъртта на царя се настоява за аутопсия, за да няма никакви съмнения относно естеството на смъртта му. Но царица Йоанна е била твърдо против. Аутопсията е извършена от проф. Москов. Дядо ми също присъства. Аутопсията е трябвало да се направи до 12 часа след смъртта, защото в противен случай данните е можело да не са достоверни. Няколко часа след смъртта на царя я правят в зъболекарския кабинет на първия етаж на двореца. Не се установяват никакви следи от отрова
Дядо ми още тогава, след като е видял сърцето на царя, е бил сигурен, че става въпрос за инфаркт. Проф. Москов взима сърцето, бъбреците, белия и черния дроб и ги носи в лабораторията на тогавашната Климентинска болница, за да бъдат още по-сигурни, че няма данни за отрова.
Дядо ми е разписал смъртния акт на царя заедно с д-р Разсолков и д-р Даскалов, които също са били много добри лекари за времето си. Отделно проф. Зайц и проф. Епингер са били тук, въпреки че Епингер впоследствие няколко пъти сменя версиите за смъртта на царя и накрая се самоубива във Виена. Даже царица Йоанна е казвала: “Ето, и тази смърт не е случайна” – тоест смятала е, че самоубийството на професора по някакъв начин е било свързано със смъртта на съпруга й.
–Не ви ли потърсиха наследниците на царя – все пак вашият дядо е лекувал и тях като деца?
– Не, въпреки че когато царица Йоанна е раждала, дядо ми лично й е инжектирал упойката по настояване на цар Борис, който е присъствал на раждането на Симеон. Не че държа, но смятам, че от елементарно възпитание и от ранга, който имат, би било редно да го направят. И то не защото търся дивиденти, а единствено в името на паметта на дядо ми и баща ми, които толкова са изстрадали след 9 септември 1944 г.
-На какви репресии са били подложени?
– Семейството ми е било подложено на непрекъснати гонения и обиски. Били са изселени в Ихтиман. Идвали са и през нощта, тарашували са, изземвали са и затова баба ми от страх е изгорила всичко. Не е вярвала, че един ден ще дойде така жадуваната демокрация. Дядо ми накрая работеше в 18-а поликлиника в София и веднъж казал на свой познат: “Представяш ли си, тази държава ми отпусна и на мене пенсия!” Защото преди това е имало съмнения, че като царски лекар няма да получи пенсия.
-Вашият баща – дългогодишният журналист и полиглот Драгомир Александров, почина през 1991 г. Сред по-възрастните представители на гилдията тогава тръгна слухът, че неговата смърт може би не е естествена. Разбирам, че ви е много тежко да говорите за това, но как ще коментирате подобна мълва?
– През 1956-а, когато баща ми е ученик, е взет директно от училището “Антим I” и е пребит в милицията. Това го има и в досието му (просълзява се). И то само за това, че е бил син на царския лекар! Тогава баба ми е получила здравословна криза, защото са го чакали цял ден да се прибере, а през нощта са дошли и са им казали, че е бит в милицията. Баща ми претърпява операция, при която му отрязват част от белия дроб. Имаше на гърба си едно хлътване. Дядо ми е присъствал на операцията на собствения си син.
-Смятате, че ранната смърт на баща ви е в резултат на усложнения от побоя в милицията?
– Поне така се твърдеше. Че е белодробна емболия.
Добринка КОРЧЕВА
В. “Над 55”